Синдикалната дейност има подозрително много общо с политическата партизанщина
Преди няколко месеца усилиха с над 50 на 100 заплатите на целия бранш " Сигурност ". И в случай че за набирането на професионални бойци тази мярка бе от дълго време нужна и предстояща, то разпространяването на цялото нарастване и върху всички останали бе възприето от огромната част от жителите като незаслужено.
България има над 60 000 чиновници в Министерство на вътрешните работи като единствено част от тях в действителност се сблъскват с висок професионален риск в своята работа. Повечето от останалите употребяват привилегиите на труд " първа категория ", пенсионират се малко след Христовата възраст и остават на работа до напреднала напреднала възраст, взимайки както огромни пенсии, по този начин и огромни заплати. Останалите привилегии - настрана. За успеваемостта на тази система - диалогът би трябвало да се води настрана и експертно...
Само че Министерство на вътрешните работи има мощни лобисти в най-високия ешелон на властта и може да получи такова нарастване, каквото пожелае.
Сега водачи и ватмани в градския превоз претендират за заплати като в МВР и въпреки че нямат чак толкоз мощни лобисти във властта, имат различен запас за ултиматум - спрат ли да работят, затварят града и трансформират живота на всеки от нас в безреден призрачен сън. Затова синдикатите им могат да " извиват ръце " толкоз, колкото пожелаят.
Аз нямам нищо срещу Министерство на вътрешните работи и градския превоз да бъдат обилно заплатени - дай Боже всекиму. Искам единствено да припомня на управляващите - държавни и общински - че когато сходни мощни като капацитет за напън професионални групи стартират с лекост да получават това, за което упражняват ултиматум, всички останали стартират да се готвят за същото. Верижната реакция ще докара прекомерно скоро до блокирани градове и възходящ публичен безпорядък, който все по-фокусирано се упражнява върху централната власт. Аргументът - " няма, бюджетът не разрешава " към този момент е олекнал изцяло. " Как по този начин за тия има, а за нас няма? Все за нас няма... "
Организираната групова мощ за изкопчване на повече пари има подчиненост, друга от йерархията на публичните потребности и публичните ползи. Журналистите в БНР, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция не са " по-маловажни " от ватманите и патрулиращите служители на реда, само че през днешния ден те стачкуват, непретенциозно претендирайки за... 15 на 100 - които страната отхвърля да им даде, откакто е дала 50 на 100 за служителите на реда.
Учителите от дълго време заслужават повече - добре е, че през последните години част от полагаемото им се нарастване въпреки всичко им бе обещано. Но тяхната мощ за напън е доста по-мъничка, тъй като не могат да затворят града, а етиката им не им разрешава да затворят учебните заведения.
Нали помните - точно слабата мощ за ултиматум на учителството разреши на властта да прогони децата от учебно заведение у дома, да се образоват онлайн по време на Коронавирус, само че кръчмите и стадионите останаха отворени - техните съдържатели нямат чак толкоз доста нравственос, само че имат мускули и другари във върховете на властта. В Европа бе противоположното - учебните заведения останаха отворени, а кръчмите затвориха.
Когато принадлежите към професионална група, която няма късмет да се пребори за повече пари, щеш не щеш преминавате към правилото " не могат да ни платят по-малко, отколкто им работим ". За разлика от по-голямата част от света на демократичния капитализъм, това съревнование за изкопчване на повече пари у нас се вихри най-много в държавния бранш.
При частниците постоянно е по-лесно да напуснеш и да си намериш по-добра работа, в сравнение с да организираш целия разпилян сред доста компании бранш за координирани дейности против работодателите. И точно поради това борбите се водят на първо място за систематизиране на обществените - бюджетните пари. А в тези борби вземат участие - въпреки и подмолно - и самите политически партии, състезавайки се между тях и подлагайки си динени кори.
Организираната синдикална активност има съмнително доста общо с политическата партизанщина и с олигархичното задкулисие, които виреят доста добре в непосредствена непосредственост до обществените институции на властта.
Потърпевши са жителите - то няма и кой различен да е пострадал с изключение на тях. Гражданите са двойно пострадали - като упражняващи специалността си и като ползващи услугите на другите специалности и професионални общности.
---
* Материалът е от на създателя, откъдето го препечатваме с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
България има над 60 000 чиновници в Министерство на вътрешните работи като единствено част от тях в действителност се сблъскват с висок професионален риск в своята работа. Повечето от останалите употребяват привилегиите на труд " първа категория ", пенсионират се малко след Христовата възраст и остават на работа до напреднала напреднала възраст, взимайки както огромни пенсии, по този начин и огромни заплати. Останалите привилегии - настрана. За успеваемостта на тази система - диалогът би трябвало да се води настрана и експертно...
Само че Министерство на вътрешните работи има мощни лобисти в най-високия ешелон на властта и може да получи такова нарастване, каквото пожелае.
Сега водачи и ватмани в градския превоз претендират за заплати като в МВР и въпреки че нямат чак толкоз мощни лобисти във властта, имат различен запас за ултиматум - спрат ли да работят, затварят града и трансформират живота на всеки от нас в безреден призрачен сън. Затова синдикатите им могат да " извиват ръце " толкоз, колкото пожелаят.
Аз нямам нищо срещу Министерство на вътрешните работи и градския превоз да бъдат обилно заплатени - дай Боже всекиму. Искам единствено да припомня на управляващите - държавни и общински - че когато сходни мощни като капацитет за напън професионални групи стартират с лекост да получават това, за което упражняват ултиматум, всички останали стартират да се готвят за същото. Верижната реакция ще докара прекомерно скоро до блокирани градове и възходящ публичен безпорядък, който все по-фокусирано се упражнява върху централната власт. Аргументът - " няма, бюджетът не разрешава " към този момент е олекнал изцяло. " Как по този начин за тия има, а за нас няма? Все за нас няма... "
Организираната групова мощ за изкопчване на повече пари има подчиненост, друга от йерархията на публичните потребности и публичните ползи. Журналистите в БНР, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция не са " по-маловажни " от ватманите и патрулиращите служители на реда, само че през днешния ден те стачкуват, непретенциозно претендирайки за... 15 на 100 - които страната отхвърля да им даде, откакто е дала 50 на 100 за служителите на реда.
Учителите от дълго време заслужават повече - добре е, че през последните години част от полагаемото им се нарастване въпреки всичко им бе обещано. Но тяхната мощ за напън е доста по-мъничка, тъй като не могат да затворят града, а етиката им не им разрешава да затворят учебните заведения.
Нали помните - точно слабата мощ за ултиматум на учителството разреши на властта да прогони децата от учебно заведение у дома, да се образоват онлайн по време на Коронавирус, само че кръчмите и стадионите останаха отворени - техните съдържатели нямат чак толкоз доста нравственос, само че имат мускули и другари във върховете на властта. В Европа бе противоположното - учебните заведения останаха отворени, а кръчмите затвориха.
Когато принадлежите към професионална група, която няма късмет да се пребори за повече пари, щеш не щеш преминавате към правилото " не могат да ни платят по-малко, отколкто им работим ". За разлика от по-голямата част от света на демократичния капитализъм, това съревнование за изкопчване на повече пари у нас се вихри най-много в държавния бранш.
При частниците постоянно е по-лесно да напуснеш и да си намериш по-добра работа, в сравнение с да организираш целия разпилян сред доста компании бранш за координирани дейности против работодателите. И точно поради това борбите се водят на първо място за систематизиране на обществените - бюджетните пари. А в тези борби вземат участие - въпреки и подмолно - и самите политически партии, състезавайки се между тях и подлагайки си динени кори.
Организираната синдикална активност има съмнително доста общо с политическата партизанщина и с олигархичното задкулисие, които виреят доста добре в непосредствена непосредственост до обществените институции на властта.
Потърпевши са жителите - то няма и кой различен да е пострадал с изключение на тях. Гражданите са двойно пострадали - като упражняващи специалността си и като ползващи услугите на другите специалности и професионални общности.
---
* Материалът е от на създателя, откъдето го препечатваме с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ