Моят дом е сърцето
Преди години срещнах откъс, който ме докосна надълбоко. А той е: „ Пътят на сърцето е път на смелостта. Той значи да живееш в неустановеност, да живееш в обич, и да се уповаваш; той значи да навлезеш в непознатото. Той значи да оставиш предишното и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта значи да се движиш по рискови пътища. Животът е рисков и единствено страхливците могат да избегнат заплахата – само че тогава те към този момент са умрели. Този, който е жив, същински жив, интензивно жив, постоянно ще навлиза в непознатото. Там има заплаха, само че той ще поеме риска. Сърцето постоянно е готово да поеме риска, сърцето е хазартен състезател. Главата е предприемач. Главата постоянно пресмята – тя е хитра. Сърцето не пресмята. “ „ За смелостта “ – Ошо
И се открих в него, започнах да го пребивавам и в този момент, след време мога да кажа, че към този момент затвърдих кое е нещото, което ме води. Като човек, разкъсван сред разумно мислене и мощното чувство на душата, не беше елементарно да открия по кое време, кое да послушам. Но в едно се убедих – там, където мозъкът се намесва, постоянно ще откри безапелационни аргументи, с цел да ни откаже от нещо. Докато сърцето усеща кой е неговият път, дали ще го назовем вътрешен глас или интуиция, общото название е „ сърцето “. Умът може да открие евентуална заплаха на всички места, това е оня боязън от непознатото, който сковава доста хора да работят, без значение какъв брой мощно желаят нещо. А страхът е единствено в мозъците. Няма боязън. Има непознато, само че то е непознато даже и да пояснение от мозъкът. Свикнали сме да търсим пояснение на всичко, да предвиждаме какво ще стане, да търсим отговори даже за бъдещето. А то е каквото си го създадем.
Как стигнах до цялостното доверие към пътят на сърцето? Чрез проби, посредством опасности, даже посредством бутане от самите условия. Рискувах, даже когато го смятах за изцяло неуместно и нелогично да действам по избран метод. И след всеки опит, слушайки сърцето, виждах какъв брой доста съм спечелила и че съм на моя път. Мога да кажа, че всеки има друг път. Може би някой има потребност и път да следва повече мисленето и планирането, да няма потребност и да не може да разпознава шумът на интуицията. Затова споделям единствено моята история. И знам, че има доста хора като мен, такива, които слушат безотказно сърцето си.
Дори е мъчно с думи да опиша възприятието, когато чувам сърцето си. За някои неща думите са непотребни. Ако можех да го опиша съвършено, несъмнено отново щеше да идва от мозъкът, който има отговор за всичко, даже и да не е справедлив. Но чувствата нямат изложение, те се усещат. Това е чувството „ да искаш нещо от цялото си сърце “. И в такива моменти изпъква страхът, излизат всякакви несигурности, комплекси и невярни убеждения. По този път може да срещате хора, които ви обезсърчават даже и да не е съзнателно, водени само от техните страхове. Може да срещате други, които ви поддържат и те са вашата мощ в моменти на смяна.
Най-голямато благосъстояние за мен, е да чувам оня глас, който управлява достоверната ми природа, това, което е зад всички стархове, маски и мислене. Сърцето не мисли, то усеща. И човек, който умее да усеща, знае какво е риск, знае да навлиза в непознатото, тъй като то в действителност е познато. То е пътят на сърцето. Как наподобява и по какъв начин се реализира комфорта да следваш този път, не мога да кажа. Различно е при всеки и всеки би трябвало да го открие за себе си. Тук предписания няма. Има единствено опит и самопознание.
Красив е безмълвният нюх, че следваш това, което душата ти желае. То е като вътрешен сигнал, като безшумно удостоверение. Когато съм на този път ми е удобно, чувството го удостоверява даже и тялото. Ще се веселя да споделите по какъв начин усещате когато сте на този път.
Видислава
Инфо: https://vidislava.com
