Преди няколко дни медиите тиражираха новината, че повече от половината

Преди няколко дни медиите тиражираха новината, че повече от половината българи са носталгично настроени към социалистическото минало. Имат ли продуктите от леката ни индустрия тогава принос за тази носталгия? Ще го почувствате, в случай че сте над 55 и прочетете текста по-долу.
А другояче не е доста чудна тази шокираща констатация, откакто преди 4 години самият сегашен министър председател съобщи:
“Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да създадем, да достигнем икономическия растеж на тогавашната страна, би било голям триумф за всяко правителство„. Думите на премиера Бойко Борисов, произнесени през есента на 2010 година, са показателни за мнението на значително българи.

През 1963 година на своя 10-и конгрес Българската комунистическа партия издига лозунга за новия социалистически човек, който се отличава с “високи духовни и материални потребности ”, и обрисува стратегия за развиване на “леката индустрия ”, ориентирана към крайния консуматор. Централно партийното решение за увеличение на потреблението “на артикули и услуги ” се съвкуплява необичайно с “възпитателната функционалност ”; предлагането не целеше да продаде, а да сътвори “новия социалистически човек ”.
Но по този начин или другояче, леката индустрия тогава проработи на нови обороти и сътвори някои невиждани и невкусвани до тогава благинки. Хората от третата възраст още помнят усета на същинската радомирска боза, на лимонените резенки и шоколадовите бонбони „ Черноморец ”, на восъчната дъвка „ Идеал “ и богатото на каймак кисело мляко в тави…

Демокрацията в един миг реши да унищожи всевъзможни мемоари от соца, като спря производството на гореизброените и други български „ маркови ” артикули. За няколко години изчезнаха лимоновите резенки, бисквитите “Златна есен ”, детските закуски, шоколадът “Крава ”, бонбоните “Черноморец ”. Защо ли?
Отговорът пристигна с тяхната повторна поява. Леката промишленост като че ли предусети питането и интереса и вкара носталгията в индустриалните мощности. Изброените артикули се появиха и не престават да се продават в опаковки със същия дизайн, каквито ги помним от 60-те, 70-те, 80-те години.
Всички ние, над 40-те, сме опитвали тези продукти, помним този усет, можем да го идентифицираме и да си напомним през него част от персоналното ни минало. Срокът на валидност на тези артикули се е оказал по-дълъг от предстоящото. Но дали единствено усетът на хората дефинира тяхната носталгия към предишното?

Цени 1988 година
1 литър прясно мляко – 30 стотинки
500 г кисело мляко, създадено от краве мляко – 23 ст. Кисело мляко примес от краве и овче мляко – 37 ст.
С една междинна заплата от 252 лв. през 1988 година е можело да се купят 840 литра прясно мляко.
1 кг сирене от краве мляко – 2,30 лв., от овче мляко – 3,30 лв.. КашкавалВитоша (от краве мляко) – 4 лева, кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лева
Цена на 125 г масло от краве мляко – 0,50 лв..
Цена на самун 750 г „ Типов самун “ – 15 стотинки, „ Хляб Добруджа “ – 26 ст., „ Бял самун “ – 32 стотинки, Ръжен самун 250 г – 8 стотинки.
Баничка със сирене – 10 стотинки.
Малка кифла с мармалад – 5 стотинки; огромна кифла с мармалад – 10 стотинки. Виенска кифла – 6 ст. Кифла осморка – 8 ст. Козуначена кифла – 8 ст.
Мекица – 4 стотинки.
1 кг риба Скумрия – 1,60 лв..
1кг свинско с кости (котлет) – 2,60 лв..
Алкохол: коняк „ Плиска “ 750 г – 6 лв..
Коняк (бренди) „ Слънчев бряг “ – 3,80 лв.
И така нататък… Ако пресметнете с днешните междинни и минимални заплати какъв брой продукта може месечно да се закупят – ще разберете хората, които милеят за предишното.

Летните почивки
За 22 лв. или 34 лв. хората получаваха карта за почивен дом. Там те прекарваха по 14 дни в компанията на сътрудниците си, само че дружно с техните фамилии. По бански. Днес няма по какъв начин да не си спомним за летните пионерски лагери и огньовете край морето. Кранево, Равда и Обзор – места, трансформирали се в емблеми на всеобщото ученическо летуване по времето на социализма.
Летният лагер за учениците до 1979 година – по 20 дни, след огромното нарастване на цените – по 14 дни, а цената за престой и храноден се е определяла съгласно приходите на фамилията. Средно към 20 лева на дете. Всяко трето дете в фамилията е ходело на летен пионерски лагер за… 0.40 лева
Кой знае за какво, тогава първите страници на вестниците, както и новините по радиото и малкия екран непрекъснато осведомиха за това по какъв начин върви събирането на реколтата, засяването и дълбоката оран. Всичко вървеше добре. Нямаше суши, нямаше наводнения, нямаше заболявания по пшеницата и по свинете.
Много от тези неща доста липсват на доста хора. Много е мъчно да прецениш кои тъкмо неща на кои тъкмо хора. Затова е и доста мъчно да схванеш за какво хората гласоподават по този начин, както гласоподават.
Мишо ТРЕНДАФИЛОВ
Източник retro.bg