Преди няколко дни министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу

Преди няколко дни министърът на защитата на Русия Сергей Шойгу съобщи, че „ контратерористичната “ интервенция в Сирия върви към привършване. Съдейки по всичко, на сирийския фронт ще има преход от дейни бойни дейности към политическо урегулиране. Но Русия осъзнава, че паралелно със затихването на сирийския фронт ще се нажежи ситуацията на други фронтове. Ако разбираме WW 3.0 (Тетата международна война) като хибридна война – а че това е по този начин споделят доста специалисти – също по този начин би трябвало да кажем, че хибридните войни имат разнообразни измерения – от киберфронтове до политически фронтове. При това Северен Кавказ е фронт, на който Русия е слаба и който се намира не чак толкоз надалеч, колкото Сирия. Тук не престават горещи спорове и политически разпри. Макар Русия да сведе до най-малко горещите конфликти, изпращайки в Сирия причиняващите главоболие „ радикални “ детайли, проблемите на този район не бяха решени.

Макар че народите, живеещи в Северен Кавказ, в избрани времена да са били положителни бойци за руснаците, те в никакъв случай не са се бояли да употребяват военното си майсторство против самите руснаци. Тази обстановка се резервира в продължение на три века: Кавказ продължава да бъде „ ахилесовата пета “ на Русия. Москва, която реши казуса с Чечня, която през 90-те години на предишния век разгласи самостоятелност, по никакъв метод не може да реши казуса с Дагестан, който не желае самостоятелност. Няма по-малка територия в света, където да живеят толкоз разнообразни нации, и през днешния ден Дагестан съставлява огромен проблем за Русия. Дагестан, където по време на чеченските войни локалните кланове получавах мощна финансова поддръжка и имаха цялостна независимост на деяние, в сегашния стадий съставлява не по-малко комплициран проблем от Сирия. Само че за разлика от Сирия Дагестан е толкоз близо, че повече не би могъл да е.

В интервала, когато Путин се приготвя за изборите през 2018 година, този район е може би най-болезнената точка. За водача, който може да взема решение проблеми в Близкия изток, тази обстановка може да навреди на имиджа му. От водача, който може да има въздействие в обособени райони, вътре в страната се чака още по-голяма успеваемост. Проблемът на Дагестан, който се намира на територията на Русия, Путин беше задължен да реши с една заповед. Но локалните управляващи или не разбираха разпорежданията му или не го слушаха. Местните ръководители, които по всевъзможен метод потискаха своето население и се грижеха единствено за това да показват пред Москва красива картинка, не просто не решаваха тукашните проблеми, а създаваха проблем след проблем. Именно Путин преди четири години и половина насочи към Дагестан Рамазан Абдулатипов, станал президент на тази република, и му оказваше всевъзможна поддръжка. Преди всичко благодарение на подчинените на центъра сили за сигурност тук беше осъществена „ чистка “ на клановете, които биха могли да предизвикват проблеми.

За да не бъде афектиран Магомедсалам Магомедов, който ръководеше републиката преди Абдулатипов, на него му беше препоръчана служба в Москва. В хода на специфична интервенция на ФСС, която би могла да бъде употребена като сюжет за авантюристичен филми, беше арестуван кметът на дагестанската столица. Други непокорни водачи на кланове Рамазан Абдулатипов изтласка отвън политическата сцена, и клановете престанаха да имат тежест във властта. В отговор на поддръжката на федералния център Рамазан Абдулатипов беше задължен по този начин да ръководи републиката, че това да устройва Москва. Москва не искаше доста от Абдулатипов: основаването на прослойка от технократи от средите на младежите, независещи от етническите групи или кланове, свеждане на корупцията до най-малко, попречване на навлизането на младежи още веднъж в редовете на радикалите, премахване на недоверието в страната, зародило при предходните администрации. С една дума възрастният и умел Абдулатипов беше задължен да ускори доверието на жителите на Дагестан към Руската федерация и на първо място към Путин. Тази обстановка, естествено, би трябвало да усили броя на гласовете в интерес на съветския водач.

Близките до Запада съветски проучвателен центрове оповестиха в своите отчети, че проблемите на Дагестан са зародили поради корупцията. Младежите, нямащи опция да се придвижат нагоре по обществената стълба поради корупцията и клановите структури, се преместваха в Русия или се присъединяваха към радикалните структури. В руските времена на всеки, който приключи университет и стане квалифициран експерт, страната незабавно даваше работа. С разпадането на Съветския съюз изгубването на тази процедура докара до увеличение броя на младите дипломирани безработни на улиците на Кавказ. Тези младежи нямаха опция за намиране на легална работа. Подобно на това, което се случваше по време на арабската пролет, в Дагестан младежта също стигна до протест, единствено че за разлика от събитията в арабския свят, в Кавказ беше основано сепаратистко придвижване, което, като се стартира от чеченския фракционизъм, обхвана изтока на Северен Кавказ и беше подкрепяно от религиозната еднаквост. Младите хора, виждайки, че зад тила на локалните администрации стои Москва, не стовариха гнева си върху тях; цялото си отвращение те трансфораха в „ джихад “ срещу централната администрация, а точно към Москва.

Независимо от това, че районът се намираше под властта на клановете, те повече не можеха да се опълчват на този „ джихадизъм “. С втората чеченска война споровете се разпространиха по целия източен Кавказ. Възникналата „ Ислямска страна “ (ИД) за шанс оказа помощ на Москва при решаването на този проблем. Руснаците откараха тази разбунтувала се юноша в пустините на Близкия изток, с цел да я закопаят там в пясъка. Но не щеш ли идва краят на ИД и тази юноша, която освен не изчезна дружно с ИД, а беше подготвена от тази организация, ще стартира да се завръща. Ако се резервира сегашната обстановка в Кавказ, то за появяването на „ нови борци за вярата “ в планините на Дагестан би било задоволително в случай че от Сирия или Ирак се завърнат пет-десет добре подготвени хора.

Медиите непрестанно оповестяват за битката на федералните управляващи със спящи кафези на ИД в този район. Когато отпред на тези кафези дойдат опитни наставници, войната, която Русия завърши в Сирия, може да възникне на нейната лична територия. Когато върху това се наслоят и други проблеми, Северен Кавказ още веднъж ще се трансформира в парещ район. Москва, която не желае да допусне този сюжет и се пробва при всевъзможни условия да ръководи Дагестан благодарение на локални сили, стартира нов развой.

В Руската федерация влизат няколко републики с задоволително обширни пълномощия за самоуправление. Освен това областите имат свои губернатори в качеството на висши длъжностни лица и парламенти. По-рано народът избираше ръководещите районите. Но вследствие на извършените промени Путин анулира директните локални избори на губернаторите на области и президентите на републики, въвеждайки тяхното назначение по предложение на Москва при утвърждението на локалните парламенти. Впоследствие тази система беше още веднъж променена и в този момент в едни райони има назначения с утвърждението на Народното събрание, в други – президентът (губернаторът) се избира от народа. В резултат претендент без позволение от Москва при никакъв случай не може да отиде на избори. Но Москва като предписание избира тези ръководители измежду локалните високопоставени служители и политици.

Както и в Дагестан президентите на Ингушетия и Кабардино-Балкарската република постоянно са произлизали от тези райони, само че са работили и са се развивали в служебната подчиненост в съветските федерални държавни институции. Например отпред на Ингушетия е военачалник Юнус-Бек Евкуров. Юрий Коков, ръководещ Кабардино-Балкарската република, пристигна от вътрешните органи на Руската федерация. А Рамазан Абдулатипов, свален от служба в Дагестан, от руските времена заемаше висши постове в централната администрация. Единственият, който става държавен глава, без да е минал през московската апаратна школа, е Рамзан Кадиров. Това е обвързвано с това, че в Чечня заради опита от последните две войни индивидът, изпращан от центъра, не успяваше да реализира триумф. Русия, която в интервала при Елцин назначи Завгаев, някогашен руски функционер, помнейки неговия крах, преследва в Чечня друга тактика. На никоя от локалните управляващи в Русия не е предоставена такава независимост на деяние, каквато има Кадиров, и тази обстановка провокира доста рецензии както вътре в Кремъл, по този начин и от страна на опозицията.

Нападките срещу Кадиров не престават и в този момент, въпреки мащабите им да се променят, и не е мъчно да се предскаже, че по този начин ще продължава и отсега нататък. Но Чечня е необикновен район, който изисква подробен разбор. През последните 15 година Русия усъвършенства всички одобрявани от нея в Чечня тактики и сполучливо ги употребява също по този начин и в чужбина. На Русия дори се удаде да се контракти с воюващите срещу нея чеченски екстремисти и да ги употребява като военна мощ вътре в страната и отвън рамките й.

Ако се върнем към Дагестан и Абдулатипов, би трябвало се подчертае, че тук Москва би трябвало да преследва нова деликатна вътрешнополитическа тактика. В наши предходни публикации сме обръщали внимание на това, че в Русия бият камбаните за преход от федеративно към унитарно устройство. Федералният център, не продължавайки контракта за разграничение на пълномощията с Татарстан, демонстрира, че в този момент в проблематичните региони ще работи централизирано ръководство. Неуспехът на Рамзан Абдулатипов към този момент толкоз се набива в очите, че добре познаващи Кавказ анализатори като Максим Шевченко и Руслан Курбанов доведоха тази обстановка непосредствено до вниманието на Путин. Но с цел да одобри Кремъл такова решение, нямаше да са задоволителни няколко недоволства от специалисти.

Кремъл следи нивото на поддръжка за ръководителите на районите измежду популацията благодарение на държавните проучвателен центрове. Последната капка, препълнила чашата на търпението, беше обичайното другарство на Путин с народа по директна линия. Всяка година съветският началник в пряк ефирен ефир дава отговор на въпроси от руснаци. По време на предходните телевизионни мостове хората, обръщащи се към президента, го хвалеха или задаваха въпроси за неговия персонален живот. Но тази година директната линия с президента порази цяла Русия. Зададените в програмата въпроси бяха толкоз твърди, че не устояха на никаква цензура.

Естествено, имаше и доста други такива проблеми като, да вземем за пример, неуспеха на Абдулатипов, обвързван с провеждането на мероприятия по отношение на годишнината на град Дербент. Но всичко това може да бъде единствено помощен фактор, стимулиращ Кремъл към приемането на такова решение. В резултат дружно с кадровото разбъркване в Дагестан Кремъл смени ръководителите на 10 района. Само че новото предопределение в Дагестан се оказа най-странното от всичко, което се е случвало в Северен Кавказ през цялата нова история на Русия. Ръководителят, който Кремъл изпрати в Дагестан, не беше от района, и е натрупал въздействие изпълнявайки задания, възлагани му на федерално равнище. За Владимир Василев това назначение може да се прави оценка като изгнание. В същото време се счита, че Путин дава значимия пост на служител, на който има вяра и който му е непосредствен другар.

В предишното на Владимир Василев постоянно са били възлагани сериозно значими задания. В неговата биография има особени задачи, от „ Норд-Ост “ до Беслан. Т.е. Путин в предишното е поръчвал на Владимир Василев решаването на най-важни задания. Особено след терористичните актове на Дубровка и в Беслан Русия по съществен метод промени връзките сред центъра и районите. Ако за глава на републиката Путин назначава служител, на който има вяра толкоз доста, значи той чака от него изпълняването на необикновени задания. Русия прави твърда стъпка срещу войната, която може да се върне на нейна територия, а също по този начин дава явен сигнал на елита в тези републики и в други райони, отклоняващи се от политическата линия на федералния център. С това назначение остарялата федеративна Русия, която познавахме всички, изчезва, а новата Русия укрепва своите позиции на фронтовете на хибридната война в чужбина и вътре в страната. Макар сирийската война да завършва, WW3.0 продължава. Русия вижда това и подхваща стъпки, с цел да бъде подготвена на околните фронтове. /БГНЕС

---------

Сасланбек Исаев, Анадолската агенция