Преди няколко години от тостера на американката Даян Дуайзър излиза

Kанадец пък засне на видео облаци по време на стихия, разразила се над гр. Гранд Фолс. В средата на записа за броени секунди облаците извайват няколко ясно обрисувани човешки лица. Милиони души са видели клипа на Денис Фармър в YouTube.

Съвсем наскоро пък в силистренското село Кайнарджа пенсионерката Мария Прахова откри човешки лик върху дънер. Докато взимала дърва за огрев, видяла в един от трупите физиономия. Снимката се прочу в цяла България, а локалните хора разпознаха в нея кралица Десислава, брачна половинка на българския държател севастократор Калоян – по този начин, както е изографисана в Боянската черква.

Защо става по този начин? Защо виждаме лица на всички места към нас? Изглежда, е доста значимо да можем да го вършим, откакто

в мозъка си имаме особено място,

което дава отговор за реализирането на това различаване.

Една от вероятните хипотези е, че това е от огромно еволюционно значение. Установено е, че новородените бебета избират да следят и реагират на майчиното лице. И освен това - те са по-спокойни, когато гледат каквито и да било форми, наподобяващи формата на човешкото лице. Това значи, че разпознаването на лица е " програмирано " в мозъка, даже в облици, които едва наподобяват на лица. Вероятно е по-добре да се възприемат лица, когато няма такива, в сравнение с да се пропущат, когато ги има. Предимство е от адаптивна позиция.

Как се оправят тогава хората, страдащи от прозопагнозия - селективна загуба на дарба за различаване на лица в резултат на мозъчна контузия? Удивителното при тази болест е, че пациентите разпознават елементарни предмети, само че не и лица, и са неспособни да разпознават лицата на близки другари, родственици и даже своите лични. 

Преди да възприемаме каквото и да било, ние би трябвало да го усетим като външен дразнител. Това става по разнообразни способи - образно, слухово или посредством досег.

Зрителната система е една от най-сложните в нашето тяло .

Тя е освен най-точна, само че е и извънредно бърза (разпознаваме по осем предмета на секунда).

Интересното е, че макар че съществуват голям брой белези, по които да разпознаваме образно обектите - цвят, придвижване, материя, - за най-съществен от всички се счита формата. Местоположението, светлосенките и дълбочината на другите предмети може да се трансформират, само че ние въпреки всичко сме в положение да ги разпознаваме и дефинираме. Кифлата е кифла, само че повече наподобява на Майка Тереза – дали тъй като напълно наскоро сме видели лика й по малкия екран?
" Входящият файл ", който вкарваме като изображение през очите си, се свързва по някакъв метод с към този момент складирано образно изложение в дълготрайната ни памет. За момента този метод на свързване е към момента незнаен. След това се реализира достъп до намиращата се като библиотека смислова информация за въпросния обект.

От всичко това следва, че зрителното разбиране е поетапен развой. Но разпознаването на предметите може и да ни обърка, да вземем за пример според от позицията и ъгъла, от които ги гледаме.

И тъкмо тук се намесват... илюзиите .

Визуалните илюзии са резултат от няколко разнообразни процеса на възприемането. Например, в случай че гледаме едно кубче, ние имаме склонността да му припишем наименованието и смисъла на " кубче ", въпреки че осъзнаваме, че виждаме единствено три от страните му. Следователно въпреки всичко съществува възможност да сме сбъркали и в реалност да гледаме нещо напълно друго. Така че придаването на значение на видяното идва съвсем незабавно дружно с образното му отчитане, само че двата процеса са същностно разнообразни.

Погледнете лицето в облака. Или пък

капака на колата, на който се вижда Майкъл Джексън.

Обикновено имаме вяра на очите си, без да оспорваме истинността и действителността на това, което виждаме, и не прекарваме време в премисляне на обстановката. Ами илюзиите? Те съставляват осуетяване на действителните усещания (за разлика от халюцинациите, които пораждат без външен стимул). Дразнителят е действителен обект, а илюзията се образува от „ изкривената ” промяна на възприемането му. С други думи, ние възприемаме облака като лице, тъй като вършим такива логичен връзки в мозъка си, които пораждат въз основата на неща от действителния живот, неща, които към този момент сме претърпели - просто свързваме информацията с базата данни, с която разполагаме.

Често илюзиите изчезват, когато изгубим централизация или когато някой ни каже: това не е действително. Например, когато нощем вземаме клатещите се от пролетния вятър клони за пристъпващ нападател.

А съществува и още един постоянно протичащ се феномен - така наречен парейдолия. Това са усещания, които пораждат в резултат на неверно интерпретиране и неверно усещане.

Най-известният образец за парейдолия е лицето на Марс

в региона Кидония, което е снимано за пръв път от галактическия уред „ Викинг 1 “ през 1976 година И въпреки че тази фотография става причина за голям брой разногласия измежду научните и паранормалните среди, съществуват и по-изненадващи образци. Хиляди хора по света да вземем за пример настояват, че Исус Христос и Дева Мария са им се явявали персонално. Но не посредством физически въплъщения, а под формата на онази препечена филийка да вземем за пример или пък в полуразтопена свещ, шамфъстък, рентгенова фотография, замръзнала висулка. Ако и вие имате собствен личен Христос в свещника или разполагате с усмихната микровълнова печка и просълзен тостер, значи всеки ден преживявате парейдолия. Но не се стряскайте, в множеството случаи тя просто е симптом на развито въображение и рядко – на болестно положение.

Трябва да бъдете деликатни въпреки всичко -

както всяка друга човешка уязвимост, по този начин и прекомерното въображение може да бъде атакувано. Става дума за рекламния пазар. Известно е да вземем за пример, че по-голямата част от феновете на колите избират по-мъжествено изглеждащи коли. Така комбинацията от леко издължени фарове и здрава ризница могат да основат илюзията за неумирим звяр, препускащ по пътищата, което притегля повече клиенти и надлежно води до повече продажби и доходи. А забелязали ли сте, че на множеството реклами стрелките на часовниците са на 10 ч. и 10 мин.? Така наподобяват усмихнато лице. Как да не те завоюва?

Много компании за бърза закуска употребяват същия метод, сервирайки ни усмихнати салати и плезещи се сандвичи. И тъй като живеем забързан, сложен и леден живот, ще се връщаме още веднъж и още веднъж в същата сладкарница единствено тъй като картофките в хамбургера са извити като в усмивка.

Въпреки многото информация към момента не можем да отговорим изрично на въпроса за какво хората имат податливост да виждат несъществуващи в дадените миг и пространство неща. Може би в последна сметка човек просто вижда това, което има потребност да види.

Елвира Николова