Европа - хем слаба, хем силна
Преди няколко дни целия свят видя по какъв начин европейските водачи отидоха при Доналд Тръмпq не с цел да показват своята визия за разрешаването на спор по европейската граница, а да чуят какво желае Съединени американски щати от нас.
Междувременно друга вест разкри, че Европейският съюз още веднъж е задминал Китай по Брутният вътрешен продукт и е втори в света като стопански блок.
Истината, както постоянно, е по средата. Докато БВП-то на Европейски Съюз продължава да е високо, инфлацията също се подвига и покупателната стойност на европейските страни спада по отношение на китайската. Дълговете на страни като Франция към този момент са рисково високи и е въпрос на време да се спука балонът в тяхната стопанска система.
Въпреки това, постоянното Брутният вътрешен продукт демонстрира, че даже и при сериозния проблем с енергетиката и инфлацията, Европа към момента има икономическа мощност, на която да се облегне. Тоест, има време преди Европейски Съюз да тръгне надолу.
Най-важната статистика обаче рядко се цитира - делът на промишлеността в европейската стопанска система е към 25%. Китайският дял на промишлеността в стопанската система е към 36%. Европейският промишлен потенциал спада и Германия, която дълго време беше индустриалния мотор на континента, изпитва съществени компликации. Близо 255 хиляди работни места в Германия са били изгубени в индустриалния бранш, до момента в който работни места се основават в държавния бранш.
Именно държавния бранш и обществените разноски в множеството европейски страни гълтам обществения запас. Очакваният резултат от “стягането на коланите ” на Меркел през финансовата рецесия беше понижаване на държавните разноски, само че огромна част от Европейски Съюз харчи големи пари да одобри, финансира и интегрира мигранти. Инфлацията след пандемията от коронавирус също провокира компликации при финансиране на пенсиите, а застаряващото население в допълнение усложнява обстановката.
За похлупак на всичко, зелената енергетика провокира неустановеност, а нововъведенията и огромните компании просто към този момент не съществуват в Европейски Съюз заради всичките гореспоменати аргументи.
Така Европейски Съюз методично се лиши от всичките нужни оръжия да се постанова геополитически в света - промишленост, гъвкава стопанска система, енергийна сигурност, нововъведения, огромни компании и бюджети, способни да отделят запас за геополитически цели.
Както обаче демонстрира цената на БВП-то, Европа към момента може да обърне посоката и да се подреди на геополитическата сцена. Това обаче ще изисква преосмисляне на обществената страна, безкрайната миграция и най-много на енергийната сигурност. Докато това не се случи е изцяло обикновено Съединени американски щати да диктува външната политика на Европейския съюз.
Междувременно друга вест разкри, че Европейският съюз още веднъж е задминал Китай по Брутният вътрешен продукт и е втори в света като стопански блок.
Истината, както постоянно, е по средата. Докато БВП-то на Европейски Съюз продължава да е високо, инфлацията също се подвига и покупателната стойност на европейските страни спада по отношение на китайската. Дълговете на страни като Франция към този момент са рисково високи и е въпрос на време да се спука балонът в тяхната стопанска система.
Въпреки това, постоянното Брутният вътрешен продукт демонстрира, че даже и при сериозния проблем с енергетиката и инфлацията, Европа към момента има икономическа мощност, на която да се облегне. Тоест, има време преди Европейски Съюз да тръгне надолу.
Най-важната статистика обаче рядко се цитира - делът на промишлеността в европейската стопанска система е към 25%. Китайският дял на промишлеността в стопанската система е към 36%. Европейският промишлен потенциал спада и Германия, която дълго време беше индустриалния мотор на континента, изпитва съществени компликации. Близо 255 хиляди работни места в Германия са били изгубени в индустриалния бранш, до момента в който работни места се основават в държавния бранш.
Именно държавния бранш и обществените разноски в множеството европейски страни гълтам обществения запас. Очакваният резултат от “стягането на коланите ” на Меркел през финансовата рецесия беше понижаване на държавните разноски, само че огромна част от Европейски Съюз харчи големи пари да одобри, финансира и интегрира мигранти. Инфлацията след пандемията от коронавирус също провокира компликации при финансиране на пенсиите, а застаряващото население в допълнение усложнява обстановката.
За похлупак на всичко, зелената енергетика провокира неустановеност, а нововъведенията и огромните компании просто към този момент не съществуват в Европейски Съюз заради всичките гореспоменати аргументи.
Така Европейски Съюз методично се лиши от всичките нужни оръжия да се постанова геополитически в света - промишленост, гъвкава стопанска система, енергийна сигурност, нововъведения, огромни компании и бюджети, способни да отделят запас за геополитически цели.
Както обаче демонстрира цената на БВП-то, Европа към момента може да обърне посоката и да се подреди на геополитическата сцена. Това обаче ще изисква преосмисляне на обществената страна, безкрайната миграция и най-много на енергийната сигурност. Докато това не се случи е изцяло обикновено Съединени американски щати да диктува външната политика на Европейския съюз.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ