Как треската за AI всъщност обърква плановете на тех гигантите
Преди пет години, откакто бяха подложени на напън от страна на чиновниците си, водещите софтуерни компании започнаха да поемат по-амбициозни задължения в региона на климата. През 2019 година Amazon съобщи, че до 2040 година ще реализира нулеви чисти въглеродни излъчвания. През идната година Microsoft се заел, че до 2030 година ще отстрани повече въглеродни излъчвания, в сравнение с отделя. А през 2021 година Гугъл се нае да реализира нулеви чисти излъчвания до края на десетилетието.
Тези старания в този момент са под все по-голям риск поради изкуствения разсъдък. В поредност от неотдавнашни отчети за околната среда трите софтуерни колоса признаха, че конкуренцията за създаване на нови центрове за данни и създаване на изчислително интензивни функционалности на изкуствения разсъдък може да усложни дълготрайните им цели в региона на климата.
През май Microsoft съобщи, че въглеродните ѝ излъчвания към този момент са с 30% по-високи спрямо 2020 година, защото влага в инфраструктурата, нужна за поддържане на услугите на AI. Производителят на програмен продукт съобщи, че това е затруднило постигането на задачата за негативни въглеродни излъчвания до 2030 година Миналата седмица Гугъл съобщи, че въглеродните ѝ излъчвания са се нараснали с 48% през последните пет години заради потреблението на сила в центровете за данни и излъчванията от веригата за доставки на компанията.
Стремежът да се прибавят артикули с изкуствен интелект ще затрудни намаляването на тези излъчвания в бъдеще “, обявиха от Гугъл.
В сряда Amazon съобщи, че в действителност е понижила въглеродните излъчвания през предходната година с 3%, само че към момента чака да се сблъска с някои провокации, свързани с AI. Компанията възнамерява да похарчи към 150 милиарда $ през идващите 15 години за центрове за данни. „ Това не е линеен път “, сподели Кара Хърст, основен шеф по устойчивостта на Amazon, по отношение на напредъка към задачата за нулеви чисти излъчвания.
Ще забележим промени. Има неща като изкуствения разсъдък, с които ще би трябвало да се оправим, само че мисля, че разполагаме с толкоз доста принадлежности, с които не разполагахме даже преди няколко години. “
Разкритията на трите софтуерни компании са едни от най-ясните индикации за евентуалното влияние върху околната среда от треската към генеративния AI. Зад днешните чатботове и софтуера с изкуствен интелект се крие голяма и все по-разрастваща се мрежа от центрове за данни, жадни за сила. В някои от тях могат да се открият хиляди мечтани чипове H100 на Nvidia, всеки от които употребява до 700 вата, или съвсем осем пъти повече от силата, употребена от характерен 60-инчов тв приемник с плосък екран.
Дори преди вълната на генеративния изкуствен интелект софтуерът към този момент консумираше доста количество сила. Но в този момент той претърпява взрив “, споделя Роберто Вердекиа, доцент в университета във Флоренция, който изследва устойчивостта на софтуера.
Красноречиво е изчислението на Международната организация по енергетика се пресмята, че една поръчка за търсене в Гугъл нормално изисква приблизително 0.3 ватчаса електрическа енергия, до момента в който поръчка в ChatGPT употребява към 2.9 ватчаса.
Общоприетото мнение в промишлеността е, че енергийните потребности единствено ще се усилват, защото конкурентният напън кара фирмите по света да влагат в построяването на по-големи модели на изкуствен интелект и по-големи центрове за данни. Според NextEra, колос в региона на чистата сила, софтуерните компании са толкоз обезверени да построяват големи центрове за данни, че потребностите от електрическа енергия за зареждане са сравними с тези на цели градове.
Вердекиа съобщи, че софтуерни компании като Гугъл и разработчика на ChatGPT OpenAI „ няма да се спрат нито за момент в тази конкуренция за най-хубав модел. И в този миг ние жертваме доста други неща поради това. “
От своя страна Microsoft, Гугъл и Amazon споделят, че работят върху софтуерни способи за потребление на по-малко сила или за по-ефективно балансиране на търсенето в мрежата. Това може да включва повишение на успеваемостта на чиповете и сървърите, разполагане на оборудването по метод, който изисква по-малко изстудяване, и пренасяне на натоварването в разнообразни зони според от това къде има налична сила - изключително зелена сила.
Някои експерти в региона на технологиите, в това число основният изпълнителен шеф на OpenAI Сам Алтман, залагат на нуклеарната сила като допустимо решение. Алтман е вложил в фирмите за нуклеарна сила Oklo и Helion, а преди този момент съобщи, че бъдещето на AI зависи от „ пробив “ в енергетиката. Но няма гаранция, че нуклеарният вид ще проработи.
Не бива обществото да „ заплаща цената за спекулациите “, че софтуерните компании ще решат казуса с голямата консумация на сила от огромните езикови модели, споделя Дейвид Ролник, доцент по компютърни науки в университета Макгил.
Технологичните компании постоянно акцентират капацитета на изкуствения разсъдък за решение на проблеми, свързани с изменението на климата. Ролник съобщи, че неговите проучвания преглеждат методите, по които AI може да се употребява за намаляване на климатичната рецесия, да вземем за пример при наблюдаване на биоразнообразието, усъвършенстване на енергийните мрежи и ускорено моделиране на климата. Но той сподели, че плановете за климата, задвижвани от AI, по които работи, са доста по-малко енергоемки от общите системи за AI, които създават водещите софтуерни компании. Усилията му разчитат на по-целенасочени модели, задоволително ефикасни, с цел да „ работят на преносим компютър “.
Въпреки че преди няколко години чиновниците в софтуерния бранш бяха водещи в битката за повишение на вниманието към изменението на климата посредством митинги и петиции, през днешния ден те имат по-малко благоприятни условия за въздействие в изискванията на по-сложен пазар на труда. Ако някой може да накара фирмите да премислят напъните си за запазване на околната среда, това евентуално са регулаторните органи или потребителите. За тази цел Ролник прикани за решения, които „ да трансформират структурите на тласъците “. Това включва по-големи условия за бистрота, които да демонстрират на хората какъв брой тъкмо сила употребяват продуктите на изкуствения разсъдък, с цел да могат те да създадат по-добър потребителски избор.
„ Когато за фирмите е комфортно да се концентрират върху екологични задължения, тогава те ще се концентрират върху екологични задължения “, сподели Ролник.
Обществото не трябва да счита, че дадена компания ще преследва публичната изгода пред облагата. “
Тези старания в този момент са под все по-голям риск поради изкуствения разсъдък. В поредност от неотдавнашни отчети за околната среда трите софтуерни колоса признаха, че конкуренцията за създаване на нови центрове за данни и създаване на изчислително интензивни функционалности на изкуствения разсъдък може да усложни дълготрайните им цели в региона на климата.
През май Microsoft съобщи, че въглеродните ѝ излъчвания към този момент са с 30% по-високи спрямо 2020 година, защото влага в инфраструктурата, нужна за поддържане на услугите на AI. Производителят на програмен продукт съобщи, че това е затруднило постигането на задачата за негативни въглеродни излъчвания до 2030 година Миналата седмица Гугъл съобщи, че въглеродните ѝ излъчвания са се нараснали с 48% през последните пет години заради потреблението на сила в центровете за данни и излъчванията от веригата за доставки на компанията.
Стремежът да се прибавят артикули с изкуствен интелект ще затрудни намаляването на тези излъчвания в бъдеще “, обявиха от Гугъл.
В сряда Amazon съобщи, че в действителност е понижила въглеродните излъчвания през предходната година с 3%, само че към момента чака да се сблъска с някои провокации, свързани с AI. Компанията възнамерява да похарчи към 150 милиарда $ през идващите 15 години за центрове за данни. „ Това не е линеен път “, сподели Кара Хърст, основен шеф по устойчивостта на Amazon, по отношение на напредъка към задачата за нулеви чисти излъчвания.
Ще забележим промени. Има неща като изкуствения разсъдък, с които ще би трябвало да се оправим, само че мисля, че разполагаме с толкоз доста принадлежности, с които не разполагахме даже преди няколко години. “
Разкритията на трите софтуерни компании са едни от най-ясните индикации за евентуалното влияние върху околната среда от треската към генеративния AI. Зад днешните чатботове и софтуера с изкуствен интелект се крие голяма и все по-разрастваща се мрежа от центрове за данни, жадни за сила. В някои от тях могат да се открият хиляди мечтани чипове H100 на Nvidia, всеки от които употребява до 700 вата, или съвсем осем пъти повече от силата, употребена от характерен 60-инчов тв приемник с плосък екран.
Дори преди вълната на генеративния изкуствен интелект софтуерът към този момент консумираше доста количество сила. Но в този момент той претърпява взрив “, споделя Роберто Вердекиа, доцент в университета във Флоренция, който изследва устойчивостта на софтуера.
Красноречиво е изчислението на Международната организация по енергетика се пресмята, че една поръчка за търсене в Гугъл нормално изисква приблизително 0.3 ватчаса електрическа енергия, до момента в който поръчка в ChatGPT употребява към 2.9 ватчаса.
Общоприетото мнение в промишлеността е, че енергийните потребности единствено ще се усилват, защото конкурентният напън кара фирмите по света да влагат в построяването на по-големи модели на изкуствен интелект и по-големи центрове за данни. Според NextEra, колос в региона на чистата сила, софтуерните компании са толкоз обезверени да построяват големи центрове за данни, че потребностите от електрическа енергия за зареждане са сравними с тези на цели градове.
Вердекиа съобщи, че софтуерни компании като Гугъл и разработчика на ChatGPT OpenAI „ няма да се спрат нито за момент в тази конкуренция за най-хубав модел. И в този миг ние жертваме доста други неща поради това. “
От своя страна Microsoft, Гугъл и Amazon споделят, че работят върху софтуерни способи за потребление на по-малко сила или за по-ефективно балансиране на търсенето в мрежата. Това може да включва повишение на успеваемостта на чиповете и сървърите, разполагане на оборудването по метод, който изисква по-малко изстудяване, и пренасяне на натоварването в разнообразни зони според от това къде има налична сила - изключително зелена сила.
Някои експерти в региона на технологиите, в това число основният изпълнителен шеф на OpenAI Сам Алтман, залагат на нуклеарната сила като допустимо решение. Алтман е вложил в фирмите за нуклеарна сила Oklo и Helion, а преди този момент съобщи, че бъдещето на AI зависи от „ пробив “ в енергетиката. Но няма гаранция, че нуклеарният вид ще проработи.
Не бива обществото да „ заплаща цената за спекулациите “, че софтуерните компании ще решат казуса с голямата консумация на сила от огромните езикови модели, споделя Дейвид Ролник, доцент по компютърни науки в университета Макгил.
Технологичните компании постоянно акцентират капацитета на изкуствения разсъдък за решение на проблеми, свързани с изменението на климата. Ролник съобщи, че неговите проучвания преглеждат методите, по които AI може да се употребява за намаляване на климатичната рецесия, да вземем за пример при наблюдаване на биоразнообразието, усъвършенстване на енергийните мрежи и ускорено моделиране на климата. Но той сподели, че плановете за климата, задвижвани от AI, по които работи, са доста по-малко енергоемки от общите системи за AI, които създават водещите софтуерни компании. Усилията му разчитат на по-целенасочени модели, задоволително ефикасни, с цел да „ работят на преносим компютър “.
Въпреки че преди няколко години чиновниците в софтуерния бранш бяха водещи в битката за повишение на вниманието към изменението на климата посредством митинги и петиции, през днешния ден те имат по-малко благоприятни условия за въздействие в изискванията на по-сложен пазар на труда. Ако някой може да накара фирмите да премислят напъните си за запазване на околната среда, това евентуално са регулаторните органи или потребителите. За тази цел Ролник прикани за решения, които „ да трансформират структурите на тласъците “. Това включва по-големи условия за бистрота, които да демонстрират на хората какъв брой тъкмо сила употребяват продуктите на изкуствения разсъдък, с цел да могат те да създадат по-добър потребителски избор.
„ Когато за фирмите е комфортно да се концентрират върху екологични задължения, тогава те ще се концентрират върху екологични задължения “, сподели Ролник.
Обществото не трябва да счита, че дадена компания ще преследва публичната изгода пред облагата. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ