Въпроси, от които боли: Една година след атентата, в който загина и българинът Калоян Велков
Преди една година десен екстремист простреля в немския град Ханау девет души с миграционен генезис. Все още околните на жертвите, измежду които имаше и един българин, търсят отговор на доста въпроси, в това число и на този дали Германия подхваща задоволително дейни дейности против расизма. Това беше най-тежкият дясноекстремистки атентат в Германия измежду края на Втората международна война. Една година по-късно доста въпроси към атентата, осъществен от расистки подбуди, към момента остават без отговор. Например: подценявана ли е била заплахата от десен екстремизъм в Германия? Предприемани ли са нужните съществени дейности против тази опасност и против расизма?
Въпроси, които не дават мира
Категорично не, настояват околните на деветте жертви на атентата. Те се питат за какво във съдбовната нощ на убийствата незабавният телефон на полицията 110 въобще не е работел. Как по този начин атентаторът Тобиас Р., макар психическите си отклонения е съумял да се снабди с трите оръжия, измежду които и един Зиг Зауер Р226, употребен и от някои полицейски елементи? Защо той не е бил следен от полицията, въпреки че няколко месеца преди расисткия атентат бил изпратил на основния прокурор писмо, цялостно с тайни легенди?
„ Непоносимо е да знаеш, че причинителят няма да получи заслужено наказване “, споделя по този мотив Хелмут Фюнфзин, представител на управляващите в Хесен. Някои от въпросите, които не дават мира на околните на жертвите, надвишават границите на дребното градче от провинция Хесен. Защото действието в Ханау е единствено един от цяла поредност дясноекстремистки атентати в Германия. През юни 2019 десен екстремист умъртви шефа на Общинския съвет в Касел Валтер Любке. През октомври 2019 различен десен екстремист се опита да проникне в синагогата в град Хале и умъртви двама души отвън храма. Четири месеца след Хале бе осъществен атентатът в Ханау.
Снимка: БГНЕС/ EPA
В атентата почина и един българин
„ Да изстреляш седем патрона против един човек, що за ненавист е това? “, пита се през днешния ден Васка Златева, братовчедка на починалия при атентата в Ханау българин Калоян Велков. Двамата били съседи – тя живеела на втория, а той на третия етаж на една и съща постройка. Десетина минути преди Калоян да бъде покосен от шест патрона, (седмият се забил в стената) Васка и Калоян си писали по телефона – разбрали се в края на седмицата да се разходят до Франкфурт и да вечерят в обичания им ресторант с музика онлайн от България. Пред вестник „ Манхаймер Морген “ Златева споделя, че дни наред след атентата тя не е знаела къде се намира нейният родственик. Чак на шестия ден чиновници я потърсили, с цел да ѝ оповестят за случилото се.
„ Тагесшпигел “ напомня, че 33-годишният Калоян Велков е оставил 7-годишно дете. В Германия той живеел от две години, а с парите, които изкарвал като барман в Ханау, подпомагал фамилията си в България. Негова фотография е сложена на стълбите пред заведението, в което е работел, както и в едно помещение в центъра на Ханау, където околните на жертвите постоянно се срещат. Заедно с други съидейници те са основали група, наречена „ Инициатива 19-ти февруари “, която упорства за цялостно следствие на атентата. Подценява ли Германия опасността от десния екстремизъм? „ Този спор не се води задоволително поредно “, споделя за Дъждовни води ръководителят на Института за проучвания на споровете и насилието (IKG) Андреас Цик. „ Прекалено малко време отделяме за това да разберем по какъв начин пораждат тези идеологии. Чуваме апели за по-силна страна, а в това време органите на сигурността биват упреквани, че не вършат задоволително. Това може да е разбираемо ненапълно, само че у доста хора се основава усещането, че не гледаме на екстремизма като на предизвикателство за цялото общество, а единствено като на предизвикателство за органите на сигурността “, споделя общественият психолог.
Последиците от Ханау
Германското държавно управление изплати на фамилиите на жертвите общо 1,2 милиона евро; полицията се ангажира да запознае най-подробно околните на жертвите с резултатите от следствието, когато то приключи; някои служби бяха реформирани; взети бяха разнообразни ограничения да не се повтарят грешките от Ханау. Годишнината от атентата бе маркирана с траурни възпоменания, предавани от малките екрани онлайн. На едно от тях участва и немският президент Франк-Валтер Щайнмайер. За фамилиите на починалите това са значими жестове - сигнал, че не са забравени. Но те знаят доста добре, че най-после още веднъж ще останат сами с тъгата си.
Автор: Лиза Хенел
Въпроси, които не дават мира
Категорично не, настояват околните на деветте жертви на атентата. Те се питат за какво във съдбовната нощ на убийствата незабавният телефон на полицията 110 въобще не е работел. Как по този начин атентаторът Тобиас Р., макар психическите си отклонения е съумял да се снабди с трите оръжия, измежду които и един Зиг Зауер Р226, употребен и от някои полицейски елементи? Защо той не е бил следен от полицията, въпреки че няколко месеца преди расисткия атентат бил изпратил на основния прокурор писмо, цялостно с тайни легенди?
„ Непоносимо е да знаеш, че причинителят няма да получи заслужено наказване “, споделя по този мотив Хелмут Фюнфзин, представител на управляващите в Хесен. Някои от въпросите, които не дават мира на околните на жертвите, надвишават границите на дребното градче от провинция Хесен. Защото действието в Ханау е единствено един от цяла поредност дясноекстремистки атентати в Германия. През юни 2019 десен екстремист умъртви шефа на Общинския съвет в Касел Валтер Любке. През октомври 2019 различен десен екстремист се опита да проникне в синагогата в град Хале и умъртви двама души отвън храма. Четири месеца след Хале бе осъществен атентатът в Ханау.
Снимка: БГНЕС/ EPA
В атентата почина и един българин
„ Да изстреляш седем патрона против един човек, що за ненавист е това? “, пита се през днешния ден Васка Златева, братовчедка на починалия при атентата в Ханау българин Калоян Велков. Двамата били съседи – тя живеела на втория, а той на третия етаж на една и съща постройка. Десетина минути преди Калоян да бъде покосен от шест патрона, (седмият се забил в стената) Васка и Калоян си писали по телефона – разбрали се в края на седмицата да се разходят до Франкфурт и да вечерят в обичания им ресторант с музика онлайн от България. Пред вестник „ Манхаймер Морген “ Златева споделя, че дни наред след атентата тя не е знаела къде се намира нейният родственик. Чак на шестия ден чиновници я потърсили, с цел да ѝ оповестят за случилото се.
„ Тагесшпигел “ напомня, че 33-годишният Калоян Велков е оставил 7-годишно дете. В Германия той живеел от две години, а с парите, които изкарвал като барман в Ханау, подпомагал фамилията си в България. Негова фотография е сложена на стълбите пред заведението, в което е работел, както и в едно помещение в центъра на Ханау, където околните на жертвите постоянно се срещат. Заедно с други съидейници те са основали група, наречена „ Инициатива 19-ти февруари “, която упорства за цялостно следствие на атентата. Подценява ли Германия опасността от десния екстремизъм? „ Този спор не се води задоволително поредно “, споделя за Дъждовни води ръководителят на Института за проучвания на споровете и насилието (IKG) Андреас Цик. „ Прекалено малко време отделяме за това да разберем по какъв начин пораждат тези идеологии. Чуваме апели за по-силна страна, а в това време органите на сигурността биват упреквани, че не вършат задоволително. Това може да е разбираемо ненапълно, само че у доста хора се основава усещането, че не гледаме на екстремизма като на предизвикателство за цялото общество, а единствено като на предизвикателство за органите на сигурността “, споделя общественият психолог.
Последиците от Ханау
Германското държавно управление изплати на фамилиите на жертвите общо 1,2 милиона евро; полицията се ангажира да запознае най-подробно околните на жертвите с резултатите от следствието, когато то приключи; някои служби бяха реформирани; взети бяха разнообразни ограничения да не се повтарят грешките от Ханау. Годишнината от атентата бе маркирана с траурни възпоменания, предавани от малките екрани онлайн. На едно от тях участва и немският президент Франк-Валтер Щайнмайер. За фамилиите на починалите това са значими жестове - сигнал, че не са забравени. Но те знаят доста добре, че най-после още веднъж ще останат сами с тъгата си.
Автор: Лиза Хенел
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ