Дългът на всеки военнослужещ е да пази народа си. Именно по този начин умира полковник Константин Каварналиев, печелейки време за българите от Дойран да се изтеглят към свободна България.
Това съобщи българският дипломат в Северна Македония Желязко Радуков. Изявлението му пристигна по време на отбелязването на годишнината от гибелта на полк. Каварналиев, което се състоя на паметника на героя край град Дойран, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Освен Радуков, в събитието участваха българският общоприет консул в Битоля Петър Петров, представители на българското Министерство на защитата, курсанти от ВВВУ „ Георги Бенковски “ и български общественици от Северна Македония.
Церемонията стартира с осъществяване на химните на Северна Македония и България. След това отец Теофил от Струмишката епархия отслужи заупокойна молитва в памет на падналите герои.
„ Пътувайки насам, се запитах: Защо всяка година посещаваме това свято място? За мен този въпрос е обвързван с надалеч по-големи въпроси: Какъв е смисълът да има въоръжени сили? За мен отговорът е - да пазят оцеляването на българския народ “, сподели Радуков.
„ Именно по този начин умира Каварналиев, купувайки време, с цел да се избави българското население. Умира, защитавайки народа си “, добави посланикът.
Той акцентира, че сме тук, с цел да запазим завета на починалите. Посланикът загатна, че паметникът е бил възобновен през 2019 година, откакто е бил опустошен по команда на югодиктатора Йосип Броз Тито през 1966 година Радуков дефинира възобновяване на паметника като епизод от съдействието сред София и Скопие. Дипломатът обаче съобщи, че с епизодичност не могат да се градят добросъседски връзки.
О.з. генерал-майор Тодор Дочев произнесе слово за паметта на Каварналиев. Той съобщи, че в отбрана на българския народен блян умират стотици хиляди български воини. Един от тях е полковник Константин Каварналиев, роден през 1866 година в Шумен. Завършва българското Военно учебно заведение, само че още до момента в който учи, взема присъединяване в Сръбско-българската война, където е пълководец на рота. Сражава се епично в Сливнишката епопея и е награден с медал за смелост.
Дочев дефинира Каварналиев като поливалентен офицер, който е по едно и също време артилерист и пехотинец. Специализира в Белгия и Италия. По време на Първата балканска война Каварналиев взе участие като началник-щаб на 5-та пехотна Дунавска дивизия в състава на Трета войска.
Взема присъединяване в Междусъюзническата война, когато командва два полка – към 4200 души. След като 42-хилядна гръцка войска опожарява Кукуш (родния град на апостола Гоце Делчев), Дойран е идната цел по пътя на гърците. Константин Каварналиев провежда защитата на Дойран от 20 до 23 юни 1913 година Редиците на българите оредяват, помощ не идва, само че българският военен дух не спада. Тогава, на 23 юни, с командата „ На нож! “, Каварналиев се хвърля към гъстите противников редици. Ранен е в крайници, откакто шрапнел пронизва жизненоважна артерия. Офицерът продължава да се бие героичен, само че след това умира от раните си. След гибелта си Константин Каварналиев е създаден посмъртно в чин генерал-майор.
Церемонията приключи с минута безмълвие, последвана от поднасяне на цветя под звуците на гвардейска тръба. Венци на благодарност бяха поднесени от името на българското посолство в Северна Македония, българския министър на защитата, началника на защитата на Република България, генералния консул в Битоля, Съюза на ветераните от войните и българските сдружения в Северна Македония. | БГНЕС
