Кешът в България отстъпва по-бързо заради приемането на еврото
Преди пет години сметката за ток, абонаментът за интернет или медицинският обзор съвсем несъмнено се плащаха с пари в брой. Днес картата е превзела и тези територии. Анализ на „ Борика “ АД – операторът на националната картова платежна система – демонстрира, че декември 2025 година е донесъл двуцифрен растеж при съвсем всички индикатори за безкешови заплащания и то превъзхождащ инфлацията и номиналния напредък на Брутният вътрешен продукт.
Картата е на всички места
През декември 2025 година през системите на БОРИКА са минали 57.2 милиона картови транзакции – с 11% повече по отношение на същия месец на 2024 година По стойност покачването е още по-значимо: 3.4 милиарда евро, или плюс 14% на годишна база.
Половината от всички заплащания с карта – 46.7% по брой – са направени в супермаркети и търговски обекти. Средната стойност на едно такова заплащане е едвам 21 евро, което приказва ясно: картата към този момент се употребява даже за покупка на самун и мляко, освен за по-скъпи артикули.
На второ място по брой транзакции са развлеченията – кина, концерти, заведения – с растеж от 24% по отношение на миналата година. Именно в тази категория е регистриран най-голям растеж измежду главните браншове.
Но най-впечатляващите цифри идват от категорията комунални услуги: растеж от 64% по брой заплащания и 113% по стойност. При здравните услуги междинната стойност на транзакция доближава 114 евро, а растежът е 30% по стойност.
Онлайн извършването на покупки набира скорост
Виртуалните ПОС терминали – т.е. онлайн заплащанията – нарастват с 14% по брой и 16% по стойност, достигайки 7.54 милиона транзакции на обща стойност 426 млн. евро. Средната им стойност е 56.5 евро – съвсем двойно повече от физическия ПОС. Разликата не е инцидентна: онлайн каналът се употребява най-вече за по-обмислени покупки – електроника, облекла, дарове, артикули за дома.
Физическите ПОС терминали пък резервират превъзходството си: 75% от броя и 39% от цената на всички картови интервенции.
Най-голямата изненада: банкоматът като касова записка
Едно число от отчета се откроява над останалите – с 85% е повишен размерът на депозитите, направени посредством банкомати. Общата сума, импортирана посредством депозитната функционалност на устройствата, е повишена от 254 на 471 млн. евро за интервала. По брой интервенции нарастването е „ единствено “ с 34%.
Зад цифрата стои съответен подтекст: декември 2025 година беше последният месец преди влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година Домакинства се възползваха от опцията да подават налични левове, с цел да бъдат по-късно конвертирани автоматизирано в новата валута. Допълнителен фактор е и обичайното декемврийско финансово привършване на дребния и междинен бизнес.
Банкоматите с депозитна функционалност разрешават това да стане отвън работното време и без изчакване на опашка в банковите клонове “, изясняват от „ Борика “.
Кешът отстъпва, само че не изчезва
Тегленията на пари в брой понижават със 7% по брой (5.96 милиона операции) и с 5% по стойност (1.18 милиарда евро). На пръв взор звучи като дребна смяна, само че в подтекста на декември, обичайно месец с по-интензивно изтегляне в брой за дарове и фамилни разноски, наклонността е показателна.
Характерна специфичност: междинната стойност на едно изтегляне нараства от 190 на 200 евро. Хората вършат по-малко визити до банкомата, само че теглят по-големи суми едновременно. Въпреки спада, кешът резервира 35% дял от общия размер на картовите интервенции – знак, че е надалеч от изгубването.
Изводът от отчета в резюме: Българският консуматор към този момент не възприема цифровото заплащане като опция, а като главно условие. Преходът към еврото единствено форсира този развой, трансформирайки страната в съвременна стопанска система, в която телефонът и картата изместват портфейла с банкноти.
безкешови заплащания безконтактни заплащания БОРИКА картови заплащания кеш
Картата е на всички места
През декември 2025 година през системите на БОРИКА са минали 57.2 милиона картови транзакции – с 11% повече по отношение на същия месец на 2024 година По стойност покачването е още по-значимо: 3.4 милиарда евро, или плюс 14% на годишна база.
Половината от всички заплащания с карта – 46.7% по брой – са направени в супермаркети и търговски обекти. Средната стойност на едно такова заплащане е едвам 21 евро, което приказва ясно: картата към този момент се употребява даже за покупка на самун и мляко, освен за по-скъпи артикули.
На второ място по брой транзакции са развлеченията – кина, концерти, заведения – с растеж от 24% по отношение на миналата година. Именно в тази категория е регистриран най-голям растеж измежду главните браншове.
Но най-впечатляващите цифри идват от категорията комунални услуги: растеж от 64% по брой заплащания и 113% по стойност. При здравните услуги междинната стойност на транзакция доближава 114 евро, а растежът е 30% по стойност.
Онлайн извършването на покупки набира скорост
Виртуалните ПОС терминали – т.е. онлайн заплащанията – нарастват с 14% по брой и 16% по стойност, достигайки 7.54 милиона транзакции на обща стойност 426 млн. евро. Средната им стойност е 56.5 евро – съвсем двойно повече от физическия ПОС. Разликата не е инцидентна: онлайн каналът се употребява най-вече за по-обмислени покупки – електроника, облекла, дарове, артикули за дома.
Физическите ПОС терминали пък резервират превъзходството си: 75% от броя и 39% от цената на всички картови интервенции.
Най-голямата изненада: банкоматът като касова записка
Едно число от отчета се откроява над останалите – с 85% е повишен размерът на депозитите, направени посредством банкомати. Общата сума, импортирана посредством депозитната функционалност на устройствата, е повишена от 254 на 471 млн. евро за интервала. По брой интервенции нарастването е „ единствено “ с 34%.
Зад цифрата стои съответен подтекст: декември 2025 година беше последният месец преди влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година Домакинства се възползваха от опцията да подават налични левове, с цел да бъдат по-късно конвертирани автоматизирано в новата валута. Допълнителен фактор е и обичайното декемврийско финансово привършване на дребния и междинен бизнес.
Банкоматите с депозитна функционалност разрешават това да стане отвън работното време и без изчакване на опашка в банковите клонове “, изясняват от „ Борика “.
Кешът отстъпва, само че не изчезва
Тегленията на пари в брой понижават със 7% по брой (5.96 милиона операции) и с 5% по стойност (1.18 милиарда евро). На пръв взор звучи като дребна смяна, само че в подтекста на декември, обичайно месец с по-интензивно изтегляне в брой за дарове и фамилни разноски, наклонността е показателна.
Характерна специфичност: междинната стойност на едно изтегляне нараства от 190 на 200 евро. Хората вършат по-малко визити до банкомата, само че теглят по-големи суми едновременно. Въпреки спада, кешът резервира 35% дял от общия размер на картовите интервенции – знак, че е надалеч от изгубването.
Изводът от отчета в резюме: Българският консуматор към този момент не възприема цифровото заплащане като опция, а като главно условие. Преходът към еврото единствено форсира този развой, трансформирайки страната в съвременна стопанска система, в която телефонът и картата изместват портфейла с банкноти.
безкешови заплащания безконтактни заплащания БОРИКА картови заплащания кеш
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ