Какви хора не бива да каните в дома си - Цитат от Харуки Мураками
Преди доста време една моя другарка на име Светлана се реалокира в Австралия, само че продължи да поддържа връзка с някои от роднините си, които са останали в родината ѝ.
Миналата година племенницата ѝ я помоли за позволение да пристигна да живее при нея.
По това време в Австралия на хора като нея ѝ оказваха цялостен пакет от поддръжка:
седмични помощи и купони за храна и дрехи;
опция да се запишат на безвъзмездни курсове по британски език;
помощ при намирането и заплащането на жилище.
А в случай че индивидът нямал нищо срещу да работи, само че не можел да си откри работа, му намирали нещо нормално, едвам може да се самоиздържа.
Племенницата ѝ дойде, откри се, откри си работа, а по-късно стартира да пътува на всички места и да се забавлява. Ами за какво? Светлана правеше всичко сама, не искаше нищо от роднината си, по тази причина си организираше сама всичко.
Племенницата не притесняваше Светлана по никакъв метод, само че и не правеше нищо положително - от нейна страна въобще нямаше продан на сила.
Не миеше чиниите и не миеше ваната; не готвеше храна; не плащаше сметките (дори частично); не връщаше пари назаем (все отново са родственици, нали?); не споделяше купони за отстъпки или нещо гратис.
От нейна страна също нямаше приятелско или най-малко топло отношение - тръгваше си рано заран, връщаше се вечер и си вършеше работата.
Има такава категория посетители (и най-често те се срещат измежду околните роднини), които идват в къщата или даже живеят в нея известно време, видимо не вършат нищо неприятно, само че не желаете да живеете покрай тях.
Не че този човек би трябвало или е задължен да го прави. Съвсем не. Но единствено да вземе и да не даде нищо назад също не може. Независимо дали сте родственици или другари, връзките са хармонични единствено там, където и двете страни влагат по нещо.
Тази истина е явна и разбираема, само че ние сме склонни да я забравяме. А е належащо да си спомняте за нея, с цел да не си навличате ненужни проблеми.
" В моя живот влизат тези, които желаят да влязат, и тези, които желаят да си тръгнат, само че има общи правила за всички посетители: когато влизаш, избърши краката си, когато излизаш, затвори вратата след себе си " - Харуки Мураками.
Избърсването на краката би трябвало да се прави освен на килимчето пред вратата, само че и енергийно - да бъдем признателни и да не се възползваме от непознатата добрина и грижа.
Източник: cluber.com.ua
