Месопустна Задушница е: Почитаме паметта на починалите и се ...
Днес е Месопустна Задушница. Това е един от трите съботни дни в православния календар, определени за повсеместен помен на умрелите. Нарича се по този начин, тъй като е преди Неделя Месопопустна, с която християните се приготвят за идния след седмица Велик пост.
На Задушница в храмовете се отслужва заупокойна литургия и обща панихида.
Името „ Задушница ” произлиза точно от смисъла на този ден – молим се „ за душата ” на умрелите. За помена се подготвя „ коливо “ - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и самун и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи. Обикновено на гроба свещениците правят парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молебствия, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е знак на Възкресението, тъй като по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, в случай че първо не почине. Виното е знак на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата религия, а пламъчетата припомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът значи чистата молитва, а цветята - добродетелите на умрелия. Сладкиши, месо и вино се раздават сред живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.
Както на всеки помен, по този начин и на Задушница се раздава на небогати и нуждаещи се. На идващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни стартира огромният Великденски пост. Всички задушници през годината са постоянно в съботен ден, когато Иисус Христос бил също мъртвец и с тялото си е бил в гроба.
За една календарна година нормално Задушниците са три - преди Месни заговезни, след Спасовден, и за Архангеловден. На 14 февруари във всички храмове на Българската православна черква и гробищни паркове ще се отслужат помени за покойниците
На Задушница в храмовете се отслужва заупокойна литургия и обща панихида.
Името „ Задушница ” произлиза точно от смисъла на този ден – молим се „ за душата ” на умрелите. За помена се подготвя „ коливо “ - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и самун и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи. Обикновено на гроба свещениците правят парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молебствия, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е знак на Възкресението, тъй като по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, в случай че първо не почине. Виното е знак на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата религия, а пламъчетата припомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът значи чистата молитва, а цветята - добродетелите на умрелия. Сладкиши, месо и вино се раздават сред живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.
Както на всеки помен, по този начин и на Задушница се раздава на небогати и нуждаещи се. На идващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни стартира огромният Великденски пост. Всички задушници през годината са постоянно в съботен ден, когато Иисус Христос бил също мъртвец и с тялото си е бил в гроба.
За една календарна година нормално Задушниците са три - преди Месни заговезни, след Спасовден, и за Архангеловден. На 14 февруари във всички храмове на Българската православна черква и гробищни паркове ще се отслужат помени за покойниците
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




