Николай Слатински: Деца, спасявайте се оттук
Преди малко ми се обаждат от Пропуски - един юноша Ви чака пред бариерата, носи Ви колетче.
Отивам да видя защо става дума.
Веднага го познах - беше превъзходен студент с доста добра дипломна работа. Сега разнася писма и колета.
Какво става? - запитвам го.
Ето какво става! - с три езика, с две магистратури, единствено на тази работа ме взеха! До края на годината се експортирам за Лондон. Броя месеците и се махам! Скоро няма да им стъпя тук!
Разказа ми, че се опитвал на доста места в държавната и в три общински администрации.
Не става, професоре, човек по почтен път и с дипломи, без връзки, без партийна защита, без да си заплати с пари или тяло не може да пробие! Пробвах и в университети. Знаете ли какво е обидното? Навсякъде виждах хора - били преди в структурите на сигурността и защитата, взели си пенсиите, освен това по никакъв начин не неприятни. И траяли като цивилни. Нямам нищо срещу никого. Не мога да синтезирам. Всеки случай е самостоятелен - един може доста още да даде, различен малко, трети нищо. Но приказвам не за частните случаи, а за общия: на стотици места, където не се желае необикновен професионализъм от работата по-рано в системата за сигурност и защита - седят и вземат решение кръстословици хора с пенсия и заплата. А младите? Мога да ви кажа за най-хубавите студенти от моята група. Един разкарва пици. Друга къса билети в киното в мол. Трета е... помощник-фризьор, каквото и да значи това. Ето ме и мен - с писъмца и колетчета. Около 24 май се събрахме и знаете ли какво - никой не сподели, че ще остане тук. И всички съжаляват, че още са тук. А по този начин ми се искаше да стана учител, сърцето и душата си щях да раздам. Вие най-малко ме знаете! Какво да върша? Не, не очаквам отговор.
Протегнах ръка за сбогом и му споделих следното: Онзи ден си говорихме с трима сътрудници. И единият показа нещо, което останалите също си го мислим:
Ние не можем да си позволим да споделяме на всички свои студенти - спасявайте се отсам, търсете реализация там, където ще ви оценят! Нямаме сили да им го кажем, нямаме и моралното право да ги посъветваме по този начин, тъй като студентите са с разнообразни благоприятни условия и шансове да съумеят - някои ще си съсипят живота в чужбина.Но тъй като нашите деца са се случили умни, работливи, борбени и със мощен темперамент, ние можем да си позволим, имаме моралното право да ги посъветваме - Деца, спасявайте се отсам, търсете реализация там, където ще ви оценят, изградете се като експерти! Иначе алтернативата ви каква е - некомпетентността, простотията, алчността, арогантността, корупцията, нарцисизмът тук да ви унищожат като експерти. А когато България реши да се опомни и да отхвърли цялата тази непросветеност, дивотия, лакомия, надменност, корупция, егоизъм и се вземе в ръце, тя ще би трябвало да има на кого да разчита - на вас и на такива като вас. Така че нямате избор - в името на България се спасявайте отсам, търсете реализация там, където ще ви оценят!
Жестока е тази истина... Но по какъв начин другояче. Нали през днешния ден видях едно надарено момче с висок капацитет в науката, да гние и агонизира като персона, разнасяйки писма и колетни колета...
Николай Слатински, Facebook
Отивам да видя защо става дума.
Веднага го познах - беше превъзходен студент с доста добра дипломна работа. Сега разнася писма и колета.
Какво става? - запитвам го.
Ето какво става! - с три езика, с две магистратури, единствено на тази работа ме взеха! До края на годината се експортирам за Лондон. Броя месеците и се махам! Скоро няма да им стъпя тук!
Разказа ми, че се опитвал на доста места в държавната и в три общински администрации.
Не става, професоре, човек по почтен път и с дипломи, без връзки, без партийна защита, без да си заплати с пари или тяло не може да пробие! Пробвах и в университети. Знаете ли какво е обидното? Навсякъде виждах хора - били преди в структурите на сигурността и защитата, взели си пенсиите, освен това по никакъв начин не неприятни. И траяли като цивилни. Нямам нищо срещу никого. Не мога да синтезирам. Всеки случай е самостоятелен - един може доста още да даде, различен малко, трети нищо. Но приказвам не за частните случаи, а за общия: на стотици места, където не се желае необикновен професионализъм от работата по-рано в системата за сигурност и защита - седят и вземат решение кръстословици хора с пенсия и заплата. А младите? Мога да ви кажа за най-хубавите студенти от моята група. Един разкарва пици. Друга къса билети в киното в мол. Трета е... помощник-фризьор, каквото и да значи това. Ето ме и мен - с писъмца и колетчета. Около 24 май се събрахме и знаете ли какво - никой не сподели, че ще остане тук. И всички съжаляват, че още са тук. А по този начин ми се искаше да стана учител, сърцето и душата си щях да раздам. Вие най-малко ме знаете! Какво да върша? Не, не очаквам отговор.
Протегнах ръка за сбогом и му споделих следното: Онзи ден си говорихме с трима сътрудници. И единият показа нещо, което останалите също си го мислим:
Ние не можем да си позволим да споделяме на всички свои студенти - спасявайте се отсам, търсете реализация там, където ще ви оценят! Нямаме сили да им го кажем, нямаме и моралното право да ги посъветваме по този начин, тъй като студентите са с разнообразни благоприятни условия и шансове да съумеят - някои ще си съсипят живота в чужбина.Но тъй като нашите деца са се случили умни, работливи, борбени и със мощен темперамент, ние можем да си позволим, имаме моралното право да ги посъветваме - Деца, спасявайте се отсам, търсете реализация там, където ще ви оценят, изградете се като експерти! Иначе алтернативата ви каква е - некомпетентността, простотията, алчността, арогантността, корупцията, нарцисизмът тук да ви унищожат като експерти. А когато България реши да се опомни и да отхвърли цялата тази непросветеност, дивотия, лакомия, надменност, корупция, егоизъм и се вземе в ръце, тя ще би трябвало да има на кого да разчита - на вас и на такива като вас. Така че нямате избор - в името на България се спасявайте отсам, търсете реализация там, където ще ви оценят!
Жестока е тази истина... Но по какъв начин другояче. Нали през днешния ден видях едно надарено момче с висок капацитет в науката, да гние и агонизира като персона, разнасяйки писма и колетни колета...
Николай Слатински, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ