Младо семейство избяга от София, за да заживее в планината
Преди доста години огромният публицист Николай Хайтов ни е оставил един доста значим завет, споделил е: " Родопчани, пазете домовете си, не ги продавайте. Ще пристигна време, когато пра внуците ви ще се завърнат от чужбина и ще потърсят корените си ".
Думите на българския публицист напълно разказват историята на едно младо семейство, което се връща към корените си, за един пра внук, който с старания възкресява полуструтената дядова къща и я трансформира в дом за фамилията си в едно селце без магазин, без доктор, без детска градина и учебно заведение.
Малкото останали хора в селото и през днешния ден жалят младежите, по тази причина, че са заменили по-лесния живот в столицата със суровия живот в планината, а те просто се усмихват, тъй като планината и обезлюденото селце ги прави щастливи.
Такава е и историята на " новите заселници " в село Габрица. То се намира на 910 м надморска височина. Малко обитаемо място, което е сгушено в междинната част на Родопите. Отстои на 4 км от регионалния град Смолян. Преданието споделя, че първите заселници са пристигнали село Райково (дн. квартал на Смолян), които през лятото са докарвали стадата да пашуват по тези места. С течение на времето остават да живеят и през зимата и по този начин се заселват непрекъснато. До 1934 година името на селото е Габрово и се свързва с съществуването на габърова гора. Забележителност в селото е издигнатата през 1923 година черква „ Св. Георги”, а характерният климат за Родопите е мека зима и ветровито лято.
Елица и Милен Радеви стягат куфарите и се изнасят от Столицата. Елица се занимава с духовни практики и медитация, оказва помощ на себе си, хората и фамилията си за достигането на нравствен баланс. Милен има работилница и създава мебели от дърво и метал, а преди да замине за Габрила, в София той се е занимавал с снимка.
" Винаги съм желал да пребивавам на такова място и не минава ден, в който си споделям, че съм в парадайса. ", споделя Милен в репортаж за хасковска медия.
" Средата, в която живеем за мен е животворна. Детето е по-здраво в планината, а аз съм по-щастлива и спокойна. Нямам потребност от напрежението и динамичността на огромния град. Има разнообразни хора - има хора, който търсят тъкмо тази динамичност и това е добре, само че има и хора като мен, които са добре на по-спокойно място. Тази среда ме извисява. ", безапелационна е Елица.
Къщата, в която живее младото семейство е на пра дядото на Милен. Тя е била пред раздробяване и е било въпрос на време да се трансформира в съсипия, споделя Милен. В продължение на месеци, въодушевеният Милен с доста работа възвръща дядовата къща.
Детето на Елица и Милен Радеви е единственото в селото. Малкото поданици там споделят, че се радват доста на детето, все едно е тяхно внуче.
" Вички хора в селото са сърцата и обединени. Тези хора съумяха да ни накарат да се усещаме като вкъщи и ние сме като едно огромно семейство. ", споделя Елица.
Цялата история на фамилията вижте тук:
Думите на българския публицист напълно разказват историята на едно младо семейство, което се връща към корените си, за един пра внук, който с старания възкресява полуструтената дядова къща и я трансформира в дом за фамилията си в едно селце без магазин, без доктор, без детска градина и учебно заведение.
Малкото останали хора в селото и през днешния ден жалят младежите, по тази причина, че са заменили по-лесния живот в столицата със суровия живот в планината, а те просто се усмихват, тъй като планината и обезлюденото селце ги прави щастливи.
Такава е и историята на " новите заселници " в село Габрица. То се намира на 910 м надморска височина. Малко обитаемо място, което е сгушено в междинната част на Родопите. Отстои на 4 км от регионалния град Смолян. Преданието споделя, че първите заселници са пристигнали село Райково (дн. квартал на Смолян), които през лятото са докарвали стадата да пашуват по тези места. С течение на времето остават да живеят и през зимата и по този начин се заселват непрекъснато. До 1934 година името на селото е Габрово и се свързва с съществуването на габърова гора. Забележителност в селото е издигнатата през 1923 година черква „ Св. Георги”, а характерният климат за Родопите е мека зима и ветровито лято.
Елица и Милен Радеви стягат куфарите и се изнасят от Столицата. Елица се занимава с духовни практики и медитация, оказва помощ на себе си, хората и фамилията си за достигането на нравствен баланс. Милен има работилница и създава мебели от дърво и метал, а преди да замине за Габрила, в София той се е занимавал с снимка.
" Винаги съм желал да пребивавам на такова място и не минава ден, в който си споделям, че съм в парадайса. ", споделя Милен в репортаж за хасковска медия.
" Средата, в която живеем за мен е животворна. Детето е по-здраво в планината, а аз съм по-щастлива и спокойна. Нямам потребност от напрежението и динамичността на огромния град. Има разнообразни хора - има хора, който търсят тъкмо тази динамичност и това е добре, само че има и хора като мен, които са добре на по-спокойно място. Тази среда ме извисява. ", безапелационна е Елица.
Къщата, в която живее младото семейство е на пра дядото на Милен. Тя е била пред раздробяване и е било въпрос на време да се трансформира в съсипия, споделя Милен. В продължение на месеци, въодушевеният Милен с доста работа възвръща дядовата къща.
Детето на Елица и Милен Радеви е единственото в селото. Малкото поданици там споделят, че се радват доста на детето, все едно е тяхно внуче.
" Вички хора в селото са сърцата и обединени. Тези хора съумяха да ни накарат да се усещаме като вкъщи и ние сме като едно огромно семейство. ", споделя Елица.
Цялата история на фамилията вижте тук:
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ