Ще има ли София резервен водоизточник?
Преди няколко дни публикувахме първата част от поредност постове на някогашния основен проектант на София Петър Диков, отдадени на водата - фундаментално човешко право , закрепено като такова и в нарочна резолюция на Организация на обединените нации от 2010 година
На фона на сухото и горещо лято, в което чешмите на близо половин милион българи пресъхнаха, считаме, че въпросите, които задава арх. Диков, са извънредно значими.
Има ли и ще има ли авариен водоизточник за столицата София , което е част от стратегическата сигурност, е въпрос, който задава арх. Диков през днешния ден. И също така дава за образец опциите, които са заложени и създадени от предходни генерации. Без да разисква в елементи за какво тъкмо не са осъществени и осъществени, Петър Диков изброява:
Панчаревското езеро Язовир Огняново План за нов язовир с пречиствателна станция над Локорско в Стара планина, като планът е взаимен с община Своге, където казусът с водата също стои, в случай че снабдяването е от карстов източник.
Още в първия си материал арх. Диков показва, че Панчаревското езеро, което по планове от преди 40 години е с размер малко над 6 милиона куб. Метра, не е следено и проучвано, а и поддържано. След толкоз години затлачване евентуално размерът му е намалял най-малко два пъти, в случай че не и три пъти. А не става въпрос въобще за качеството на водата.
Язовир " Огняново " - планиран за водоизточник на някогашния комбинат " Кремиковци ", само че останал на хартия и до този миг - строителен обект. А там с изключение на едни 30 милиона кубически метра вода, има моторници и джетове, има риболовци и туристи... Има и един недовършен или пък провалил се ремонт на главен изпускател и стена, за която от 2020 година може би някой въпреки всичко носи отговорност...
Публикуваме и цялостното " четиво, целесъобразно за някогашни, сегашни и бъдещи управници на София... и освен... " на арх. Петър Диков без редакторска интервенция :
София и неотменимото човешко право на питейна вода - II
Въпросът със наложителния и нужен авариен водоизточник за София е от стратегическа значимост за Столицата ни. Години наред обаче този въпрос стои неуреден... и още по-лошо - даже не се слага на дневен ред... След всички предишни и сегашни мои разсъждения, евентуално много хора ще си зададат въпроса за какво един проектант се занимава с проблемите на водоснабдяването. Ами тъй като в градоустройството водоснабдяването и канализацията са от особена значимост, а аз от 45 години се занимавам с градоустройство - първо като архитект, а по-късно и като админ. С тази детайлност, че в администрацията основният проектант може да има мнение, само че нещата в областта на ВиК зависят от други... и тъй като по първата част на материала имаше мнения "...ами като беше в Столична община що не свърши нищо... ", е належащо да поясня, че неведнъж съм поставял въпроси по проблемите на водоснабдяването... и какво от това...
Всъщност, по стичане на събитията, обратно в годините имах шанса да познавам инж. Илия Тодоров, светла му памет и да се изучавам от него на доста значими неща. Всичко, което знам за проблемите на водоснабдяването и канализацията на София, съм го научил главно от него. А той бе един огромен експерт и прелестен човек, който съвършено познаваше ВиК системата на Столична община. Не използваше обаче знанията и експертизата си комерсиално и печалбарски. Даваше стратегически препоръки и професионални съвещания, в това число и на такива като мен, начинаещи архитекти градостроители, които си мислят, че знаят всичко...З а страдание тези, от които зависеше реализацията, не чуваха... Още преди 20 години задаваше и доста въпроси - " за какво водоснабдителната мрежа на София в последните години систематично се трансформира от пръстеновидна в тупикова ", " за какво в София от 40 години не е построен нито един контейнер, откакто при спецификата на релефа на София това е най-ефикасният метод за непрекъснато равнене на потреблението от главния водоизточник, който също така спомага за поддържане на по-ниско равнище на налягането в мрежата и по този метод се понижават повредите, за какво повече от 10% от ВиК мрежата в София не е призната от концесионера и се води под странното название " с неуточнен статут " " и така нататък Въпроси, на които и до в този момент никой не дава отговор... не че някой пита... Инженер Илия Тодоров дълги години бе шеф на общинското дружество " София план ", което е с доста забележителен принос в развиването на инженерните мрежи на града ни. За благополучие, за разлика от " Софпроект - ОГП ", новите софийски визионери не съумяха да го унищожат.
Към момента най-същественият въпрос обаче е кой би могъл да бъде авариен водоизточник за София при възможна повреда по водопроводите " Искър " и " Рилски ", тъй като явно сега подобен няма. По стичане на събитията решение на въпроса с аварийния водоизточник по принцип е открито още в интервала 1993 година - 1997 година По причина на водната рецесия в София от 1994-1995 година МК " Кремиковци ", който до тогава употребява вода от язовир " Искър " и Панчаревското езеро, бе длъжен с държавно решение незабавно да обезпечи водоснабдяването си от лични водоизточници. Това е довело до ускорение на завършването на язовир " Огняново " с размер 32 млн. куб. метра, разчетен планово още осемдесетте години на предишния век като главен водоизточник особено за комбината.
Още тогава е планиран и водопровод от бент. " Огняново " до Кремиковци. Язовирът, като строителен обект, е признат в края на 1996 година с акт 15 и с този акт си стои до ден сегашен - към този момент 28 години. И към сегашния миг язовирът няма акт 16 и позволение за прилагане. Покрай него има и други странности - МК " Кремиковци " АД е приватизиран от В. Захариев през 1999 година за 1 $, продаден е на Прамод Митал през 2005 година за 110 милиона $, а в това време язовир " Огняново ", включен в активите на комбината, от 2000 година е в листата на обектите обществена държавна благосъстоятелност, според приложение 1 към чл.13 т. 1 на Закона за водите. Отделна детайлност е, че този язовир не съществува в правния мир като обект в употреба, а единствено като строителен обект... нищо, че там има едни 30 милиона кубически метра вода, има моторници и джетове, има риболовци и туристи... и една стена, за която от 2020 година може би някой въпреки всичко носи отговорност...
Преди повече от 15 години, когато водех битка за затваряне на металургичния комбинат, както и след оповестяването му в неплатежоспособност и продажбата на активите му, се срещнах с детайлностите към историята на язовир " Огняново ". Поради обстоятелството, че този обект бе включен в листата на обектите, обществена държавна благосъстоятелност, с помощта на коректността на синдика Цветан Банков, не бе част от договорката с " Елтрейд къмпани " и остана на предписание на синдика. За разлика от водопроводите от Панчарево към Кремиковци, четири на брой с диаметри сред 700 и 1200 мм, които в края на 60-те и началото на 70-те богатия тогава комбинат получил партийна задача да построи и станал горделив притежател. И си е притежател и до ден сегашен... по-точно не комбината, а купувачът на банкрутиралото сдружение. При искане от Столична община за придобиването им, тъй като те доставят с вода и редица софийски квартали, един от които е жк " Дружба ", от новия притежател била поискана да се заплати сума съвсем една четвърт от цената на цялостното придобиване на комбината. Това обаче е единствено информация от клюки...
Проверявайки опцията язовир " Огняново " да стане авариен източник, към 2014 година импровизирано желаех от " Софийска вода " разбор на качествата на водата във водоема. Този разбор удостовери положителните качества на водата и опцията тя да се употребява за питейни потребности. Запознах премиера Борисов и с помощта на неговото схващане и изпитание на 07.10.2020 година бе взето решение на Министерски съвет за предаването на язовир " Огняново " за ръководство от държавно дружество " Управление и стопанисване на язовири ". Това е първата стъпка към решението за въвеждане в употреба.
След нови три години - август 2023 година държавно дружество " Управление и стопанисване на язовири " разгласи социална поръчка за ремонт на главен изпускател на бент. " Огняново " и възобновяване на пасарелка за достъп до водовземна кула. За въпросната пасарелка слуховете приказват, че преди повече от 15 години се е откъснала от едната страна и е паднала във водата. Пратен бил кран да я вдигне, само че вдигайки я и той паднал язовира...
Има опция при създаване на водопровода от бент. " Огняново " до Кремиковци и потреблението на построените водопроводи от там до колектора под стената на Панчаревското езеро да се направи свързване с ПСПВ (пречиствателна станция за питейни води)-Панчарево. Така бент. " Огняново " действително може да се употребява като спешен водоизточник за София, който да обезпечи аварийно водоснабдяване за месец, месец и половина. А за какво да не обезпечи и непрекъснато водоснабдяване на източните квартали на Столицата.
Другата опция за авариен източник на вода за София е язовир на територията на община " Своге ". Има правени в края на седемдесетте години на предишния век планови изследвания за създаване на нов язовир в Стара планина с пречиствателна станция за питейна вода над Локорско, като авариен водоизточник на София. Този план е зарязан в годините преди Промените очевидно по стопански аргументи. Споменавам този факт поради хората, които отговорно са мислели за сигурността на водоснабдяването на София. В плановия си вид от осемдесетте години той е представлявал каскада от три водоема по продължение на река Елешница и река Батулийска с размер близо 270 милиона куб. метра. В днешното положение на нещата и при наличното застрояване и построената инфраструктура, действително е вероятен единствено най-горния - на река Елешница с размер според от височината на стената сред 45 и 75 милиона куб. метра.
При създаването на Общия организационен проект на Община Своге издирихме старите планове за този авариен язовир за Столицата и заложихме точно този най-голям водоем с оптималния размер от 75 милиона куб. метра. Кметът на Своге уведоми с писмо Областния шеф на област София и кмета на Столична община за това предугаждане, само че реакция на уведомлението по този начин и не се получи. Общ устройствен план на община Своге е към този момент в действие и се открива опция за планиране и създаване на този нов водоизточник, който да обезпечи както водоснабдяването на обитаемоте места в община Своге, която има съществени проблеми с питейната вода, защото употребява карстов източник с изменчив дебит, по този начин и водоснабдяването на цялата северна част на Столична община. Това ще е забележителна поддръжка и за развиването на по този начин наречения " Северен град " на София, за който доста се приказва, само че нищо не се прави... Плюс това има концепция да се изследва опцията за построяването на ПАВЕЦ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа) на този язовир. В община Своге има огромен интерес към създаване на нови фотоволтаични и ветрови централи. Най-добрият метод за предпазване на добитата от тях сила, която не се създава, когато е належащо, а когато е допустимо, е точно посредством такива централи... а ние, като се изключи че би трябвало да пием вода, нали непрестанно сме екологични и енергоефективни...
На фона на сухото и горещо лято, в което чешмите на близо половин милион българи пресъхнаха, считаме, че въпросите, които задава арх. Диков, са извънредно значими.
Има ли и ще има ли авариен водоизточник за столицата София , което е част от стратегическата сигурност, е въпрос, който задава арх. Диков през днешния ден. И също така дава за образец опциите, които са заложени и създадени от предходни генерации. Без да разисква в елементи за какво тъкмо не са осъществени и осъществени, Петър Диков изброява:
Панчаревското езеро Язовир Огняново План за нов язовир с пречиствателна станция над Локорско в Стара планина, като планът е взаимен с община Своге, където казусът с водата също стои, в случай че снабдяването е от карстов източник.
Още в първия си материал арх. Диков показва, че Панчаревското езеро, което по планове от преди 40 години е с размер малко над 6 милиона куб. Метра, не е следено и проучвано, а и поддържано. След толкоз години затлачване евентуално размерът му е намалял най-малко два пъти, в случай че не и три пъти. А не става въпрос въобще за качеството на водата.
Язовир " Огняново " - планиран за водоизточник на някогашния комбинат " Кремиковци ", само че останал на хартия и до този миг - строителен обект. А там с изключение на едни 30 милиона кубически метра вода, има моторници и джетове, има риболовци и туристи... Има и един недовършен или пък провалил се ремонт на главен изпускател и стена, за която от 2020 година може би някой въпреки всичко носи отговорност...
Публикуваме и цялостното " четиво, целесъобразно за някогашни, сегашни и бъдещи управници на София... и освен... " на арх. Петър Диков без редакторска интервенция :
София и неотменимото човешко право на питейна вода - II
Въпросът със наложителния и нужен авариен водоизточник за София е от стратегическа значимост за Столицата ни. Години наред обаче този въпрос стои неуреден... и още по-лошо - даже не се слага на дневен ред... След всички предишни и сегашни мои разсъждения, евентуално много хора ще си зададат въпроса за какво един проектант се занимава с проблемите на водоснабдяването. Ами тъй като в градоустройството водоснабдяването и канализацията са от особена значимост, а аз от 45 години се занимавам с градоустройство - първо като архитект, а по-късно и като админ. С тази детайлност, че в администрацията основният проектант може да има мнение, само че нещата в областта на ВиК зависят от други... и тъй като по първата част на материала имаше мнения "...ами като беше в Столична община що не свърши нищо... ", е належащо да поясня, че неведнъж съм поставял въпроси по проблемите на водоснабдяването... и какво от това...
Всъщност, по стичане на събитията, обратно в годините имах шанса да познавам инж. Илия Тодоров, светла му памет и да се изучавам от него на доста значими неща. Всичко, което знам за проблемите на водоснабдяването и канализацията на София, съм го научил главно от него. А той бе един огромен експерт и прелестен човек, който съвършено познаваше ВиК системата на Столична община. Не използваше обаче знанията и експертизата си комерсиално и печалбарски. Даваше стратегически препоръки и професионални съвещания, в това число и на такива като мен, начинаещи архитекти градостроители, които си мислят, че знаят всичко...З а страдание тези, от които зависеше реализацията, не чуваха... Още преди 20 години задаваше и доста въпроси - " за какво водоснабдителната мрежа на София в последните години систематично се трансформира от пръстеновидна в тупикова ", " за какво в София от 40 години не е построен нито един контейнер, откакто при спецификата на релефа на София това е най-ефикасният метод за непрекъснато равнене на потреблението от главния водоизточник, който също така спомага за поддържане на по-ниско равнище на налягането в мрежата и по този метод се понижават повредите, за какво повече от 10% от ВиК мрежата в София не е призната от концесионера и се води под странното название " с неуточнен статут " " и така нататък Въпроси, на които и до в този момент никой не дава отговор... не че някой пита... Инженер Илия Тодоров дълги години бе шеф на общинското дружество " София план ", което е с доста забележителен принос в развиването на инженерните мрежи на града ни. За благополучие, за разлика от " Софпроект - ОГП ", новите софийски визионери не съумяха да го унищожат.
Към момента най-същественият въпрос обаче е кой би могъл да бъде авариен водоизточник за София при възможна повреда по водопроводите " Искър " и " Рилски ", тъй като явно сега подобен няма. По стичане на събитията решение на въпроса с аварийния водоизточник по принцип е открито още в интервала 1993 година - 1997 година По причина на водната рецесия в София от 1994-1995 година МК " Кремиковци ", който до тогава употребява вода от язовир " Искър " и Панчаревското езеро, бе длъжен с държавно решение незабавно да обезпечи водоснабдяването си от лични водоизточници. Това е довело до ускорение на завършването на язовир " Огняново " с размер 32 млн. куб. метра, разчетен планово още осемдесетте години на предишния век като главен водоизточник особено за комбината.
Още тогава е планиран и водопровод от бент. " Огняново " до Кремиковци. Язовирът, като строителен обект, е признат в края на 1996 година с акт 15 и с този акт си стои до ден сегашен - към този момент 28 години. И към сегашния миг язовирът няма акт 16 и позволение за прилагане. Покрай него има и други странности - МК " Кремиковци " АД е приватизиран от В. Захариев през 1999 година за 1 $, продаден е на Прамод Митал през 2005 година за 110 милиона $, а в това време язовир " Огняново ", включен в активите на комбината, от 2000 година е в листата на обектите обществена държавна благосъстоятелност, според приложение 1 към чл.13 т. 1 на Закона за водите. Отделна детайлност е, че този язовир не съществува в правния мир като обект в употреба, а единствено като строителен обект... нищо, че там има едни 30 милиона кубически метра вода, има моторници и джетове, има риболовци и туристи... и една стена, за която от 2020 година може би някой въпреки всичко носи отговорност...
Преди повече от 15 години, когато водех битка за затваряне на металургичния комбинат, както и след оповестяването му в неплатежоспособност и продажбата на активите му, се срещнах с детайлностите към историята на язовир " Огняново ". Поради обстоятелството, че този обект бе включен в листата на обектите, обществена държавна благосъстоятелност, с помощта на коректността на синдика Цветан Банков, не бе част от договорката с " Елтрейд къмпани " и остана на предписание на синдика. За разлика от водопроводите от Панчарево към Кремиковци, четири на брой с диаметри сред 700 и 1200 мм, които в края на 60-те и началото на 70-те богатия тогава комбинат получил партийна задача да построи и станал горделив притежател. И си е притежател и до ден сегашен... по-точно не комбината, а купувачът на банкрутиралото сдружение. При искане от Столична община за придобиването им, тъй като те доставят с вода и редица софийски квартали, един от които е жк " Дружба ", от новия притежател била поискана да се заплати сума съвсем една четвърт от цената на цялостното придобиване на комбината. Това обаче е единствено информация от клюки...
Проверявайки опцията язовир " Огняново " да стане авариен източник, към 2014 година импровизирано желаех от " Софийска вода " разбор на качествата на водата във водоема. Този разбор удостовери положителните качества на водата и опцията тя да се употребява за питейни потребности. Запознах премиера Борисов и с помощта на неговото схващане и изпитание на 07.10.2020 година бе взето решение на Министерски съвет за предаването на язовир " Огняново " за ръководство от държавно дружество " Управление и стопанисване на язовири ". Това е първата стъпка към решението за въвеждане в употреба.
След нови три години - август 2023 година държавно дружество " Управление и стопанисване на язовири " разгласи социална поръчка за ремонт на главен изпускател на бент. " Огняново " и възобновяване на пасарелка за достъп до водовземна кула. За въпросната пасарелка слуховете приказват, че преди повече от 15 години се е откъснала от едната страна и е паднала във водата. Пратен бил кран да я вдигне, само че вдигайки я и той паднал язовира...
Има опция при създаване на водопровода от бент. " Огняново " до Кремиковци и потреблението на построените водопроводи от там до колектора под стената на Панчаревското езеро да се направи свързване с ПСПВ (пречиствателна станция за питейни води)-Панчарево. Така бент. " Огняново " действително може да се употребява като спешен водоизточник за София, който да обезпечи аварийно водоснабдяване за месец, месец и половина. А за какво да не обезпечи и непрекъснато водоснабдяване на източните квартали на Столицата.
Другата опция за авариен източник на вода за София е язовир на територията на община " Своге ". Има правени в края на седемдесетте години на предишния век планови изследвания за създаване на нов язовир в Стара планина с пречиствателна станция за питейна вода над Локорско, като авариен водоизточник на София. Този план е зарязан в годините преди Промените очевидно по стопански аргументи. Споменавам този факт поради хората, които отговорно са мислели за сигурността на водоснабдяването на София. В плановия си вид от осемдесетте години той е представлявал каскада от три водоема по продължение на река Елешница и река Батулийска с размер близо 270 милиона куб. метра. В днешното положение на нещата и при наличното застрояване и построената инфраструктура, действително е вероятен единствено най-горния - на река Елешница с размер според от височината на стената сред 45 и 75 милиона куб. метра.
При създаването на Общия организационен проект на Община Своге издирихме старите планове за този авариен язовир за Столицата и заложихме точно този най-голям водоем с оптималния размер от 75 милиона куб. метра. Кметът на Своге уведоми с писмо Областния шеф на област София и кмета на Столична община за това предугаждане, само че реакция на уведомлението по този начин и не се получи. Общ устройствен план на община Своге е към този момент в действие и се открива опция за планиране и създаване на този нов водоизточник, който да обезпечи както водоснабдяването на обитаемоте места в община Своге, която има съществени проблеми с питейната вода, защото употребява карстов източник с изменчив дебит, по този начин и водоснабдяването на цялата северна част на Столична община. Това ще е забележителна поддръжка и за развиването на по този начин наречения " Северен град " на София, за който доста се приказва, само че нищо не се прави... Плюс това има концепция да се изследва опцията за построяването на ПАВЕЦ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа) на този язовир. В община Своге има огромен интерес към създаване на нови фотоволтаични и ветрови централи. Най-добрият метод за предпазване на добитата от тях сила, която не се създава, когато е належащо, а когато е допустимо, е точно посредством такива централи... а ние, като се изключи че би трябвало да пием вода, нали непрестанно сме екологични и енергоефективни...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ