Преди няколко дни ракетата на СпейсЕкс “Фолкън Хеви успя да

Преди няколко дни ракетата на СпейсЕкс “Фолкън Хеви ” съумя да организира своя първи сполучлив полет. “Фолкън Хеви ” е свръхтежка ракета, която в невъзвръщаем вид може да извежда до орбита общо 64 тона потребен товар. Това е значимо число – само че още по-голям е фактът, че НАСА понастоящем създава сходна ракета, наречена “Спейс Лонч Систъм ”. Ракетата ще има товароподемност от 70 тона до орбита, малко повече от товароподемността на “Фолкън Хеви ”. За близки задачи като тези до орбитата на Луната това е изцяло задоволително, само че след сполучливия старт на СпейсЕкс мнозина си задават неуместни въпроси – кому е нужно НАСА да продължава да харчи пари за създаването на тежкотоварна ракета, в случай че такава към този момент има? Как по този начин НАСА усвоява милиарди долари всяка година за полети до Луната и Марс, а резултат от това няма? 

И за какво “Спейс Лонч Систъм ” продължава да се бави? Тя трябваше да лети в началото през 2016 година, след това полетът беше преместен за 2017-та, за 2018-та … в този момент се обрисува да е най-рано през декември 2019 година. Реално никой сериозно мислещ човек от галактическия бранш не чака дебютът да е преди 2020 година, а някои скептици са на мнение, че е доста по-вероятно да я забележим да лети за пръв път през 2022-2023 година. 

Официалното пояснение на НАСА е, че има потребност от такава ракета, тъй като нито една частна ракета няма да се приближи до нейните благоприятни условия. Вижда се, че това не е напълно правилно – сред 70 тона на “Спейс Лонч Систъм ” и 64 на “Фолкън Хеви ” няма огромна разлика. НАСА обаче упорства, че при по-нататъшни полети – т.е. към средата на 20-те години “Спейс Лонч Систъм ” ще бъде ъпгрейдната, с цел да може да извежда 130 тона потребен товар.  

Само че до тогава СпейсЕкс също чака наследникът на “Фолкън Хеви ” да е подготвен – ракетата “Биг Фолкън ” ще може да извежда до орбита 140 тона потребен товар. Отново “Спейс Лонч Систъм ” се обрисува да е непотребна. 

Това е публикация за историята на плана на НАСА и за какво той до този миг не съумява. Това е и публикация за тези, които се чудят по какъв начин може една частна компания да се оправя по-бързо и по-ефективно от държавните организации. 

Историята стартира с злополуката на совалката “Колумбия ”.  

Когато “Колумбия ” се разпада през 2003 година в небето над Тексас, това подписва смъртната присъда на стратегия “Космическа совалка ” на НАСА. По това време админ на НАСА е Шон О’Кийф. Под управлението на О’Кийф организацията съумява да си стъпи на краката и да излезе с проект за пенсионирането на совалките до 2010 година, когато би трябвало да е приключена “Международната галактическа станция ”. Самото пенсиониране е тежка и прочувствена стъпка за Съединени американски щати – совалките  след 80-те години  се трансформират в знак на американската галактическа мощност. Това, което е по-лошо, е че Съединени американски щати ще си извърши уговорките по структурата на станцията, само че скоро по-късно няма да има независим достъп до нея и ще би трябвало да разчита краткотрайно на руснаците. И това, което е най-лошото, безчет служащи по програмата ще изгубят работните си места.

Първоначалната концепция на администрацията на Буш е НАСА да не се занимава въобще със градежа на ракети, а да се концентрира върху правенето на потребен товар и галактически кораби. Няма по какъв начин, парите на организацията са извънредно лимитирани и в случай че управлението й реши да харчи за ракети, няма да останат средства за корабите. Вярно е – по това време ги няма СпейсЕкс и Блу Ориджин (по-точно компаниите към този момент са учредени, само че са напълно при започване на своето развиване и още не създават публично важен хардуер). Но по това време в играта са Боинг и Локхийд Мартин, а техните ракети “Атлас ” и “Делта ” са едни от най надеждните в света. Идеята НАСА да създаде нов транспортен съд, който да лети на към този момент съществуващите ракети “Атлас ” и “Делта ”, е посрещната с утвърждение от специалистите.

Но през 2005 година Майк Грифин сменя Шон О’Кийф като админ на НАСА. Под негово управление организацията търпи коренни промени. Грифин излага проект за амбициозна стратегия, наречена “Съзвездие ”. Тя включва основаването на лекотоварна пилотирана ракета “Арес 1 ”, тежкотоварна ракета “Арес 5 ” и транспортен съд “Орион ”. Според начертаните проекти корабът би трябвало да е подготвен и да лети в пилотиран режим през 2014 година, а до 2020 година човек би трябвало още веднъж да стъпи на Луната. По време на конференцията, на която е оповестена програмата “Съзвездие ”, Майк Грифин споделя следните думи: “Мислете си за това като за Аполо на стероиди ”. Впоследствие изразът “Аполо на стероиди ” става знак освен на “Съзвездие ”, само че и служи като подигравка за всичките дефекти на НАСА.

Майк Грифин излага сякаш стоманени причини за какво НАСА не може да употребява ракети “Атлас ” и “Делта ”, какъвто е бил първичният план на администрацията на Буш. Ще би трябвало да се изстрелят няколко ракети (общо до девет), с цел да може да се изведе цялата архитектура за възможна пилотирана експедиция до Луната. От друга страна ракетите “Арес 1 ” и “Арес 5 ” няма да натоварят изключително бюджета на НАСА – те ще употребяват елементи на галактическата совалка. Хем вълкът утолен, хем агнето цяло. Хем отиваме към Луната, хем пазим работните места на хората, работещи по совалките. 

Проблемите пораждат още със основаването на лекотоварния притежател “Арес 1 ”, който просто би трябвало да се състои от един твърдогоривен ускорител на совалка за първа степен плюс основен совалков мотор за втората степен. На пръв взор звучи елементарно, само че на процедура се получава напълно друго. Проблемът е, че моторите на совалките са основани да се възпламеняват в наземни условия. Те не могат просто да се вземат и да се сложат на втората степен на ракета – тогава ще би трябвало да се възпламеняват в полет, до момента в който ракетата е във въздуха. Нужни са модификации, които биха създали совалковите мотори скъпи. Поради това НАСА се отказва от тях и взема решение да употребява мотори J-2X. Този вид мотори обаче са по-слаби от совалковите мотори, което постанова удължаването на твърдогоривния ускорител на първата степен. 

Като резултат “Арес 1 ” въобще не се трансформира в мечтаната бърза ракета, която да може да обезпечи достъп на Съединени американски щати до космоса веднага след пенсионирането на совалките. Тя към този момент не разчита оптимално на съставените елементи от остарялата совалкова система. Тя се оказва напълно нова ракета, която си има свои лични проблеми. По-нататък инженерите се сблъскват с други механически спънки – новият твърдогоривен ускорител провокира нежелани трептения при запалването си, което постанова инсталирането на специфични шокови омекотители. Това води до спад в товароподемността на “Арес 1 ”.

Разработката на дребната ракета продължава до 2009 година, когато тя прави един тестов полет, при който се изпитва работата на първата степен – не и на втората, тогава тя още не е подготвена и вместо нея се употребява макет. Но до края на годината към този момент е прекомерно късно за “Арес 1 ” – смъртната й присъда е подписана.

Защото при започване на същата тази година президентът на Съединени американски щати Барак Обама е към този момент встъпил в служба и е свикал комисия – така наречен Августинова комисия, която има за цел да прегледа напредъка на НАСА. През лятото на 2009-та комисията разгласява шокиращи резултати:

1. На НАСА не са обезпечени нужните средства, които да разрешат стабилно развиване на стратегия “Съзвездие ”.

2. Ще минат най-малко седем години след пенсионирането на галактическата совалка, преди НАСА да е в положение да прати още веднъж човек до околоземна орбита. “Арес 1 ” няма да лети преди 2017-2018 година, може би ще е подготвена дори към 2020 година. 

3. Тежкотоварната ракета “Арес 5 ” няма да е подготвена преди 2030 година. НАСА няма да е в положение да осъществя пилотирани задачи до Луната преди 2030-та, в случай че въобще може даже тогава да го направи. 

4. По силите на НАСА е да употребява услугите на комерсиални галактически компании за достъп до орбита.

На фона на експертното мнение администрацията на Барак Обама прави единственото рационално нещо – всички проекти за стратегия “Съзвездие ”, дружно с ракетите “Арес 1 ”, “Арес 5 ” и кораба “Орион ”, всички те отиват в кошчето за отпадък. Даден е ход на комерсиализацията на галактическото пространство. Агенцията финансира частни компании като Орбитал, СпейсЕкс и Боинг първо за доставка на потребен товар, а след това и за доставка на астронавти до “Международната галактическа станция ”. Докъм днешна дата, 2018-та, частниците към този момент изпращат единствено потребен товар, а не и хора – за какво, това е дълга тематика и е предмет на друга публикация (вижте “Отлагания след отлаганията и отново отлагания “). 

Решението на Барак Обама да приключи “Съзвездие ” напълно предстоящо среща сериозен отпор от Конгреса. Ако не се употребява хардуерът от галактическите совалки, мнозина са застрашени да изгубят работата си. Забележете – има доста политици в Съединени американски щати, които разпалено приказват за Луната и Марс, само че това е празна реторика – на тях въобще не им пука за космонавтиката. Никой няма да загуби мястото си в Конгреса, в случай че човек няма да стъпи на Марс преди 2030 година. Конгресмените обаче се плашат от това в случай че хиляди хора от техните щати останат без работа. Именно това е в основата на техния напън след 2009 година.

Натискът се оказва сполучлив. От стратегия “Съзвездие ” е избавен съвсем неотложно корабът “Орион ” и НАСА продължава да работи по него до ден сегашен. Но с цел да може да лети “Орион ”, на него му би трябвало и ракета – затова конгресмените упорстват да се пристъпи към работа по основаването на тежкотоварен притежател, подобен с “Арес 5 ”.

Но това не е всичко. Конгресът отива една стъпка по-далеч. Вместо единствено да одобрят стъпките, които НАСА би трябвало да следва, конгресмените дават задача на организацията какъв вид ракета да строи, какви елементи да употребява за нейното основаване и кои да са компаниите, които да я основат – освен това договорите да се сключат без въобще да се разгласи конкурс. Имаме невиждан случай в американската космонавтика – политици чертаят галактически проекти и се вършат на ракетни експерти, без действително да са такива! В основата на този неуместен церемониал стоят две лица – сенатор Кей Бейли Хътчисън (от републиканската партия) и сенатор Бил Нелсън (демократ).

Ракетата, която се ражда в лоното на Конгреса, а не в чертозите на НАСА, получава името “Спейс Лонч Систъм ” и напълно неизбежно придобива прякора  “Сенат Лонч Систъм ”. 

Говорим за събития, случили се още през 2010 година, и които предопределят пътя, по който американската галактическа организация би трябвало да върви. Основната цел на НАСА е да строи “Спейс Лонч Систъм ”, а основната й задача е да пази работните места на пръснатите в разнообразни щати някогашни служащи от совалката. Евентуално като втора цел може да се мисли за Луната и Марс, само че пътят към Слънчевата система върви единствено през “Спейс Лонч Систъм ”.

Междувременно след 2010 година СпейсЕкс на своя отговорност реши да почне работа по “Фолкън Хеви ” – ракета, сходна по благоприятни условия със “Спейс Лонч Систъм ”, само че ресурсите за основаването й са съсредоточени на едно място, а работният развой е по този начин усъвършенстван, че да се пестят пари.

Ще ме попитате какво се случва след 2010 година. Резултатът е забележим: през днешния ден “Фолкън Хеви ” лети, освен това сполучливо. Докато през миналите няколко години от страна на НАСА се нагледахме на пауърпойнт презентации, тук-таме проби на мотори и бомбастични заглавия за това коя част от многочислените елементи на “Спейс Лонч Систъм ” е заварена с електрожен. 

Междувременно датата за първия старт на “Спейс Лонч Систъм ” продължава да се отсрочва – първо от 2017 за 2018, в този момент за 2019, а скоро чакаме да получим публично удостоверение за отсрочване до 2020 година. Миналата година някои конгресмени показаха съществено неодобрение от тези отлагания  – да вземем за пример Ламар Смит от Камарата на представителите оповести: “Ако отлаганията продължат, в случай че цените скачат и в случай че към момента има механически провокации, никой не би трябвало да допуска, че американските данъкоплатци или техните представители ще толерират това ”.

Но без значение от политическата реторика, възможностите да бъде прекъсната работата по “Спейс Лонч Систъм ” през 2018 година са прекомерно оскъдни. Вярно е – СпейсЕкс продължава да жъне триумфи, а полетът на “Фолкън Хеви ” остави дори най-верните поддръжници на “Спейс Лонч Систъм ” с пръст в устата. Но едва ли ще се случи нещо преломно, което може да накара “Спейс Лонч Систъм ” да се срути под личната си бюджетна тежест. Надали ракетата ще последва “Съзвездие ” към коша за отпадък. Спомнете си, че главната цел на ракетата не е да обезпечава прогрес в космоса. Истинската цел на “Спейс Лонч Систъм ” е да продължава да държи на работа някогашните служащи от стратегия “Космическа совалка ”. В това отношение ракетата сполучливо извършва своята политическа и икономическа аргументация за съществуването си.

С оглед на историята на “Спейс Лонч Систъм ”, не е чудно за какво има толкоз доста почитатели на Илон Мъск, Джеф Безос и другите бизнесмени в Съединени американски щати. Просто те се пробват да усъвършенстват работния развой. 

И най-важното – тъй като с помощта на тях през 2018 година към този момент има забележими резултати. Има въведена в употреба тежкотоварна ракета “Фолкън Хеви ”. И тя е налична в този момент и незабавно, а не след 5-10 години.