Динозаврите – „нестинари“ от Кару
Преди към 183 милиона години по време на ранната част на Юрския интервал, големи количества лава се стичат през пейзажа в сегашната територия на Южна Африка, трансформирайки околната среда в земя на огъня.
Но изкопаемите отпечатъци, разказани от учени неотдавна, демонстрират, че безстрашните динозаври и други животни и тогава съумяват да населяват този пламнал район – в този момент регионът Кару в Южна Африка. С едно конкретизиране: това е ставало по време на по-тихи интервали сред вулканичните изригвания.
Тези „ ходещи по огъня “ жители на Кару “, както ги назовава геологът от Университета на Кейптаун Емез Борди, са били едни от последните животни, за които се знае, че са живели в този негостолюбив район, преди в последна сметка да бъде обхванат от разтопените скали.
Изследователите са разкрили песъчлив пласт във плантация в централна Южна Африка с пет остатъци от животни, фосили, оставени от минимум три разнообразни животни, които са минавали през влажните пясъчни крайбрежия на поток. Единият е от относително дребен двукрак динозавър, който яде месо, вторият е сходно дребен четирикрак динозавър, очевидно хранещ се с растителност, а третата диря е най-вероятно от първичен бозайник.
„ За малко време потоците още веднъж течаха, слънцето грееше, растенията растяха, а животните, измежду които и динозаврите, пасяха и ловуваха “, изяснява пасторалната картина отпреди стотици милиони години Борди, който управлява проучванията, оповестени в списанието PLOS ONE.
„ Това се удостоверява от гръбначните отпечатъци, както на месоядни и растителноядни динозаври, по този начин и остатъци от растителност, наносни отлагания на потоци и езера. “
„ Свойствата на пясъчника ни разрешават да кажем, че пътеките на животните са били непокътнати от сезонни потоци, които протичали по време на светкавични наводнения “, прибавя Борди. „ Горещо е било тогава, само че не, не са ходили животните по лавата. “
През това време имало огромни изтребления на типове, изключително в океаните, породени най-вече от газове, отделяни от големи потоци лава, които се изливат върху сухоземната повърхнина в Южна Африка. Дори до момента в който изгарят пейзажа, потоците от лава трансформират химията на атмосферата и на моретата.
Изкопаемите отпечатъци, при липса на скелетни вкаменелости, от време на време оферират единственото доказателство, че животните са участвали в дадена антична среда. Пясъчникът, съдържащ следите, е бил запечатан сред пластове вулканична канара, разкривайки картина на функционираща екосистема, оживяла макар заканите от опустошаване от по-нататъшни изригвания.
„ Тази история ни оказва помощ да променим метода, по който виждаме живота в стресова и враждебна среда, и по този метод усъвършенства нашето схващане за историята на живота на Земята “, споделя Борди.
