Преди няколко месеца Пол Гаскойн навърши 56 години. И горе-долу

Преди няколко месеца Пол Гаскойн навърши 56 години. И почти от толкоз – през последния половин век – надали има британски играчи, които могат да се конкурират с него по гений.

Любители на чашката като него по се намират, само че и зевзеците от неговия диаметър не са толкоз доста. Просто приказваме за върховен пилотаж в нелепостите, граничещ с лудостта.

Отваряме книгата „ Нашият Газа: Нераказаните истории “ („ Our Gazza: The Untold Tales “), в която огромен брой някогашни съотборници, мениджъри и чиновници на тимовете, в които игра Гаскойн, описват случки за футболния талант и неговото неуморно увлечение към шегите и забавата.
Уникалната сбирка от разкази е изваяна отдолу под перото на топ журналиста Джон Ричардсън и ще ви накара да се разплачете от смях от прелестната полуда на Крал Газа.

***

Брайън Робсън нямаше самообладание да поведе отбора на Мидълзбро за първото посещение във Висшата лига с лъскавия чисто нов клубен рейс.

Но Пол Гаскойн го взе да направи едно „ кръчге “, катастрофира и аргументи вреди на автобуса за хиляди лири.

Боро потегли за визитата на Астън Вила с четири часа забавяне, защото трябваше да търси аварийно транспортно средство за своето пътешестване до Бирмингам, и загуби с 1:3.

Робсън бе видял всичко като футболист – и положително, и неприятно по доста, само че надали е вярвал, че като управител ще му се наложи да търси сметка и да чете конско на състезател, който е отмъкнал и разбил… клубния автобус.

Ето и описа му:

„ Момчетата одобриха Пол с наслада, тъй като сега, когато дойде при нас, той беше изпълнен с възторг. Постоянно изпитваше онази неописуема пристрастеност към футбола. Но заплахата и опасността идваха, когато му станеше скучно или искаше да направи някоя смешка.

Един ден по време на подготовка реши да се качи в рейса за едно „ кръгче “ и го смачка до неразбираемост. Представете си чисто нов, бляскав автобус, който таман бе дошъл при нас… А Газа не можеше да устои на онази миризма на нова кола, която се усещаше и в салона на автобуса. Той възнамеряваше да отиде до локалните букмейкъри, с цел да заложи на нещо, май на коне, само че по този начин и не излезе от подготвителния комплекс. Вместо това се разруши в една голяма бетонна конзола.

Когато влезе в кабинета ми след случая, ме гледаше с един подобен взор – като на агънце. Казах му, че се надявам всичките му коне, на които залага, да завоюват гонките си, тъй като ще би трябвало да заплати вредите, както и че го глобявам с две седмични заплати. Знаех си още когато го взимах, че си поставям таралеж в гащите и ще имам някои неприятности с него, само че не съм и предполагал, че ще стигна до такава степен да му се карам, че е аварирал с клубния рейс “, споделя Робсън.

Историята му се удостоверява и от Пол Мърсън, който също играеше за малко в отбора от Североизтока в края на 90-те: „ Този автобус несъмнено струваше „ майка си и татко си “, тъй като притежаваше безспорни всички екстри, които бяха познати на хората тогава. Целият тим с неспокойствие чакахме да създадем първото си пътешестване с рейса, само че оглеждайки блестящото украшение на паркинга, Газа видя, че ключовете са на таблото. Той скочи вътре незабавно. След това възпламени мотора и потегли към най-близката улица, която е на е към километър и половина, с цел да заложи.

Но когато стигна до края въз основата, зави надясно и се разруши с рейса в една бетонна стена. Всичко беше смачкано и не можехме да отворим багажното, в което бяха екипите ни. Бързо трябваше да намерим нови фланелки и нов рейс, с цел да потеглим за Бирмингам. Но Газа се на**а. Толкова чакахме този нов автобус, а той му видя сметката още преди първото ни пътешестване. “

Подобно на други мениджъри, Робсън се научи да прости нелепостите на Газа, тъй като знаеше, че вътрешно е страховит човек, а геният му като футболист беше безграничен.

Всъщност единствената надвиснала заплаха за близка среща на Робсън с известния сешоар на сър Алекс Фъргюсън бил поради 20-годишния Газа и радостния му танц с топката на „ Сейнт Джеймсис “ през 1987 година в един мач сред Нюкасъл и Манчестър Юнайтед.

„ Той игра толкоз добре през първото полувреме, че виждах по какъв начин сешоара на шефа ще полети към главата ми. Гледах го по какъв начин се доближава към мен в съблекалнята и бушуваше от вътрешната страна. Казах му: „ Тренер, хлапето е добър състезател, ще го попритисна след почивката. Мислиш ли си, че желая да играя толкоз едва пред фамилията си и пред всичките си другари от Нюкасъл? А той просто изригна: „ Оправете го този! “ През второто полувреме го приклещих, само че вредите към този момент бяха нанесени и Нюкасъл завоюва с 1:0. “