Преди няколко седмици НАСА оповести, че на 29-март в открития

Преди няколко седмици НАСА оповести, че на 29-март в открития космос ще излязат по едно и също време две дами – историческо събитие, защото в никакъв случай до този миг не е имало напълно женска галактическа разходка. Вчера обаче организацията заяви, че тази разходка няма да се състои, а вместо нея на същия този ден в космоса ще излязат жена и мъж. Причината – НАСА не разполага с два скафандъра, които са подобаващ размер за двете дами. Днешният свят е извънредно сензитивен към тематиката за полово тъждество. Възникналата обстановка е съвършен мотив за скандал, а интернет разбираемо ври и кипи. Как въобще НАСА са позволили на Международната галактическа станция да няма скафандри за дами? 

Нека да разгледаме обаче нюансите на историята и да потърсим истината. 

Малцина си дават сметка, само че скафандрите, които понастоящем НАСА употребява на борда на МКС, са много остарели. Те са директен правоприемник на скафандрите от стратегия “Аполо ”, благодарение на които хора за пръв път стъпват на Луната. След приключването на тази стратегия през 70-те години Hamilton United и ILC Dover подписват контракт с НАСА за основаването на скафандри, които ще са подобаващи за новата стратегия “Космическа совалка ”. Първата доставка на скафандрите е направена през 1982 година и от този момент те се употребяват до ден сегашен. Произведени са общо 18 скафандъра. От тях 5 са унищожени по време на галактически задачи, а 1 по време на наземни проби. В работоспособно положение са останали единствено 11 от тях, въпреки че в космоса са налични едвам четири. 

Нека не забравяме, че НАСА изпраща жена в космоса чак през 1983 година, когато лети Сали Райд. Нито една жена не е летяла с първите кораби “Мъркюри ”, “Джемини ” и “Аполо ”, нито една жена не е стъпвала на Луната и нито една жена не е посещавала първата американска станция “Скайлаб ”. Статуквото се трансформира чак с излитането на първите совалки през 80-те години, и то не незабавно. Първоначално скафандрите са планувани да са в няколко размера – дребен, междинен, огромен и XL. Както ни припомня научно-фантастичната писателка Мери Кауъл, скафандрите със междинен и огромен размер се оказват подобаващи за множеството астронавти и първо се създават те. Понеже някои мъже са прекомерно едри, по-късно връщат XL размера. Не и дребния размер. И когато една жена се е оплакала, че не ѝ става скафандърът, било ѝ казано, че казусът евентуално е в нея. Да – по това време в действителност е имало друго отношение към дамите и това частично е причина за казуса през днешния ден да няма задоволително налични скафандри. 

Но времената от този момент са се трансформирали. Започвайки от 80-те години до ден сегашен повече от 40 американски дами доближават до космоса. През 2017 година астронавтката Пеги Уитсън счупва връх за американски жител, прекарал сумарно най-дълго време в орбита. Да, тъкмо по този начин –! 

Космическите разходки, наричани публично с термина “извънбордова активност ”, не са като разходките в парка. Вярно – астронавтите доста ги обичат, изпитват наслаждение от тях и споделят, че нищо не може да се съпостави с чувството да стъпиш в открития космос. Но по тяхното време се прави работа. Не всеки може да излезе в космоса когато му скимне, тъй като извънбордовите действия са рискови – постоянно съществува риск от конфликт с микрометеороид, който може да пробие скафандъра и да убие човек.. Просто в този момент се случи по този начин, че понастоящем в орбита има двама доста опитни експерти: Ан МакКлейн и Кристина Кук, които са добре тренирани и могат да свършат дружно работа по замяна на акумулатори. Ако те бяха излезли дружно в космоса, щеше да е хубаво, само че за НАСА е по-важно работата да се свърши. Понеже механически не е допустимо да я свършат по едно и също време двете дами заради недоимъка на скафандри, ще я свършат жена и мъж. Няма никаква драма в това.

Стигнахме до същината на обстановката. Ръководството на НАСА, по думите на астрофизика Джонатан МакДауъл, в началото счита, че Ан МакКлейн и Кристина Кук могат да излязат дружно в открития космос, в случай че Кук носи скафандъра със междинен размер, а МакКлейн – с огромен. МакКлейн преди е упражнявала на Земята с огромен скафандър и в началото се допуска, че няма никакъв проблем да носи подобен. Но когато тя излиза в открития космос на 22-ри март с сътрудника си Ник Хейг, открива, че в галактически условия скафандърът й се държи друго спрямо наземните условия и би предпочела да работи в скафандър със междинен размер. Има единствено един разполагаем. Не е проблем някой от скафандрите с огромни размери да се преконфигурира и да се приспособява за междинен размер, само че ще отнеме техническо време. НАСА не може да си го разреши, тъй като бърза – последният американски транспортен съд “Крю Драгън ” хвърча при започване на март, а идващият “Сигнус ” ще лети през април и би трябвало през тази времева дупка да се свърши оптимално количество работа. Затова Кук ще носи готовия скафандър междинен размер на 29-ти март, като с нея ще излезе мъж-астронавт, а след това МакКлейн ще го употребява на 8-ми април, когато с нея също ще излезе мъж-астронавт. Отново няма никаква драма. Астронавтката МакКлейн е подходила отговорно, като е решила, че не може да работи в неуместно за нея работно облекло. 

В един миг галактическата разходка единствено от дами ще се случи. Просто няма да е незабавно. По време на селекцията през 2013-та и 2017-та година НАСА подбра последните си претенденти за астронавти и от общо двадесет души, девет са дами. Случаите, в които те ще са назначени по едно и също време на галактически задачи, ще се усилват и в един миг мечтаната женска галактическа разходка ще стане факт. Нека не забравяме, че чакаме и други значими събития през идващите години – като да вземем за пример, първата жена, летяла оттатък околоземна орбита, първата жена в орбита към Луната и първата жена, стъпила на Луната. Дано всичко това бъде действителност!