Изкуството на интуитивното действие
Преди към 10 години, щерка ми се намираше на към 2500 километра от Нюкасъл, и един ден ми позвъни подсмърчайки, поради една прочувствена контузия, с която се сблъскваше. Тя беше на към 20 години, в един град, прочут като Еърли Бийч в Северен Куинсланд. Попитах я от какво се нуждае най-вече в този миг, а тя ми отговори, че се нуждае от моята поддръжка, а прегръдката ми би била най-хубавото нещо, за което би могла да се надява! И защото не можех да го направя тъкмо в този миг, я помолих да ми опише какво има към нея (в този миг нямах никаква концепция " за какво ”), и й споделих да ми позвъни, в случай че не се чуем след 30 минути.
Помолих я да стои тъкмо там, където беше. Нямах концепция по какъв начин щях да й позвъня, защото тя ми се обаждаше от махленски телефон, покрай дребен парк, заобиколен от няколко магазина на основната улица на Еърли Бийч.
Добре тогава! И откакто затворих телефона, седнах за няколко секунди. Веднага по-късно в главата ми изскочи един телефонен номер, и макар че го разпознавах, това не беше постоянно употребен от мен номер.
Позвъних на този номер и това беше една жена, която си бе купила къща от мен, преди към 18 месеца, когато работех в недвижимото имущество. Точните ми думи бяха следните: " О, това си ти, Лиз, Нямам концепция за какво тъкмо ти се обаждам, само че щерка ми е заседнала в Еърли Бийч, и ми хрумна да ти се обадя да ти кажа. Имаш ли някаква концепция за какво? "
" Може да е тъй като синът ми живее там. " - сподели Лиз.
" Ах, по този начин ли, това би трябвало да е. " - споделих аз. " Имаш ли нещо срещу да ми дадеш номера му, Лиз? "
" Разбира се, че не, и мога единствено да се надявам, че той би могъл да бъде от помощ! "
Лиз ми даде мобилния му номер и аз незабавно се обадих (бяха минали единствено 5 минути, откогато споделих на щерка ми, че някак си ще намеря помощ). За благополучие, той отговори незабавно, и аз му описах историята за това кой съм и за какво съм му позвънил.
