Преди няколко дни видях по телевизията част от концерта на

...
Преди няколко дни видях по телевизията част от концерта на
Коментари Харесай

СЛАВИ ПРЕД ПОРТИТЕ

Преди няколко дни видях по малкия екран част от концерта на Слави в Лондон: беше внушително представление, публиката беше същински въодушевена, коства ми се, че сходна екзалтираност сега не може да провокира никой различен, с изключение на Слави.

Имаше фенове и от други европейски градове.

Едно момиче сподели, че за нея „ Слави е вяра “.

Не знам по какъв начин са минали кастингите на Слави за „ нови “ политици, обаче въпросното момиче, да вземем за пример, е напряко готово за мястото на Екатерина Захариева, за която пък Падишахът/Бойко освен е вяра, ами напряко Господ.

Очевидно е, че с концертите си Слави съумява да предизвика внушителна сила – обаче въпросът е, може ли тя да се трансформира в политика?

Или ще си остане единствено една прибавка – въпреки и шумна, заразителна и въздействаща – към забележимите съмнения на Слави.

„ Системата ни убива “ – споделя той, и наподобява, че е удовлетворен да си остане при тази констатация.

Впрочем, тя е взета назаем от майките на деца с увреждания.

При тях обаче този позив е натурален, той излиза напряко от сърцето им, до момента в който при Слави се нуждае от продължение.

То обаче липсва.

Така Слави единствено помпа силата на публиката против „ системата “/днешната политика, която явно се приема от мнозина като несъстоятелна, нечленоразделна, неморална и прочие

Добре, само че какво следва?

Ако не получи явен отговор на този въпрос, публиката скоро ще се досети, в случай че към този момент не се е досетила, че Слави просто пощипва мускулите на Падишаха, нищо повече.

Атакува Системата, само че тъй като не предлага нищо съответно, по никакъв метод не поврежда ползите на Падишаха.

Е, да, някои ще кажат, че Слави предлага мажоритарна изборна система и даже съумя да създаде един впечатляващ референдум.

И какво от това – има ли към момента хора, които да не са разбрали, че Преходът натика в калта ценностната система на Времето, извърши същински геноцид над Общата Памет, обедни и унижи до последна степен Народа – и през днешния ден мъчно ще откриете задоволително свестни хора, подготвени да се трансфорат в безкористни политици.

Политическата Секта се погрижи и за това.

Нали Симеон Брокера докара преди време своите непорочни юнаци от странство – и какво последва?

Безбожни врътки с остатъците от дивата приватизация на Костов, в някои случаи те даже го надминаха по досетливост и той несъмнено още се ядосва от това им безсрамие.

Ами, нали Бойко докара Дянков – този зевзек на финансовата мисъл, тази прелетна птица на безконечното българско неразумие.

А сетне пък докара изцяло инцидентния Митов и го настройки за министър в една пантомима, която би трябвало да минава за външна политика.

Преди това към този момент ни беше наврял за президент една Пастирка, край нямат тия случайници.

Сектата сътвори и втвърди трайна визия за политиката като за занятие не напълно рационално, даже налудно, в което имат право да се подвизават формени недоразумения и даже приключени идиоти се усещат комфортно там. Един от докараните министри се подписваше на латиница, различен имаше четири подписа, все прояви на шизофренност, даже на разчетвореност…

Как ще ги подбирате новите идиоти, може би ще им задавате въпроса – „ Коя е твоята вяра? “

И в случай че отговорът е – „ Слави! “, примерно, готово, ставаш.

Решението явно е друго.

Ако смяташ, че „ Системата ни убива “, пребори се с нея – само че персонално, тъй като не ти остава и доста време.

Заложи всичко това, в което си се състоял през годините – и да те забележим.

Личното предизвикателство е само честното, въпреки и да е обвързвано с много опасности.

Иначе ще продължавате да пеете, че „ Системата убива “ – обаче в акомпанимент с ръкоплясканията на Падишаха, нищо повече.

А той ще си мърка предостатъчно.

Дори и единствено поради един факт: тия дни оповестиха, че у нас 440 хиляди души са заети в администрацията на всички равнища.

440 хиляди – вземайте сметалата и изчислявайте: с околните им те стават към един милион – таман колкото е фундамента на ГЕРБ.

Чиновнически митинги няма, няма и да има – по какъв начин тогава ще ги отмъкнете най-малко част от тия хора към „ правата религия “?

С песнички и пушеци ли? Вятър!

Хъшовските песни разтупкват сърцата, само че не толкоз, колкото сигурната заплата.

Сега Слави заработва белия си самун, отвън всичко друго, и със скечове за политици; той е противоположното на оня доктор Енчев, гуруто на пластмасовите дивачки – не поставя подплънки, а се пробва да разсъблича политиците, най-малко някои от тях.

Но от това Системата /която ни убива/ въобще не се трансформира, двоумя се, че даже регистрира въпросния стриптийз.

Напоследък от сеансите на Слави отпадна Падишаха, несъмнено в реквизита на шоуто нямат фесове;

даже и Цветанов, интелектуалният бабаит на ГЕРБ бе показан щедро намазан с олио.

Иначе, в предходни години Волен Сидеров, да вземем за пример, бе демонизиран до последна степен.

И какво от това – той и до момента се усеща чудесно в политиката, преди време писах, че междинният му пръст ръководи страната – и в този момент е същото, единствено дето този междинен пръст към този момент е златен.

Обратното обаче се случи с Кунева, „ алената кукувица “ във подправения десен полог.

Слави мощно, даже непристойно, я поддържа за президентските избори през 2011-а – едвам стане ясно, че с шоу власт елементарно не се подарява.

Партия, партийно строителство – т.е., богата концертна стратегия, Слави фронтално в борбата – това е политика.

Другото е мрънкотене, което би трябвало да минава за политика.

Разбирам съмненията на Слави – на него евентуално му е по-забавно да дърпа дявола за опашката иззад кулисите;

да бъде дилър на една или друга политическа дрога, да се заиграва с този или оня, въобще – да гъделичка някак Системата, която ни убива – само че не и да я убие.

Това е комфортна позиция, по този начин най-малко наподобява – само че не е, тъй като похабява забележителна част от въздействието, което е натрупал през годините.

Отгоре на всичко, даже да пребори или най-малко да одраска по някакъв метод Падишаха, което е малко евентуално – а и не проличава, че желае таман това – въпреки всичко, Системата/Сектата ще си остане невредима.

Има и друго: Слави част ли е от Системата, която убива?

Напълно допустимо е да не си е задавал този въпрос, само че отговорът не е сложен: направил е през последните съвсем 20 години значително за някои лица и мутри от същата тази Система, това е реалност.

И аз имам сходен грях, въпреки и в напълно разнообразни времена.

От моята „ Всяка неделя “ потегли Промяната – само че измежду общото въодушевлението въобще не си дадох сметка, че въпросната Промяна не е обгледана както би трябвало, че, в действителност, ни подметнаха една Измама.

„ Все е нещо “ – успокоявахме се тогава, и вървяхме с рогата напред.

Но най-после се оказа, че е нищо и половина.

Сега някои телевизионни мишка от ония времена се вършат на някакви си, обаче таман във „ Всяка неделя “ се сътвори облика на опозицията, там тя се случваше. Примерите са безчет.

Е, и какво „ отгледах “, в края на краищата, през бурните 1989 и 1990 години? Всички знаете отговора.

Колебанията на Слави неизбежно раждат спекулации.

Най-сочната от тях е, че е влезнал в колаборация с Падишаха и ще играе ролята на негова патерица.

Това е най-голямата измислица, тъй като и двамата са крайни егоцентрици.

Освен това, в българската политика „ патериците “ небрежно се трансформират в стилни изнудвачи – вижте, по какъв начин беснее в този момент Падишахът поради съдружните си „ сътрудници “, а те пет пари не дават за заканите му.

Макар че, би трябвало да внимават – като престане да се прави на Балканския Кисинджър, има възможност да се трансформира /отново/ в Алигатора и да разплиска Блатото.

След което мъчно ще откриете „ патриотични “ апендикси/формации в България.

И така, Системата ни убива, Алигаторът се оглежда за нова съдружна плячка, а Слави се самоограбва/самоизяжда.

Публиката, най-малко част от нея, чакат от него да се трансформира в самурай /любимият му герой/, а той се държи като болногледачка.

Публиката не схваща, за какво се задоволява с ролята си на ефирен персонаж, пределно изтощен освен това, а не запаше пояса си на хъш /и този воин му е обичан, въпреки че нашите хъшове са си били едни плямпала, порядъчно наквасени при Странджата; в този момент някои се питат, кой пък е Странджата на Слави, само че това не ми е интересно/.

Хората си спомнят, че други, надалеч по-скромни, телевизионни планове пробиха в политиката – тия на Волен, Бареков, Валери Симеонов.

Най-могъщото ни телевизионно шоу обаче се колебае да прекрачи прага на студиото си, където всичко е несъмнено, като в някаква закътана лагуна.

И, елегантно казано, избира да играе ролята на фея – да превърже нечия раничка, да одраска с обич и прочие

А „ Системата, която ни убива “, седи на две крачки и ръмжи заплашително, само че не може да провокира Юнака…

И до момента в който той умува, тя последователно го побеждава.

А той единствено ще повтаря: Системата ни убива, Системата още повече ни убива, Системата ни към този момент в действителност прекали – и ще продуцира шегички, остроумни или не до такава степен, начинания за разкриване на гении и всичко останало.

И, несъмнено, концерти, концерти, концерти – може би към този момент навлечен с фланелка „ Обичам България, нищо, че там системата убива “…

***

Подразних се доста, че Слави направи един забележителен, луксозен дарителски жест към децата с увреждания, само че медиите единствено прошумяха нещичко.

Иначе обилно отразяват всевъзможните балове на нашите потурнаци.

Както постоянно, българското „ Благодаря “ се изчерпва с ругатнята „ Имал – дал! “

А и на концерта в Лондон реакцията не беше, каквато чаках – феновете като че ли бяха захласнати само от веселието.

Дали и това не плаши Слави, когато се оглежда пред портите на Ада/политиката?

Aвтор: Кеворк Кеворкян
Източник: bnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР