Защо турската армия влезе в Сирия?
Преди месец турските въоръжени сили започнаха интервенция „ Маслинова клонка” в северната част на Сирия. Офанзивата има един претекст – пречистване на регионите покрай турската граница от наличието на кюрдите. Турция преглежда Отрядите за национална самозащита (YPG) като въоръжено крило на Кюрдската работническа партия и опасност за националната си сигурност.
Военната интервенция обаче има и политически нюанс, което не е никаква изненада. Реджеп Ердоган е демонизиран като деспот, само че би трябвало да му се признае едно – умее да употребява политическите принадлежности, с които си завоюва любовта на огромна част от турското население. Свободата на словото и свободата на изложение в Турция бяха потъпкани, само че режимът в Анкара остана жив. Може би и стана по-силен.
В какво се крие тогава триумфът на Ердоган? Отговорът е елементарен, само че и плашещ – турският водач основава илюзорността, че страната му е по-силна и по-независима. Голяма част от турското население не обръща внимание на арестите и икономическите въпросителни, тъй като зарежда егото си с думата „ сила”. Ердоган основава облика на една могъща Турция, а не липсват и препратки към величието на Османската империя. Истината е, че Турция е сама. Турция е самотна на геополитическата сцена.
Чрез военната си интервенция в Сирия Анкара желае да прикрие дипломатическите си компликации с лъжливия облик на една отдадена и непобедима войска, която санкционира неверниците в лицето на кюрдските бойци. Подобен претекст стои и зад дрънкането на оръжия в Егейско море. Гръцкият съд отхвърли да екстрадира турски бойци, избягали там след опита за боен прелом. Анкара осъзна, че не може да убеди Атина с правни претекстове за изгонването на бойците, и прибегна до закани, употребявайки няколко необитаема острова като предлог.
Не е загадка, че Турция от дълго време желае да се причисли към Европейския съюз. След опита за боен пуч и последвалите дейности на управляващите, Брюксел изпрати явен и категоричен сигнал към Анкара – в никакъв случай няма да станете част от европейското семейство! Турция беше изолирана. Европа не може да одобри страна, в която арестите на публицисти се считат за нещо обикновено и в която на другомислещите се гледа като на врагове и неверници.
Основната причина обаче, поради която турският войник не се поколеба да отъпче сирийската земя, е сривът в връзките със Съединените американски щати. В продължение на дълги години Турция виждаше в лицето на Вашингтон стратегически съдружник, на който може да разчита. През 1952 година Турция става член на НАТО, с цел да институционализира своето доближаване към Запада и да се защищити от руската опасност. Алиансът също има стратегически изгоди от участието на Турция, имайки поради географското й местонахождение и желанието да се възпре руското въздействие в тази част на глобуса. През последните години обаче връзките сред натовските съдружници Съединени американски щати и Турция се сринаха. Операция „ Маслинова клонка” е последният прегледен образец за липса на доверие. В продължение на дълги години Турция води война против Кюрдската работническа партия, а най-големият боязън на страната е основаването на кюрдски самостоятелен район. Американските въоръжени сили обаче не престават да поддържат ПКК и сирийските й въоръжени крила, осигурявайки оръжие на кюрдите, както и наземна поддръжка. Американците употребяват кюрдите като оръжие против „ Ислямска държава” и метод да лимитират въздействието на Башар Асад в Сирия. И Барак Обама, и Доналд Тръмп водят една и съща политика във връзка с кюрдските милиции, което в очите на Реджеп Ердоган е изменничество.
Логично беше доближаването сред Турция и Русия. Анкара подписа съглашение за закупуване на съветски зенитно-ракетни системи С-400, а също така беше засилено партньорството в енергийния бранш и туризма. Втората най-голяма натовска войска насочи сигнал към алианса, че може сама да се погрижи за националната си сигурност, когато не усеща поддръжка от своите съдружници. Това обаче е рискована игра.
Сирия е едно минно поле, в което всяка неверна стъпка може да има тежки последствия за района. В играта на тронове на сирийска земя Реджеп Ердоган може доста елементарно да загуби почва под краката си и да вкара Турция в серпантина на дипломатически спорове и неустановеност. А тъкмо в този момент Турция и Сирия нямат потребност от това.
Военната интервенция обаче има и политически нюанс, което не е никаква изненада. Реджеп Ердоган е демонизиран като деспот, само че би трябвало да му се признае едно – умее да употребява политическите принадлежности, с които си завоюва любовта на огромна част от турското население. Свободата на словото и свободата на изложение в Турция бяха потъпкани, само че режимът в Анкара остана жив. Може би и стана по-силен.
В какво се крие тогава триумфът на Ердоган? Отговорът е елементарен, само че и плашещ – турският водач основава илюзорността, че страната му е по-силна и по-независима. Голяма част от турското население не обръща внимание на арестите и икономическите въпросителни, тъй като зарежда егото си с думата „ сила”. Ердоган основава облика на една могъща Турция, а не липсват и препратки към величието на Османската империя. Истината е, че Турция е сама. Турция е самотна на геополитическата сцена.
Чрез военната си интервенция в Сирия Анкара желае да прикрие дипломатическите си компликации с лъжливия облик на една отдадена и непобедима войска, която санкционира неверниците в лицето на кюрдските бойци. Подобен претекст стои и зад дрънкането на оръжия в Егейско море. Гръцкият съд отхвърли да екстрадира турски бойци, избягали там след опита за боен прелом. Анкара осъзна, че не може да убеди Атина с правни претекстове за изгонването на бойците, и прибегна до закани, употребявайки няколко необитаема острова като предлог.
Не е загадка, че Турция от дълго време желае да се причисли към Европейския съюз. След опита за боен пуч и последвалите дейности на управляващите, Брюксел изпрати явен и категоричен сигнал към Анкара – в никакъв случай няма да станете част от европейското семейство! Турция беше изолирана. Европа не може да одобри страна, в която арестите на публицисти се считат за нещо обикновено и в която на другомислещите се гледа като на врагове и неверници.
Основната причина обаче, поради която турският войник не се поколеба да отъпче сирийската земя, е сривът в връзките със Съединените американски щати. В продължение на дълги години Турция виждаше в лицето на Вашингтон стратегически съдружник, на който може да разчита. През 1952 година Турция става член на НАТО, с цел да институционализира своето доближаване към Запада и да се защищити от руската опасност. Алиансът също има стратегически изгоди от участието на Турция, имайки поради географското й местонахождение и желанието да се възпре руското въздействие в тази част на глобуса. През последните години обаче връзките сред натовските съдружници Съединени американски щати и Турция се сринаха. Операция „ Маслинова клонка” е последният прегледен образец за липса на доверие. В продължение на дълги години Турция води война против Кюрдската работническа партия, а най-големият боязън на страната е основаването на кюрдски самостоятелен район. Американските въоръжени сили обаче не престават да поддържат ПКК и сирийските й въоръжени крила, осигурявайки оръжие на кюрдите, както и наземна поддръжка. Американците употребяват кюрдите като оръжие против „ Ислямска държава” и метод да лимитират въздействието на Башар Асад в Сирия. И Барак Обама, и Доналд Тръмп водят една и съща политика във връзка с кюрдските милиции, което в очите на Реджеп Ердоган е изменничество.
Логично беше доближаването сред Турция и Русия. Анкара подписа съглашение за закупуване на съветски зенитно-ракетни системи С-400, а също така беше засилено партньорството в енергийния бранш и туризма. Втората най-голяма натовска войска насочи сигнал към алианса, че може сама да се погрижи за националната си сигурност, когато не усеща поддръжка от своите съдружници. Това обаче е рискована игра.
Сирия е едно минно поле, в което всяка неверна стъпка може да има тежки последствия за района. В играта на тронове на сирийска земя Реджеп Ердоган може доста елементарно да загуби почва под краката си и да вкара Турция в серпантина на дипломатически спорове и неустановеност. А тъкмо в този момент Турция и Сирия нямат потребност от това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ