Икономист: Всички по веригата губим от забраната за внос на украинско зърно
Преди два месеца Европейската комисия удължи възбраната за импорт на украинско зърно за България и още четири страни до 15 септември.
" Рядко има решение, което да е губещо за всички. Това е едно от тези решения. Решението за блокиране на вноса на тези култури е много нездравословно. Потребителите са сложени под риск цената да скача заради нарушение на пазара. Бизнесът, който преработва тези първични материали, е подложен под напън. България страда, тъй като тези първични материали отиват в нашите съперници в Европа. Страда страната, която не събира задоволително бюджетни доходи от митнически импорт и Данък добавена стойност на продажбата на суровините ", разяснява икономистът Преслав Райков за Bulgaria ON AIR.
Според него страдат и земеделските производители, които " стават несъответстващи на пазарната обстановка ". Райков е на мнение, че агроведомството е в огромна илюзия, че това ще помогне да се качат на цените, защото те не престават да спадат. Българските производители пък държат на склад количества, които не вадят на пазара и от това печелят нашите съперници в Европа.
" Разкъсаха веригата и пробваха да настроят производители против преработватели и крайни артикули. Не се направи никаква пазарна консултация по какъв начин пазарът реагира на тази възбрана и какви са количествата, които стоят за реализация - към 830 хиляди тона слънчоглед. Цените на международните пазари потеглиха надолу. Украйна гаси своите индустриални мощности за преправка на слънчоглед и се насочва към чистия износ на суровината. Призовавам министър Вътев и администрацията да стартират по-адекватно да споделят решенията с всички по веригата, тъй като сега те са извънредно на парче ", сподели още Райков в " България заран ".
Гостът се съгласи с изказванието, че има риск от повишаване цената на олиото у нас, защото ще ни трябват към 1,5 млн. тона импорт на слънчоглед, с цел да може промишлеността ни да създава на оптималния си потенциал
" Зърнопроизводителите изгубиха пазарна логичност с концепцията, че министерството ще им окаже защита и ще ги субсидира. Сега страната блокира тази продукция и не дава да се осъществя. Всички страдаме от това нещо като консуматори. Украинският и българският пазар са доста взаимосвързани. Трябва да се потърси разговор сред производителите, преработвателите и страната ", акцентира икономистът.
Райков е безапелационен, че нашата стопанска система има потребност да бъде натоварена на най-много, до момента в който в това време индустриалното произвеждане спада за следващ път.
Според икономиста най-реалистичният сюжет е при започване на 2025 година да приемем еврото, а рисковете са главно по линия на инфлационния аршин. По-скоро ще има задържане на инфлационните равнища, което би било пречка за инфлационния аршин, счита Райков.
" Трябва да максимизираме икономическите си изгоди. Надявам се държавното управление да гони уравновесен бюджет или бюджет в остатък и да не генерираме спомагателна инфлация ", уточни още Райков.
