Манол Глишев: За какво служат тарабите пред съветския монумент?
Преди на комунистическия ни министър-председател Георги Димитров са му викали Гошо Тарабата. Днес той има законна наследничка – Йорданка Фандъкова-Тарабата. Е, мавзолея на остарелия Тараба не беше опазен, само че през днешния ден кметът на София брани със зъби, нокти и византийски похвати каквото друго е оживяло от социалистическото завещание. А, да. Пази го и с тараби.
Честно, някой има вяра ли, че оградите към руския паметник в Княжеската градинка са сложени, с цел да пазят нас от разпадащото се сталинистко капище? Аз – не. Убеден съм, че Фандъкова и екипът ѝ от общински тарикати в действителност сложиха тази защитна стена, с цел да запазят ненавиждания от софиянци знак на руската окупация. Спомнете си – предходната зима Столична община измисли и една хитра ледена пързалка тъкмо към тоя паметник – напряко укреплени, закитен трап, единствено без лебеди за допълнение на пейзажа.
Да не приказваме, че всякога като стане нещо към руския тотемен дирек, полицията там е в такова количество, че несъмнено в непокритите квартали обирите скачат внезапно. Сигурен съм, че джебчиите в „ Надежда “ и „ Младост “ с боязън наблюдават всяко напрежение към окупационния знак, с цел да си правят работата тъкмо във вечерите, когато цялата милиц... желая да кажа полиция се изсипва в центъра да брани нещото от любовта на демократи, левскари и други неблагонадеждни детайли. Цяло знамение е по какъв начин още не е обрано и самото Първо районно, опразнено откъм личен състав. Че чак и жандармерия идва, в това число от отвън столицата. Явно този монумент е от извънредно значение за нашите градски управляващи.
Ама чакай, ще каже някой. Нали ГЕРБ и Фандъкова към този момент са от положителните? Нали са евроатлантици, нали се сглобиха с демократите и смяната? Нали дружно се борят с комунизма, посткомунизма, путинизма и прочие? Е, другари и съседи, това в действителност в никакъв случай не е било по този начин. Няма и да бъде. Разбира се, че ГЕРБ (и в частност Столична община, ръководена от зловредния настоящ кмет) има своите заигравки с русофилските, левичарски, соцносталгични усеща на по-лесната за манипулиране част от обществото. Разбира се, че и смяната, и демократите тъкмо сега гонят соцносталгични, розовникавки гласове на идните локални избори. Има едно полуприкрито единодушие в политическите среди, че руският монумент към този момент може и би трябвало да остане. Предателство по отношение на София и България, несъмнено. Но ситуацията е точно такова.
А има и един различен миг на обикновена сметка. Нашите политици към момента не са сигурни накъде духа интернационалният вятър. Те си дават сметка, че от позиция на съветското посолство руският монумент е голям символен капитал, който непременно би трябвало да се опази. Оттук и дарените преди няколко години камери за наблюдаване. Съответно нашите управляващи няма да смеят да помръднат и пръст против монумента, до момента в който не са безусловно уверени, че Русия губи войната си против Украйна и няма да се трансформира в отмъстителна мощ, раздаваща новичок и съдбовни цигари на всеки, дръзнал да посегне против руския тотем.
Тарабите към паметника са идеално опрощение за бавене и туптене топката. Ако Русия губи и продължи да губи, то в един миг паметникът в действителност ще си иде. Ако обаче Путин се задържи, разгласи някаква победа или има действителен риск в България прекомерно смели политици да почнат да падат непринудено от високи етажи, то тарабите ще са били съвършен метод за запазване на пропагандния победоносен знак. Проста, само че ефикасна логичност на политическа нерешителност. И, несъмнено, демонстрация на явен цинизъм.
Естествено, до мозъците на нашите политици, в това число и на сякаш божем прозападните такива малко постепенно доближават новините за към този момент две извършени украински офанзиви в Крим. За гибелта на Пригожин те вероятно ще научат седмица след подписване на мирния контракт и формалното връщане на към този момент към момента окупирания полуостров под украинска власт. Чак при осъзнаването на тези вести българският нерешителен евроатлантизъм може и страхливо да посегне към демонтажа на някаква дребна парченце от руското огорчение посред града ни. Ако, несъмнено, ние, като будни жители, не вземем да помогнем за по-бързото осъзнаване на нашите обичани избраници.
За FrogNews
Манол Глишев
Честно, някой има вяра ли, че оградите към руския паметник в Княжеската градинка са сложени, с цел да пазят нас от разпадащото се сталинистко капище? Аз – не. Убеден съм, че Фандъкова и екипът ѝ от общински тарикати в действителност сложиха тази защитна стена, с цел да запазят ненавиждания от софиянци знак на руската окупация. Спомнете си – предходната зима Столична община измисли и една хитра ледена пързалка тъкмо към тоя паметник – напряко укреплени, закитен трап, единствено без лебеди за допълнение на пейзажа.
Да не приказваме, че всякога като стане нещо към руския тотемен дирек, полицията там е в такова количество, че несъмнено в непокритите квартали обирите скачат внезапно. Сигурен съм, че джебчиите в „ Надежда “ и „ Младост “ с боязън наблюдават всяко напрежение към окупационния знак, с цел да си правят работата тъкмо във вечерите, когато цялата милиц... желая да кажа полиция се изсипва в центъра да брани нещото от любовта на демократи, левскари и други неблагонадеждни детайли. Цяло знамение е по какъв начин още не е обрано и самото Първо районно, опразнено откъм личен състав. Че чак и жандармерия идва, в това число от отвън столицата. Явно този монумент е от извънредно значение за нашите градски управляващи.
Ама чакай, ще каже някой. Нали ГЕРБ и Фандъкова към този момент са от положителните? Нали са евроатлантици, нали се сглобиха с демократите и смяната? Нали дружно се борят с комунизма, посткомунизма, путинизма и прочие? Е, другари и съседи, това в действителност в никакъв случай не е било по този начин. Няма и да бъде. Разбира се, че ГЕРБ (и в частност Столична община, ръководена от зловредния настоящ кмет) има своите заигравки с русофилските, левичарски, соцносталгични усеща на по-лесната за манипулиране част от обществото. Разбира се, че и смяната, и демократите тъкмо сега гонят соцносталгични, розовникавки гласове на идните локални избори. Има едно полуприкрито единодушие в политическите среди, че руският монумент към този момент може и би трябвало да остане. Предателство по отношение на София и България, несъмнено. Но ситуацията е точно такова.
А има и един различен миг на обикновена сметка. Нашите политици към момента не са сигурни накъде духа интернационалният вятър. Те си дават сметка, че от позиция на съветското посолство руският монумент е голям символен капитал, който непременно би трябвало да се опази. Оттук и дарените преди няколко години камери за наблюдаване. Съответно нашите управляващи няма да смеят да помръднат и пръст против монумента, до момента в който не са безусловно уверени, че Русия губи войната си против Украйна и няма да се трансформира в отмъстителна мощ, раздаваща новичок и съдбовни цигари на всеки, дръзнал да посегне против руския тотем.
Тарабите към паметника са идеално опрощение за бавене и туптене топката. Ако Русия губи и продължи да губи, то в един миг паметникът в действителност ще си иде. Ако обаче Путин се задържи, разгласи някаква победа или има действителен риск в България прекомерно смели политици да почнат да падат непринудено от високи етажи, то тарабите ще са били съвършен метод за запазване на пропагандния победоносен знак. Проста, само че ефикасна логичност на политическа нерешителност. И, несъмнено, демонстрация на явен цинизъм.
Естествено, до мозъците на нашите политици, в това число и на сякаш божем прозападните такива малко постепенно доближават новините за към този момент две извършени украински офанзиви в Крим. За гибелта на Пригожин те вероятно ще научат седмица след подписване на мирния контракт и формалното връщане на към този момент към момента окупирания полуостров под украинска власт. Чак при осъзнаването на тези вести българският нерешителен евроатлантизъм може и страхливо да посегне към демонтажа на някаква дребна парченце от руското огорчение посред града ни. Ако, несъмнено, ние, като будни жители, не вземем да помогнем за по-бързото осъзнаване на нашите обичани избраници.
За FrogNews
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ