Преди няколко години съпругът ми и аз бяхме много ангажирани

Преди няколко години брачният партньор ми и аз бяхме доста ангажирани с локалната религиозна еврейска общественост. Бях (поне мислех така) доста близка със брачната половинка на равина и постоянно ходех при нея за подпомагане и съвет. Имахме момчета на една и съща възраст, които си играеха дружно.

Един ден говорехме за някои проблеми, които имах в брака си и по какъв начин постоянно не бях в настроението за секс. Тя ми сподели - и ми се желае да си спомня тъкмо думите й, само че аз ще перафразирам - значимо е да върша секс с него, тъй като в случай че не го получи от мен, той ще отиде някъде другаде, с цел да го получи. С други думи, в случай че не върша секс със брачна половинка си, когато той желае, той ще ми изневери.

Това, за жалост, е доста общо мнение, а освен измежду религиозните. Колко постоянно дамите разтварят краката си, единствено с цел да задоволят потребността на колегата си от секс, да му оказват помощ да се отърси от напрежението, или с цел да ги остави на мира за известно време? Колко постоянно дамите споделят, че мъжът се нуждае от секс и в случай че не го получи, ще я напусне? Колко постоянно дамите потискат личните си потребности - полови и други - с цел да вършат съпрузите си щастливи?
Ще ви кажа нещо: Най-щастливите бракове, които съм виждала, са тези, при които се задоволяват потребностите и на двамата сътрудници. Когато двамата членове на една двойка се усещат сигурни и подкрепени, интимността става по-малко заплашителна и когато се споделят умствените и физическите натоварвания на всекидневния живот, има повече прочувствено и физическо пространство за тази фамилиарност.