А бе, ти нормална ли си изобщо?! ... или как да разберем кое е нормално и допустимо в живота ни и кое - не
Преди дни клиентка ми приказва с непосилен позор:
- Никой естествен човек няма да плюска чипс на стълбището напряко от пакета. Вие да вземем за пример, несъмнено не вършиме по този начин.
Да, добре. По моему, в случай че ще плюскаш чипс, то би трябвало точно по този начин – на стълбището, радостно, скрито от околните, шумейки с пакета и облизвайки солта от пръстите си. Какво нездравословно има още там – натриев глютамат, подправки? Ето какво има още да оближеш. А по какъв начин ще заповядате да ядем чипс – с нож и вилица, от порцелан?
Но, тук, несъмнено, работата не е в чипса. Работата е в митичните „ естествени хора “.
Постоянно чувам за тях от клиенти, освен това най-противоречиви неща. Те като призраци изскачат отвред.
Нормалните хора в никакъв случай не плюскат всевъзможни отпадъци. Нормалният човек не би си разрешил по този начин да се разпаше. Или противоположното: естественият човек не би се безпокоил с диети и всичките тези нелепости. Нормалният човек не крещи на детето си пред хората. Нормалният човек не се уморява от децата и се занимава с тяхното развиване.
Нормалният човек не би си разрешил да живее в нечистотия. Нормалният човекима цел, социализира се, а не мухлясва в къщи. Нормален човек не би работил за такива пари.
Unsplash
Нормалният човек обожава фирмите. Нормалният човек не си губи времето и парите по кръчми, а единствено за обучение и спорт. Нормалният човек би налепил календар за детето си. Нормалният човек би заработвал за естествен дом. Нормалният човек не е срещу групите. Не, противоположното, естественият човек даже не би си помислил за групи.
Нормалният човек не мисли за облекла, само че постоянно наподобява чудесно. Участва в маратони. Говори множеството известни езици. Няма целулит, не се поти, не оплешивява, не дебелее и не си гризе ноктите.
Що се касае до възприятията, естественият човек ги държи под надзор. Той върви през живота с усмивка на уста. Винаги е положителен. Чужди са му подозренията. Във всеки миг е подготвен да рискува всичко. Никога не вика, не изпитва паники, боязън или скрупули на съвестта. Не го огорчават децата, не обръща внимание на оскърбленията, не устройва кавги. Той е невредим.
Unsplash
Нормалният човек след скандал с татко си не би се чувствал долен човек цяла седмица, ми споделят. А какъв брой може да се усеща, ден? Половин час? Пет минути? Не, става известно, николко. Би се усмихнал и траял. Би бил „ над това “.
Нормалният човек при завършването си на университета към този момент знае какво е призванието му. Как го е схванал? Един Бог знае.
Нормалният човек схваща какъв избор прави, когато зачева дете. Как го е схванал? Как изобщо може да се разбере, откакто всички книги за родителството в най-хубавия случай обгръщат техническата страна? А в най-лошия – безочливо лъжат, че ви чака безбрежно благополучие, единствено от време на време помрачено от желанието да поспиш?
Thinkstock
Понякога си представям естествения човек като несъществуващо животно. Кадавър. С глава на кокошка, опашка на кон, един крокодилски крайник, другия кокоши, и се храни с гвоздеи.И е безусловно неефикасно да доказваш на клиента си какъв брой е несъстоятелно това. Да се съмняваш в жизнеността на кадавъра. В това, че той е действителен. Защото действителността е в една повърхност, а „ естественият човек “ – в друга.
Всъщност това е форма, която ние запълваме с токсичен, ядосан позор.Със своя личен. В резултат на тази психическа маневра приписваме на естествения човек всичко прелестно, той е безгрешен, идеален и постоянно има право. Да живеем имаме право, демон го взел.
А за нас остава всичко срамно и тъпо. И ни се желае да се стопим и да изчезнем.
Тук може да се отиде по-далече и дълго да се разсъждава за нарцистичния позор, за нарцисизма на актуалното общество, само че да го оставим за различен път.
Обикновено ние с клиентите, от време на време по-рано, от време на време по-късно, стигаме до това, че съзнанието ни грубо си играе с нас. Ние всички сме ненормални хора. В друга степен. Всички от време на време се сриваме и паникьосваме, тревожим се за нелепости, вършим неточности и постоянно мъчно одобряваме следствията. И понякога се усещаме задници.
Thinkstock
И по едно и също време с това всички ние сме естествени.
За да се превърнем от анормален човек в естествен, би трябвало да създадем едно само нещо. Много простичко. Но комплицирано. Трябва да разтеглим границите на тази нормалност и да включим в нея себе си.
Някои естествени хора не обичат вечеринките и фирмите. Едни се нервират от родителите си, други – от децата. Трети не могат да се откажат от сладкишите, само че си остават естествени. Други ги мързи да бръснат краката си през зимата, а пети – десети и изобщо n-ти могат да си гризат ноктите. Нормалните хора клинчат. Плачат. Не могат да се оправят с паниките си. Не съумяват да налепят календар. Плюскат чипс от пакета.
Нормалните хора вършат всичко, което вършим и ние. Защото ние сме те. Почти всички правила на актуалния свят са ни спуснати от Мойсей, и са измислени релативно наскоро, като целулита и битката с него. Ние с вас сме доста по-нормални от тези правила.
И, може би, не си коства всичкия този позор и стеснение?
Но ето. Канех се единствено да напиша два реда за чипса.
Unsplash
- Никой естествен човек няма да плюска чипс на стълбището напряко от пакета. Вие да вземем за пример, несъмнено не вършиме по този начин.
Да, добре. По моему, в случай че ще плюскаш чипс, то би трябвало точно по този начин – на стълбището, радостно, скрито от околните, шумейки с пакета и облизвайки солта от пръстите си. Какво нездравословно има още там – натриев глютамат, подправки? Ето какво има още да оближеш. А по какъв начин ще заповядате да ядем чипс – с нож и вилица, от порцелан?
Но, тук, несъмнено, работата не е в чипса. Работата е в митичните „ естествени хора “.
Постоянно чувам за тях от клиенти, освен това най-противоречиви неща. Те като призраци изскачат отвред.
Нормалните хора в никакъв случай не плюскат всевъзможни отпадъци. Нормалният човек не би си разрешил по този начин да се разпаше. Или противоположното: естественият човек не би се безпокоил с диети и всичките тези нелепости. Нормалният човек не крещи на детето си пред хората. Нормалният човек не се уморява от децата и се занимава с тяхното развиване.
Нормалният човек не би си разрешил да живее в нечистотия. Нормалният човекима цел, социализира се, а не мухлясва в къщи. Нормален човек не би работил за такива пари.
Unsplash Нормалният човек обожава фирмите. Нормалният човек не си губи времето и парите по кръчми, а единствено за обучение и спорт. Нормалният човек би налепил календар за детето си. Нормалният човек би заработвал за естествен дом. Нормалният човек не е срещу групите. Не, противоположното, естественият човек даже не би си помислил за групи.
Нормалният човек не мисли за облекла, само че постоянно наподобява чудесно. Участва в маратони. Говори множеството известни езици. Няма целулит, не се поти, не оплешивява, не дебелее и не си гризе ноктите.
Що се касае до възприятията, естественият човек ги държи под надзор. Той върви през живота с усмивка на уста. Винаги е положителен. Чужди са му подозренията. Във всеки миг е подготвен да рискува всичко. Никога не вика, не изпитва паники, боязън или скрупули на съвестта. Не го огорчават децата, не обръща внимание на оскърбленията, не устройва кавги. Той е невредим.
Unsplash Нормалният човек след скандал с татко си не би се чувствал долен човек цяла седмица, ми споделят. А какъв брой може да се усеща, ден? Половин час? Пет минути? Не, става известно, николко. Би се усмихнал и траял. Би бил „ над това “.
Нормалният човек при завършването си на университета към този момент знае какво е призванието му. Как го е схванал? Един Бог знае.
Нормалният човек схваща какъв избор прави, когато зачева дете. Как го е схванал? Как изобщо може да се разбере, откакто всички книги за родителството в най-хубавия случай обгръщат техническата страна? А в най-лошия – безочливо лъжат, че ви чака безбрежно благополучие, единствено от време на време помрачено от желанието да поспиш?
Thinkstock Понякога си представям естествения човек като несъществуващо животно. Кадавър. С глава на кокошка, опашка на кон, един крокодилски крайник, другия кокоши, и се храни с гвоздеи.И е безусловно неефикасно да доказваш на клиента си какъв брой е несъстоятелно това. Да се съмняваш в жизнеността на кадавъра. В това, че той е действителен. Защото действителността е в една повърхност, а „ естественият човек “ – в друга.
Всъщност това е форма, която ние запълваме с токсичен, ядосан позор.Със своя личен. В резултат на тази психическа маневра приписваме на естествения човек всичко прелестно, той е безгрешен, идеален и постоянно има право. Да живеем имаме право, демон го взел.
А за нас остава всичко срамно и тъпо. И ни се желае да се стопим и да изчезнем.
Тук може да се отиде по-далече и дълго да се разсъждава за нарцистичния позор, за нарцисизма на актуалното общество, само че да го оставим за различен път.
Обикновено ние с клиентите, от време на време по-рано, от време на време по-късно, стигаме до това, че съзнанието ни грубо си играе с нас. Ние всички сме ненормални хора. В друга степен. Всички от време на време се сриваме и паникьосваме, тревожим се за нелепости, вършим неточности и постоянно мъчно одобряваме следствията. И понякога се усещаме задници.
Thinkstock И по едно и също време с това всички ние сме естествени.
За да се превърнем от анормален човек в естествен, би трябвало да създадем едно само нещо. Много простичко. Но комплицирано. Трябва да разтеглим границите на тази нормалност и да включим в нея себе си.
Някои естествени хора не обичат вечеринките и фирмите. Едни се нервират от родителите си, други – от децата. Трети не могат да се откажат от сладкишите, само че си остават естествени. Други ги мързи да бръснат краката си през зимата, а пети – десети и изобщо n-ти могат да си гризат ноктите. Нормалните хора клинчат. Плачат. Не могат да се оправят с паниките си. Не съумяват да налепят календар. Плюскат чипс от пакета.
Нормалните хора вършат всичко, което вършим и ние. Защото ние сме те. Почти всички правила на актуалния свят са ни спуснати от Мойсей, и са измислени релативно наскоро, като целулита и битката с него. Ние с вас сме доста по-нормални от тези правила.
И, може би, не си коства всичкия този позор и стеснение?
Но ето. Канех се единствено да напиша два реда за чипса.
Unsplash Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ