Преди няколко месеца минах през най-лошия период в живота си.

Преди няколко месеца минах през най-лошия интервал в живота си. Баща ми умря от рак. В нашето общество не е признато дълго да оплакваме загубата на близкия човек. Трябва да се работи. Освен това би трябвало да се съберат купища документи и да се уведомят за трагичното събитие десетина институции. Когато завърших с всички тези досадни дейности, взех решение да махна от жилището на татко си ненужните вещи…
Това е много непризнателен труд.
Ровейки се във движимостите и бумагите му, усещах, че се удушавам. Почти всеки предмет беше обвързван с тъкмо избрани мемоари.

Предстоеше ми доста работа.
Бяха ми нужни седмици, с цел да се отърва от целия този отпадък, складиран с десетилетия в дома на самотния ми татко. Нещо трябваше да продам, нещо да подаря и доста неща да изхвърля.
За да купи всички тези неща, татко ми е изхарчил доста пари и е изгубил време и старания. А в този момент аз хвърлях същия запас, с цел да ги унищожа.
Разрушаваме планетата, подготвени сме нищо да не оставим на бъдещите генерации — и всичко това единствено с цел да купуваме движимости, множеството от които ще използваме рядко, а други – изобщо… Някои ще забравим още в деня, в който сме ги купили.

Тази история ме отрезви.
И аз взех решение да направя този опит – да не закупувам нищо ново 200 следващи дни.
Като доста от хората със постоянен приход, в никакъв случай не бях порядъчен консуматор. Като всички купувах движимости, които не мога да си разреша. И постоянно си мислех: „ Защо пък не? “. Ето за какво ми беше забавно дали ще мога да не влизам в мола толкоз дълго време.
Получи ми се. Ако не считаме храната, медикаментите и главните средства за хигиена – персонална и за дома, аз не купувах нищо в магазините. Всичко, което ми трябваше, или вземах назаем, или купувах от уеб сайтове за използвани движимости.

Научих 7 значими урока

1. В света има прекомерно доста движимости.

Докато разпродавах нещата на татко си, открих стотици благотворителни магазини и уеб сайтове. Хората си препродават употребявани движимости даже във фейсбук.

Шокирана бях какво количество предмети се създават. Планини от облекла, мебели, посуда, тенджери, електроуреди, обувки. Невъобразимо! Огромна част от тях свършват в боклука. Едва ли се нуждаем от още неща.

2. Зависими се от извършване на покупки. Това би трябвало да се лекува.

Затрупани сме с големи количества ненужни движимости. Обикаляйки магазините, видях стотици продукти с неразбираемо предопределение, които си седяха неразпечатани в кутиите от години. Видях насъбрани даже кутии с ароматни свещи – в миналото купени, в никакъв случай неотворени и върнати за нова покупка.

Актът на извършване на покупки най-вероятно е операция, а не умишлен избор.

3. На хората им се внушава, че втората приложимост е нещо нехигиенично.

Когато описвах опита си в моя блог, доста хора го споделяха в мненията си. Някои ме убеждаваха че старите облекла и мебели за инфектирани с непознати микроби и носели непознати нездравословни сили. Това е необичайно.

Хората, които отнасят движимостите си за филантропични цели, го вършат с усмивка. Защо тогава считаме, че това е единствено за бедните, само че не и за нас?

4. Хипермаркетите са нужни не на вас, а на корпорациите.

За моите 200 пробни дни разбрах, че нямам потребност от хипермаркети. Всички нужни артикули мога да намеря до дома си, най-вече да ида до прилежащия квартал. Винаги ми е прелестно да пазаря в малко магазинче. Пък и в него се отнасят по-грижливо към стоката и по-любезно към клиента.

В хипермаркета наложително препълвате коричка с ненужни неща, които ги е нямало в листата с покупки. Ами, това е и задачата на хипермаркетите. Уж отивате да икономисате някой лев, тъй като е по-евтино, само че в последна сметка харчите доста повече, в сравнение с сте възнамерявали.

5. Нищо не е ново и нищо не е скъпо.

Банковата ми сметка също беше в отпуска през тези 200 дни. Нямам заеми и върху мен не беше оказван никакъв финансов напън. Живеех леко (в духовния смисъл, не съм преставала да работя) и осъзнах постепенно и последователно, че ми е доста по-добре без непрекъснатия шопинг и напрежението дали няма да остана без пари.

Вещите просто не костват това.

6. Страхотно е да плащаш на човек, а не на корпорация.

Когато пазарувате по публикация, забелязвате, че множеството от продавачите са почтени и порядъчни хора, те желаят да ви продадат движимост, която не им би трябвало, само че ще е потребна за вас. Те са естествени. Понякога ви продават неизползвана движимост на по-ниска цена от продажната. Те са купили нещо ненужно и се радват на опцията да си върнат най-малко част от парите. Сделката с вас ще ги направи доста по-щастливи, в сравнение с касиерката в хипермаркета. И дори по-щастливи от мениджъра по продажбите, искащ да ви пробута тв приемник, който вие не можете да си позволите, само че въпреки всичко сте създали невъзможното да вземете на погашение.

Приятно е да знаеш, че парите ти влизат в джоба на естествен човек, а не в касата на безлика и алчна компания.

7. Аз в действителност нямам потребност от всичкото това „ богатство “.

Да, има доста неща, които не можете да придобиете от втора употреба. Те са свързани с хигиената. Когато ми се постанова да го върша, аз съвсем се карам принудително.

Но през по-голямата част от времето си съм спокойна. Ходя на работа, пийвам с другари, возя се на такси. И заплатата надвишава разноските ми, а не се изравнява с тях, не ги изпреварва. Стрес съвсем нямам, възстановява се моето безметежно съществуване и вътрешната ми естетика. Сега разбирам, че полезността на повече движимости е мощно пресилена.

Убедена съм, че минимализмът е оптималният метод на живот. Разбрах го откакто изгубих татко си. Но не е нужно да ни раздруса трагично житейско събитие или да минаваме през пъкъла, с цел да осъзнаем тази истина.

Инфо: Списание8