Светът започва да се пренарежда
Преди няколко месеца писах, че светът е в развой на пренареждане - нещо, което се случва на всеки няколко генерации. Това не е развой, който зависи от решенията на могъщите, нито нещо, което може елементарно да бъде спряно. Той е резултат от икономическия и политическия напън в страните. Този вътрешен напън се трансформира във боен напън, защото вътрешната система се пробва да се стабилизира. Някои страни претърпяват тези неща като мъчителни, само че рутинни събития, до момента в който други се дестабилизират или избухват. Друго име за това е напредъкът, който надалеч не е победоносен поход към щастието, а мъчителна битка с реалността; болките от напредъка се трансформират в обвинявания против други хора и други народи. Някой би трябвало да е виновен за разстройствата и дезориентацията, съпътстващи на смяната, а пръстът постоянно е ориентиран към другите и в никакъв случай към самия себе си.
Основата на този цикъл беше Европа при започване на 90-те години на ХХ век, когато Съветският съюз се разпадна и беше подписан договорът от Маастрихт за обединяване на континента. През 2001 година Съединените щати претърпяха атентатите от 11 септември. През 2013 година Си Дзинпин стана президент на Китай. В рамките на историческия цикъл едно или две десетилетия са относително къс интервал от време.
Фрагментирането на Съветския съюз по това време имаше за цел да сътвори по-ефективен район. Обединението на Европа в границите на Европейския съюз имаше за цел да понижи вероятността за спорове и в същото време да сътвори необятно публикуван разцвет.
Отговорът на Съединени американски щати на атентата от 11 септември имаше за цел да понижи опасността от тероризъм. Изборът на Си имаше за цел да сложи Китай на пътя към невиждан разцвет.
Нито едно от тези планове не приключи с цялостен неуспех. Разпадането на Съветския съюз докара до по-висока степен на разцвет на някои от страните от някогашния Съветски съюз и неговите спътници. Европейското обединяване докара до интервал на относителна продуктивност. Американският отговор предотврати нова офанзива против Съединените щати от вида на 11 септември. А Китай означи напредък. Както и при други цикли, желанията на водачите не се оказаха цялостен неуспех, най-малко до идващия цикъл.
Вече е минало едно потомство от началото на последната смяна и разломните линии на предходната фаза са в финален стадий на смяна. Русия се занимава с опит за възобновяване на Съветския съюз, като се стартира с войната ѝ в Украйна. Европейският съюз е надълбоко разграничен, а Германия и Франция предложиха институционализиране на разделянето. През последните дни ислямският радикализъм още веднъж надигна глава с нахлуването на " Хамас " в Израел. Съединените щати, откакто предотвратиха по-нататъшни огромни набези от ислямски терористи, навлязоха в плануваната последна фаза на личния си цикъл, в който напрежението сред хората по политически, расови, религиозни, полови и каквито други въпроси можете да се сетите, ще господства през идващите няколко години. Икономическият напредък на Китай пък отстъпи място на голяма икономическа уязвимост и политическо напрежение.
Има две неща, които се пробвам да кажа тук. Първо, нациите включват доста милиони хора. Тези хора бълват решения, за които упрекват водачите, защото действителният развой на общуване на милиони хора е прекомерно комплициран, с цел да бъде свестен. Някой би трябвало да бъде упрекнат, а това не може да бъде самият той, по тази причина от време на време се появява яд. Второто и може би по-съществено е, че казусът на новия интервал израства от решенията на последния интервал.
Следователно се намираме в нов интервал, който води началото си от последния и се състои от война, икономическа рецесия и взаимна гняв. Това са действителности, които са в действителност универсални, от време на време щастливи, само че прекомерно постоянно трагични. Аз съм сигурен, че гърците са гледали на това по същия метод. Можем ли да избегнем тези цикли? Иска ми се да мисля, че да, само че към момента не сме го създали./БГНЕС
--------------------------------------------------------------------------
Джордж Фридман, „ Геополитикъл фючърс “
