Тъмната страна на AI бума
Не е загадка, че изкуственият разсъдък е голям потребител на запаси – той изразходва сила и вода в мащаби, непознати за нито една цифрова технология до момента. Вече разполагаме и с съответни данни за това какъв брой тъкмо коства на околната среда устремът на софтуерните колоси към AI.
Тази седмица Гугъл и Amazon разгласиха своите отчети за стабилно развиване и числата надалеч не са обнадеждаващи. Въпреки че и двете компании са поели ангажимент да реализират въглеродна индиферентност през идващите години, изкуственият разсъдък съществено заплашва тези цели. Общите въглеродни излъчвания на Гугъл са скочили с 25% по отношение на предходната година, а тези на Amazon – с 16%.
По-внимателният разбор на документите демонстрира, че фирмите ще би трябвало да създадат радикални и евентуално доста скъпи промени в бизнес модела си, в случай че желаят да изпълнят обещанията си за нулеви чисти излъчвания. Въпреки че нито един от двата колоса не показва непосредствено изкуствения разсъдък като провинен за отрицателната наклонност, косвените доказателства са меко казано безапелационни.
И Amazon, и Гугъл признават, че потреблението им на сила е повишено внезапно през последната година точно поради всеобщото нахлуване на AI. В отчетите си те подчертават върху концепцията за „ въглероден интензитет “, която мери какъв брой замърсяване генерира бизнесът по отношение на всеки $ осъществен доход. Това е същата метрика, която Китай употребява в интернационалните климатични договаряния, до момента в който в това време действителните му излъчвания вървяха нагоре. Компаниите отделят и съществено пространство, с цел да обяснят по какъв начин AI в действителност може да помогне на екологията, което наподобява като класическа демонстрация на виновен негонен бяга, или по Шекспир: „ Прекалено доста се оправдаваш “, написа Tech Crunch.
Истинската картина обаче се разкрива, когато погледнем по-дълбоко в данните. От една страна, и двете компании се оправят чудесно с контрола върху замърсяването от директно закупена електрическа енергия, защото дългогодишните им вложения във възобновими източници дават резултат. Това обаче може бързо да се промени, тъй като софтуерните колоси, в това число Гугъл, към този момент започнаха огромно да влагат в газови електроцентрали, с цел да покрият денонощните енергийни потребности на новата технология.
От друга страна, същинският проблем се крие в по този начин наречените излъчвания от „ Обхват 3 “. Тази категория обгръща косвеното замърсяване по цялата верига на цената – от купените артикули и услуги до продадените артикули. За софтуерния бранш това значи основно произвеждане на графични процесори (GPU) и поддръжка на сървъри.
При Гугъл излъчванията от тази категория, свързани най-много с финансовите артикули за центрове за данни, са се нараснали с 2.1 милиона метрични тона за година, което ги прави двойно по-високи по отношение на базовата 2019 година Ситуацията при Amazon е сходна, като там растежът се дължи най-вече на разширението на логистичните бази и голямото нарастване на потенциала на центровете за данни. В своя отчет от Amazon означават, че с цел да отговорят на голямото потребителско търсене, през 2025 година са добавили повече потенциал към центровете си за данни в международен мащаб от всяка друга компания, в това число над 1.2 гигавата единствено в границите на четвъртото тримесечие.
Тези колосални разноски изясняват за какво зеленият преход за огромните технологии внезапно стана толкоз сложен. С години главният им въглероден отпечатък идваше от електрическата енергия за офисите и относително скромните дейта центрове – проблем, който елементарно се решаваше с пазаруване на зелена сила. Новият AI взрив обаче обърна играта. Въпреки че възобновимите източници и батериите оказват помощ, те постоянно се оказват незадоволителни за непрекъснатата работа на AI моделите, което принуждава фирмите още веднъж да разчитат на фосилни горива.
Освен това самото създаване на новите мегаструктури изисква стомана и цимент, които са измежду най-замърсяващите промишлености в света, а различните нисковъглеродни материали към момента не се създават в нужните мащаби. Не бива да забравяме и самите чипове, които задвижват изкуствения разсъдък. Производството на полупроводници е извънредно енергоемко, а множеството фабрики се намират в Азия, където мрежите към момента разчитат всеобщо на въглища. За похлупак, доста от химикалите в тези заводи са мощни парникови газове, чийто капацитет за стопляне на атмосферата е хиляди пъти по-голям от този на CO2.
Нито един от тези проблеми не е нерешим, само че Amazon, Гугъл и техните съперници са изправени пред съществено предизвикателство. За да изпълнят екологичните си обещания, те ще би трябвало не просто да купуват повече зелен ток, само че и да влагат милиарди в чисти технологии за тежката промишленост и в скъпи планове за хващане на въглерод от атмосферата. Мисията към момента е допустима, само че сляпото залагане на картата на AI несъмнено направи задачата им доста по-сложна.
AI енергийно ползване неестествен интелект
Тази седмица Гугъл и Amazon разгласиха своите отчети за стабилно развиване и числата надалеч не са обнадеждаващи. Въпреки че и двете компании са поели ангажимент да реализират въглеродна индиферентност през идващите години, изкуственият разсъдък съществено заплашва тези цели. Общите въглеродни излъчвания на Гугъл са скочили с 25% по отношение на предходната година, а тези на Amazon – с 16%.
По-внимателният разбор на документите демонстрира, че фирмите ще би трябвало да създадат радикални и евентуално доста скъпи промени в бизнес модела си, в случай че желаят да изпълнят обещанията си за нулеви чисти излъчвания. Въпреки че нито един от двата колоса не показва непосредствено изкуствения разсъдък като провинен за отрицателната наклонност, косвените доказателства са меко казано безапелационни.
И Amazon, и Гугъл признават, че потреблението им на сила е повишено внезапно през последната година точно поради всеобщото нахлуване на AI. В отчетите си те подчертават върху концепцията за „ въглероден интензитет “, която мери какъв брой замърсяване генерира бизнесът по отношение на всеки $ осъществен доход. Това е същата метрика, която Китай употребява в интернационалните климатични договаряния, до момента в който в това време действителните му излъчвания вървяха нагоре. Компаниите отделят и съществено пространство, с цел да обяснят по какъв начин AI в действителност може да помогне на екологията, което наподобява като класическа демонстрация на виновен негонен бяга, или по Шекспир: „ Прекалено доста се оправдаваш “, написа Tech Crunch.
Истинската картина обаче се разкрива, когато погледнем по-дълбоко в данните. От една страна, и двете компании се оправят чудесно с контрола върху замърсяването от директно закупена електрическа енергия, защото дългогодишните им вложения във възобновими източници дават резултат. Това обаче може бързо да се промени, тъй като софтуерните колоси, в това число Гугъл, към този момент започнаха огромно да влагат в газови електроцентрали, с цел да покрият денонощните енергийни потребности на новата технология.
От друга страна, същинският проблем се крие в по този начин наречените излъчвания от „ Обхват 3 “. Тази категория обгръща косвеното замърсяване по цялата верига на цената – от купените артикули и услуги до продадените артикули. За софтуерния бранш това значи основно произвеждане на графични процесори (GPU) и поддръжка на сървъри.
При Гугъл излъчванията от тази категория, свързани най-много с финансовите артикули за центрове за данни, са се нараснали с 2.1 милиона метрични тона за година, което ги прави двойно по-високи по отношение на базовата 2019 година Ситуацията при Amazon е сходна, като там растежът се дължи най-вече на разширението на логистичните бази и голямото нарастване на потенциала на центровете за данни. В своя отчет от Amazon означават, че с цел да отговорят на голямото потребителско търсене, през 2025 година са добавили повече потенциал към центровете си за данни в международен мащаб от всяка друга компания, в това число над 1.2 гигавата единствено в границите на четвъртото тримесечие.
Тези колосални разноски изясняват за какво зеленият преход за огромните технологии внезапно стана толкоз сложен. С години главният им въглероден отпечатък идваше от електрическата енергия за офисите и относително скромните дейта центрове – проблем, който елементарно се решаваше с пазаруване на зелена сила. Новият AI взрив обаче обърна играта. Въпреки че възобновимите източници и батериите оказват помощ, те постоянно се оказват незадоволителни за непрекъснатата работа на AI моделите, което принуждава фирмите още веднъж да разчитат на фосилни горива.
Освен това самото създаване на новите мегаструктури изисква стомана и цимент, които са измежду най-замърсяващите промишлености в света, а различните нисковъглеродни материали към момента не се създават в нужните мащаби. Не бива да забравяме и самите чипове, които задвижват изкуствения разсъдък. Производството на полупроводници е извънредно енергоемко, а множеството фабрики се намират в Азия, където мрежите към момента разчитат всеобщо на въглища. За похлупак, доста от химикалите в тези заводи са мощни парникови газове, чийто капацитет за стопляне на атмосферата е хиляди пъти по-голям от този на CO2.
Нито един от тези проблеми не е нерешим, само че Amazon, Гугъл и техните съперници са изправени пред съществено предизвикателство. За да изпълнят екологичните си обещания, те ще би трябвало не просто да купуват повече зелен ток, само че и да влагат милиарди в чисти технологии за тежката промишленост и в скъпи планове за хващане на въглерод от атмосферата. Мисията към момента е допустима, само че сляпото залагане на картата на AI несъмнено направи задачата им доста по-сложна.
AI енергийно ползване неестествен интелект
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ