Вярата в Бога - по-скоро лична, отколкото институционализирана, твърди изследване
Преди най-големия православен празник, Възкресение Христово, близо 4.6 милиона пълнолетни българи (от към 5.5 милиона пълнолетни българи у нас) се дефинират като източноправославни, а 500 хиляди – като мюсюлмани. Близо 3.2 милиона пълнолетни българи настояват, че имат вяра в Бог, а 2.8 милиона се самоопределят като същински религиозни. Това демонстрира социологическо проучване на „ Галъп интернешънъл ”.
Оказва се, че принадлежността към обещано изповедание е на първо място обществено-политически етикет и се споделя необятно, само че същинската набожност и вярата в провидение не са толкоз присъщи у нас – България е малко под междинните равнища на набожност в света.
2.2 милиона у нас пък имат доверие в Църквата. На фона на 4.6 милиона декларирани източноправославни християни, тези 2.2 милиона демонстрират, че вярата не върви наложително и с доверие в институцията. В последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е в действителност високо на фона на всички останали институции – въпреки и с съмнения.
Данните са от националнопредставителното проучване Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “, което към този момент 26 години всеки месец изследва съществени знаци в българското общество (последната вълна е извършена сред 9 и 16 март март измежду 772-ма пълнолетни българи), както и от постоянното световно проучване на водещата Световна асоциация „ Галъп интернешънъл “. Изследванията са самостоятелни от външно финансиране.
Религията у нас – повече принадлежност към група, в сравнение с религия
83% от пълнолетните българи дефинират себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4.6 милиона души. Мюсюлманите са 9% или към 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души. Останалите съставляват други изповедания или не могат да отговорят.
Като същински религиозни хора обаче у нас се дефинират единствено половината от пълнолетните българи – проучване на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ в партньорство с УИН още преди година и половина сподели, че в България 51% се дефинират като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на към 2.8 милиона души.
По света 62% от хората по света се дефинират като религиозни, 25% се дефинират като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.
58% настояват у нас, че имат вяра в Бог, а това са близо 3.2 милиона души. По света пък те са 71%.
Всичко това слага България под междинните равнища на набожност в световен мащаб, въпреки и без крайности.
Изводът е, че самоидентификацията „ източноправославен “ не значи наложително религия в Бога или действителна набожност. Вярата в Бога пък остава по-скоро персонална, в сравнение с институционализирана – в случай че се съди по публичното отношение към Църквата.
Църквата – укрепващо публично утвърждение, само че и продължаващи провокации
Църквата у нас се употребява с високо доверие на фона на множеството институции, въпреки че и недоверието не е малко (41% в този момент декларират доверие, а 36% - недоверие). Години наред доверието остава на равнища над 40%, достигащи и до над 50% и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас. Изборът на патриарх Неофит през 2013 година увеличи доверието, само че разнообразни кавги в годините по-късно явно въздействат и водят до моментни съмнения и изхабяване на известността на Църквата.
Винаги когато става дума за доверието в Църквата у нас, несъмнено, следва да се регистрира, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава – в това число и в нашето общество. Не бива да се пропуща и въздействието на режима преди 1989 година, който минимизира публичните функционалности на Църквата.
Оказва се, че принадлежността към обещано изповедание е на първо място обществено-политически етикет и се споделя необятно, само че същинската набожност и вярата в провидение не са толкоз присъщи у нас – България е малко под междинните равнища на набожност в света.
2.2 милиона у нас пък имат доверие в Църквата. На фона на 4.6 милиона декларирани източноправославни християни, тези 2.2 милиона демонстрират, че вярата не върви наложително и с доверие в институцията. В последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е в действителност високо на фона на всички останали институции – въпреки и с съмнения.
Данните са от националнопредставителното проучване Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “, което към този момент 26 години всеки месец изследва съществени знаци в българското общество (последната вълна е извършена сред 9 и 16 март март измежду 772-ма пълнолетни българи), както и от постоянното световно проучване на водещата Световна асоциация „ Галъп интернешънъл “. Изследванията са самостоятелни от външно финансиране.
Религията у нас – повече принадлежност към група, в сравнение с религия
83% от пълнолетните българи дефинират себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4.6 милиона души. Мюсюлманите са 9% или към 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души. Останалите съставляват други изповедания или не могат да отговорят.
Като същински религиозни хора обаче у нас се дефинират единствено половината от пълнолетните българи – проучване на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ в партньорство с УИН още преди година и половина сподели, че в България 51% се дефинират като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на към 2.8 милиона души.
По света 62% от хората по света се дефинират като религиозни, 25% се дефинират като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.
58% настояват у нас, че имат вяра в Бог, а това са близо 3.2 милиона души. По света пък те са 71%.
Всичко това слага България под междинните равнища на набожност в световен мащаб, въпреки и без крайности.
Изводът е, че самоидентификацията „ източноправославен “ не значи наложително религия в Бога или действителна набожност. Вярата в Бога пък остава по-скоро персонална, в сравнение с институционализирана – в случай че се съди по публичното отношение към Църквата.
Църквата – укрепващо публично утвърждение, само че и продължаващи провокации
Църквата у нас се употребява с високо доверие на фона на множеството институции, въпреки че и недоверието не е малко (41% в този момент декларират доверие, а 36% - недоверие). Години наред доверието остава на равнища над 40%, достигащи и до над 50% и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас. Изборът на патриарх Неофит през 2013 година увеличи доверието, само че разнообразни кавги в годините по-късно явно въздействат и водят до моментни съмнения и изхабяване на известността на Църквата.
Винаги когато става дума за доверието в Църквата у нас, несъмнено, следва да се регистрира, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава – в това число и в нашето общество. Не бива да се пропуща и въздействието на режима преди 1989 година, който минимизира публичните функционалности на Църквата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ