Никола Щерев е най-подходящото име за тренировъчната база на Ботев
Преди дни „ Фондация Жълто и Черно “ поде самодейност за преименуването на „ Футболен комплекс Ботев 1912 “, намиращ се в пловдивския квартал Коматево, на името на Никола Щерев - Старика.
От фондацията са уверени, че е пристигнало времето да отдадем дължимото на Никола Щерев, като точно неговото име бъде тази мярка за честност, отдаденост и обич към „ Ботев “, която идните генерации ботевисти, имащи привилегията да израстват като персони и да се учат на футбол в клубната академия, би трябвало да се стремят да доближат.
Екипът на GlasNews подкрепя самодейността и напомня, че преди две години публикувахме поредица - своеобразна електронна премиера на книгата „ Стоте треньори на Пловдив “. В нея ви представихме индивида енциклопедист-първостроител на Пловдив като състезателен Клондайк - Никола ЩЕРЕВ - СТАРИКА.
Нека да си напомним кой е Старика, какво значи той за Пловдив, а петицията може да подкрепите
***
Основополагаща фигура в историята на пловдивския спорт (13.03.1903 – 06.03.1972). Роден е в Пловдив. С разностранни спортни ползи: футбол, баскетбол, лека атлетика, плуване, ски, кънки. Състезател, треньор, рефер, началник. На 14 години свързва ориста си с клуб „ Ботев “ – стартира като футболист, капитан, израства като треньор, модернист, дълги години е активист. Завършва професионално учебно заведение по столарство, придобива и майсторско удостоверение. Истински майстор-чародеец е на терена.
За времето като играещ футболист (1917 – 1932) има към 300 публични и контролни мача плюс 10 интернационалните. През 1929 година е играещ треньор, когато „ Ботев “ става държавен отличник и притежател на Царската купа. Има един мач с националния тим, включен е в състава за олимпийските игри в Париж (1924 г.), пътува за френската столица, само че не играе. През 1924 година приключва треньорски курс във Виена. Основател на детско-юношеската школа към клуба, дружно с представителния тим управлява и детски обединения. Избиран е за член на управлението на Тракийската спортна федерация – една от шестте в страната на регионален принцип, по-късно преименувана на Пловдивска спортна област. През 1921 година вкарва ски спорта, а година по-късно е първи треньор по баскетбол в „ Ботев “. Заслужил занаятчия на спорта и като футболист, и като скиор. Има крепко патриархално семейство с три дъщери, доживява да се порадва на две внучки.
Символично е, само че е чиста случайност, че човек с прозвището Старика е най-възрастен измежду стоте треньори на Пловдив.
Невръстен е, с цел да бъде фронтовак през най-барутното българско време, само че е от поколението, което би трябвало да пораства бързо, с цел да изправя на крайници опустошената от Ньойския диктат страна. Край на вярата за национално обединяване. Разрухата е умопомрачителна. Черни вдовишки забрадки, бежански потоци, разорено стопанство. Народ, изпратил по бранните поля над 700 000 щика, в този момент е принуден да има алегорична войска. Без наборна работа, само че българските момчета стават мъже под девиза „ Чрез спорта за Родината! “
Щик на манлихера, умалено копие, на което е изписано името на Никола Щерев. Паметен знак, премия за успеха в плувния маратон " Галата - Варна " през 1939 година, " гръбно плуване "
На 16/17.12.1923 година е учредена Българската национална спортна федерация и месеци по-късно Никола Щерев е изпратен от организацията на курс в австрийската столица. Месец и половина, само че годините, десетилетията по-късно, не могат да премерят какъв брой плодотворна е неговата активност.
А началото е сива обикновеност. Момчето играе просташки футбол към Сточна гара, отборчето носи името на безконечния наш съвременник „ Бай Ганьо “, само че минава в „ Ботев “ и стартира да пораства като същински благородник – спортсмен и жител.
В края на Първата международна война, въпреки и рядко, „ Ботев “ играе мачове най-вече с военнопленници – италианци, англичани, французи. Отборът е формиран единствено от възпитаници, тъй че първият клубен правилник е одобрен от учителския съвет на мъжката гимназия. Макар че след войната стартират да играят и млади служащи, доминират възпитаници и вторият клубен правилник (1920 г.) минава през глобата на Министерството на просвещението. Сиромашко време, признат е клубен цвят в жълто-черно, само че архивни фотоси от това време демонстрират разнобой – някои от 11-те момчета носят фланелки с хоризонтални раета, други – с отвесни, а трети са с едноцветно бяло, сиво и вратарско черно.
Звездният момент! На 03.10.1929 година стадион „ Юнак “ в София е хазаин на финалния мач за държавно състезание. „ Ботев “ против „ Левски “. На трибуната е министър ръководителят Андрей Ляпчев. След извънредно двуостра игра пловдивчани побеждават с 1:0, гол с глава след ъглов удар на Никола Щерев – Старика. След мача на път към Централна гара 200 последователи пеят „ Ботев марш “. Посрещането на гарата в Пловдив е грандиозно. Свири оркестър. Възторженото голям брой понася на ръце своите любимци по улица „ Иван Вазов “ към центъра. Купата е в ръцете на Старика.
Стоп кадър. През октомври 1929 година според следвоенния контракт България има да изплаща репарационна вноска. Правителството е насила да се обърне към Междусъюзническата контролна комисия с молба за пролонгация, като се стимулира със положението на страната. Премиерът може да въздъхне с облекчение и да отиде на стадион „ Юнак “, въпреки че резултатът от мача надали го удовлетворява. Но ето такива отдушници вършат живота на хиляди хора търпим.
Докато Никола Щерев е на терена, „ Ботев “ играе 10 интернационалните срещи, все с реномирани тимове, три от които са в границите на турне в Смирна (днешен Измир) през септември 1929 година Трудно проведено турне – до последния миг преди заминаването чакат завръщането на Старика, който е в Унгария с националния тим. На 08, 11 и 14 септември тимът печели три победи, домакините държат да провеждат още един мач, само че множеството ботевисти са възпитаници, време е да чуят първия звънец. Няма по какъв начин, гостите остават непобедени, само че в това турне е прекомерно показателно, че едно и също нещо може да бъде забелязано от две напълно разнообразни гледни точки.
През 1924 година клубът избира нов директорски съвет и може би това е първият документ, който записва Никола Щерев като Старика. Две години преди този момент по същия мотив той е вписан без прозвището. Вероятно заради генетична съдба пигментацията му е особена: освен косите – веждите и миглите му са светлосламено руси. И още единствено на 20-21 години за всички и за цялостен живот той към този момент е Старика, щом на главата си носи признака на третата възраст. Но турската аудитория отхвърля да одобри по същия метод генетичния знак, назовава го Жълтото момче и се възхищава на играта му. Изглежда, в по-южната страна по-светло гледат на нещата…
Когато след 1924/25 година „ Ботев “ към този момент има школа за подрастващи, детските и юношеските тимове се нарояват дотолкоз, че всяка година се организират клубни шампионати. Имената на тимовете са показателни: „ Околчица “, „ Вола “, „ Козлодуй “, „ Радецки “, „ Калофер “, а един е „ Жълтият “. Заради един от клубните цветове, или като почитание и самопризнание към играещия треньор?
По мотив 20-годишнината на „ Ботев “ на 05.06.1932 година е проведено празненство, което отбелязва и края на спортната кариера на Никола Щерев. На 29 години, 15 от които във футбола, към него се обръщат като към „ състезател – педагог “ и му благодарят за дългогодишния „ непрестанен интензивен труд “. Старика продължава като ментор и оставя име на най-дългогодишния треньор в историята на клуб „ Ботев “. Държавните шампионати се броят от 1924 година (макар че тогава шампионатът не приключва и няма победител), а Щерев е официализиран като треньор в интервала 1924 – 30.09.1934 година и от 1941 до 1946 година В годините от 1917 до 1924 той е капитан и треньор на тима, само че и без този стаж е индивидът, държал най-дълго кормилото на представителния тим. Това надалеч не изчерпва работата му за клуба.
Баскетболът прохожда през 1922 година, като пътят на модерната за времето си игра проправя вездесъщият Никола Щерев – той е първият треньор на тим от осем дами, сред които сестра му Василка Щерева. По-дълбока следа тай оставя в… снега. Не единствено е влюбен в планината, само че прелестно знае универсалното й значение за подготовката на спортиста. През август 1926 година за първи път той извежда футболния тим, в който е играещ треньор, на високопланинска подготовка в родопския курорт „ Бяла църква “. Тренинг за начало на новия сезон. А още през 1921 година слага начало и на ски спорта, като се качва на „ Бяла църква “ с група запалянковци. На краката им са ски, направени от него. Ето я школовката по дървообработка. Създадена е и ски секция, потеглят вътрешни надпревари, редят се голям брой ски лагери и излети в Родопите.
Поколението на Старика не счита за грях помагането на други клубове. В началото на 1945 година името му попада в графика за тренировки на млади футболисти от ЖСК „ Левски “, оказва помощ и в лекоатлетически прояви. По това време той е треньор на представителния отбор на „ Ботев “. През 1954 - 1957 година Атанас Калинов играе в юношеска групировка на „ Локомотив “, водена от Щерев. Тогава момчето не подозира, че един ден ще стане шурей на треньора си. След края на Втората международна война Старика е треньор на футболистите в Перущица. Заниманията събират любопитна аудитория, измежду която и млади девойки. Тях пък гостът от Пловдив, който пътува с велосипед, вкарва в непознатия още спорт хазена. Но в треньорските митарства на този човек има специфичен случай, чието начало наподобява на холивудски екшън.
През есента на 1947 година след ред трансформации на футболната карта на Пловдив се появява „ Спартак “. Амбицията на управлението е тимът бързо да се изкачи до първа дивизия и най-подходящият човек да постави основите на перспективен състав е кой – Никола Щерев, несъмнено. Обаче той отхвърля. Поредица от „ мотивиращи “ диалози не дават резултат. Един ден в дома на Старика нахлуват униформени мъже, без пояснения го арестуват и го водят… право в кабинета на регионалния началник на Министерство на вътрешните работи. Началството сервира извинения за метода – просто няма различен метод да се води диалог по толкоз значимия въпрос. Може би „ арестантът “ си спомня сходна фамилна преживелица от времето преди да се роди и скланя с усмивка. За една година. Той е треньор на „ Спартак “ през сезон 1947/48 година След още няколко години под управлението на няколко треньори „ Спартак “ реализира задачата, а на първите наставници е изказана признателност за всеотдайния труд.
„ Енциклопедистът “ Никола Щерев е отличен плувец и е един от първите участници в маратона Галата – Варна. Всъщност, преди време това е било съревнование по „ далекоплуване от нос Галата до скочилната кула пред морските бани “. Разстоянието е 4 400 метра, само че морето не е басейн с обозначени коридори, състезателят преодолява към 5 000 м. Сред първите уредници е туристическо сдружение „ Родни балкани “, може би това е причина за присъединяване на пловдивчанина. Във Варна спорят дали първата демонстрация е през 1937 или 1939 година Връченият на Старика незабравим знак е умалено копие на щик за манлихера и на него едвам се разчита 1939 година Но напълно ясно от едната страна написа „ Никола Щерев “, а от другата „ I-ва премия – гръбно плуване ДВФ (държавна военна фабрика).
Ако плувният маратон си остава екзотично-единична демонстрация, кънките са трайно сезонно занятие. Замръзналото езеро в центъра на Пловдив е идеална пързалка. Кънките, които околните му пазят като родова светиня са австрийски, евентуално си идва с тях от Виена след футболния курс през 1924 година Планината му е уязвимост, дълги години води групи из Рила, Пирин, Родопите, само че връх Снежанка има особено място в биографията му.
След 1944 година Щерев дава отговор за ски спорта на армията, чийто щаб е в Пловдив. Връх Снежанка предлага идеални условия, пистата слиза от кота 1926 м надолу до 1400 – прилична денивелация. Трасето е просечено на два пъти, първо по-тясно, след това е разширено. При завършването на първата част първа се спуска Снежана, втората щерка на Старика, която е едвам на 6-7 години. Вечерта в хижата пловдивската група чества триумфа, с ръкопляскане се посреща хрумването, че на върха доста му наподобява името на дребната скиорка. В снега е заровена бутилка с незабравим текст. И това, че връх Снежанка е наименуван на името на щерката на Никола Щерев, става освен родова, само че и градска легенда.
Все още са " живи " виенските кънки от 1924 година Родова светиня
В навечерието на ХХХII ски надпревари на вестник „ Отечествен глас “, в броя от 04.02.1989 година четец прави забележка на редакцията, че в предварителните изявления не се загатва името на Никола Щерев – Старика, кръстника на връх Снежанка. Но чепеларци, в чието землище е върхът, имат напълно друга версия за наименованието, вестник „ 168 часа “ от 25-31.12.2009 година написа в тази посока. Тези редове нямат за цел да бъдат съдия, по-важно е да се знае, че Никола Щерев – Старика има значителен принос за построяването на ски център с наднационално значение, а околните му са в правото си да пазят и имат вяра в красивия спомен.
Той е същински работохолик. Сам майстори домашната покъщнина, само че в работилницата му се създават основно ски от акация. Търсят го и за обкантване на ски, услуга, за която не взема пари. През 1953 – 1955 година е инструменталчик в работилница на учебно заведение за трудови запаси, чиито ученици го помнят като контактен наивник. Други, на които е бил треньор, го намират за прекомерно придирчив, нетърпящ зле изиграно състояние. Бил е треньор на именития треньор Георги Генов – Джогата, само че отношението към него не е като към легенда.
На треньорски съвет и при вземането на решения за развиването на клуба не крие несъгласията си, а единоначалието под шапките на мъжете с пагони не позволява това. Неофициалната заповед гласи: „ Тоя няма място тук. “ Отнемат му специфичния пропуск и остава без достъп до стадиона…
Показателно е по какъв начин един перфекционист и като играч, и като треньор, гради персоналния си живот. Родителите му дават образец за топли брачен връзки. Майка му Евгения е учителка в Пазарджик, хубавица с доста обожатели. Баща му Щерю – жандарм, прави най-важния арест в живота си, по-популярния за времето бит просто я краде и с файтон – в Пловдив. Златното предписание: максимален комплимент за едно произведение на изкуството и за хубава жена е да бъдат откраднати. Примери – в обилие, само че „ задържан “, на процедура откраднат треньор, това сигурно е доста необичаен случай. Прави са били сътрудниците на татко му, към този момент под милиционерски пагон, да имат добра преценка за качествения човек. И „ Спартак “ потегля нагоре.
Ако съдим за него единствено по свидетелството за зряла възраст от столарското учебно заведение, издадено през юли 1925 година, той би трябвало да остане в по-ниските обществени пластове. Цели 11 години по-късно, на 05.03.1936 година получава и майсторско удостоверение. Разтеглените периоди демонстрират, че през това време е бил прекомерно предан на спорта, без да обръща тил на занаята. Освен него, родителите му имат и една щерка, а той – три. Съпругата му Мария е строгият домакински дух, бащата е първият другар на обичаните си щерки. Всички са отлични скиорки, идентични в планината, разнообразни по житейските пътеки. Голямата – Милена, свири на цигулка и акордеон, при Евгений Белий минава курс по балет, що се касае за вътрешни прояви по празници във френския лицей, приключва медицина и специализира организация на опазването на здравето към Организация на обединените нации. По-малката – Снежана, е невроложка, изцяло уверена, че родопският връх е кръстен на нея. Най-малката – Надежда, играе тенис на корт и не е медичка като сестрите си, а машинен инженер. Природно образован и самоук, бащата непрекъснато насърчава: „ Учете се, благи птички. “
Колко ли фамилно благополучие е побрала издигнатата от него къща на „ Константин Величков “ № 55? Времето му стига да се порадва на две внучки. Още в момчешка възраст наименуван Старика, той в действителност си отива като подобен.
Но си остава първостроител на Пловдив като състезателен Клондайк.
Нейко ДАМЯНОВ
От фондацията са уверени, че е пристигнало времето да отдадем дължимото на Никола Щерев, като точно неговото име бъде тази мярка за честност, отдаденост и обич към „ Ботев “, която идните генерации ботевисти, имащи привилегията да израстват като персони и да се учат на футбол в клубната академия, би трябвало да се стремят да доближат.
Екипът на GlasNews подкрепя самодейността и напомня, че преди две години публикувахме поредица - своеобразна електронна премиера на книгата „ Стоте треньори на Пловдив “. В нея ви представихме индивида енциклопедист-първостроител на Пловдив като състезателен Клондайк - Никола ЩЕРЕВ - СТАРИКА.
Нека да си напомним кой е Старика, какво значи той за Пловдив, а петицията може да подкрепите
***
Основополагаща фигура в историята на пловдивския спорт (13.03.1903 – 06.03.1972). Роден е в Пловдив. С разностранни спортни ползи: футбол, баскетбол, лека атлетика, плуване, ски, кънки. Състезател, треньор, рефер, началник. На 14 години свързва ориста си с клуб „ Ботев “ – стартира като футболист, капитан, израства като треньор, модернист, дълги години е активист. Завършва професионално учебно заведение по столарство, придобива и майсторско удостоверение. Истински майстор-чародеец е на терена.
За времето като играещ футболист (1917 – 1932) има към 300 публични и контролни мача плюс 10 интернационалните. През 1929 година е играещ треньор, когато „ Ботев “ става държавен отличник и притежател на Царската купа. Има един мач с националния тим, включен е в състава за олимпийските игри в Париж (1924 г.), пътува за френската столица, само че не играе. През 1924 година приключва треньорски курс във Виена. Основател на детско-юношеската школа към клуба, дружно с представителния тим управлява и детски обединения. Избиран е за член на управлението на Тракийската спортна федерация – една от шестте в страната на регионален принцип, по-късно преименувана на Пловдивска спортна област. През 1921 година вкарва ски спорта, а година по-късно е първи треньор по баскетбол в „ Ботев “. Заслужил занаятчия на спорта и като футболист, и като скиор. Има крепко патриархално семейство с три дъщери, доживява да се порадва на две внучки.
Символично е, само че е чиста случайност, че човек с прозвището Старика е най-възрастен измежду стоте треньори на Пловдив.
Невръстен е, с цел да бъде фронтовак през най-барутното българско време, само че е от поколението, което би трябвало да пораства бързо, с цел да изправя на крайници опустошената от Ньойския диктат страна. Край на вярата за национално обединяване. Разрухата е умопомрачителна. Черни вдовишки забрадки, бежански потоци, разорено стопанство. Народ, изпратил по бранните поля над 700 000 щика, в този момент е принуден да има алегорична войска. Без наборна работа, само че българските момчета стават мъже под девиза „ Чрез спорта за Родината! “
Щик на манлихера, умалено копие, на което е изписано името на Никола Щерев. Паметен знак, премия за успеха в плувния маратон " Галата - Варна " през 1939 година, " гръбно плуване "
На 16/17.12.1923 година е учредена Българската национална спортна федерация и месеци по-късно Никола Щерев е изпратен от организацията на курс в австрийската столица. Месец и половина, само че годините, десетилетията по-късно, не могат да премерят какъв брой плодотворна е неговата активност.
А началото е сива обикновеност. Момчето играе просташки футбол към Сточна гара, отборчето носи името на безконечния наш съвременник „ Бай Ганьо “, само че минава в „ Ботев “ и стартира да пораства като същински благородник – спортсмен и жител.
В края на Първата международна война, въпреки и рядко, „ Ботев “ играе мачове най-вече с военнопленници – италианци, англичани, французи. Отборът е формиран единствено от възпитаници, тъй че първият клубен правилник е одобрен от учителския съвет на мъжката гимназия. Макар че след войната стартират да играят и млади служащи, доминират възпитаници и вторият клубен правилник (1920 г.) минава през глобата на Министерството на просвещението. Сиромашко време, признат е клубен цвят в жълто-черно, само че архивни фотоси от това време демонстрират разнобой – някои от 11-те момчета носят фланелки с хоризонтални раета, други – с отвесни, а трети са с едноцветно бяло, сиво и вратарско черно.
Звездният момент! На 03.10.1929 година стадион „ Юнак “ в София е хазаин на финалния мач за държавно състезание. „ Ботев “ против „ Левски “. На трибуната е министър ръководителят Андрей Ляпчев. След извънредно двуостра игра пловдивчани побеждават с 1:0, гол с глава след ъглов удар на Никола Щерев – Старика. След мача на път към Централна гара 200 последователи пеят „ Ботев марш “. Посрещането на гарата в Пловдив е грандиозно. Свири оркестър. Възторженото голям брой понася на ръце своите любимци по улица „ Иван Вазов “ към центъра. Купата е в ръцете на Старика.
Стоп кадър. През октомври 1929 година според следвоенния контракт България има да изплаща репарационна вноска. Правителството е насила да се обърне към Междусъюзническата контролна комисия с молба за пролонгация, като се стимулира със положението на страната. Премиерът може да въздъхне с облекчение и да отиде на стадион „ Юнак “, въпреки че резултатът от мача надали го удовлетворява. Но ето такива отдушници вършат живота на хиляди хора търпим.
Докато Никола Щерев е на терена, „ Ботев “ играе 10 интернационалните срещи, все с реномирани тимове, три от които са в границите на турне в Смирна (днешен Измир) през септември 1929 година Трудно проведено турне – до последния миг преди заминаването чакат завръщането на Старика, който е в Унгария с националния тим. На 08, 11 и 14 септември тимът печели три победи, домакините държат да провеждат още един мач, само че множеството ботевисти са възпитаници, време е да чуят първия звънец. Няма по какъв начин, гостите остават непобедени, само че в това турне е прекомерно показателно, че едно и също нещо може да бъде забелязано от две напълно разнообразни гледни точки.
През 1924 година клубът избира нов директорски съвет и може би това е първият документ, който записва Никола Щерев като Старика. Две години преди този момент по същия мотив той е вписан без прозвището. Вероятно заради генетична съдба пигментацията му е особена: освен косите – веждите и миглите му са светлосламено руси. И още единствено на 20-21 години за всички и за цялостен живот той към този момент е Старика, щом на главата си носи признака на третата възраст. Но турската аудитория отхвърля да одобри по същия метод генетичния знак, назовава го Жълтото момче и се възхищава на играта му. Изглежда, в по-южната страна по-светло гледат на нещата…
Когато след 1924/25 година „ Ботев “ към този момент има школа за подрастващи, детските и юношеските тимове се нарояват дотолкоз, че всяка година се организират клубни шампионати. Имената на тимовете са показателни: „ Околчица “, „ Вола “, „ Козлодуй “, „ Радецки “, „ Калофер “, а един е „ Жълтият “. Заради един от клубните цветове, или като почитание и самопризнание към играещия треньор?
По мотив 20-годишнината на „ Ботев “ на 05.06.1932 година е проведено празненство, което отбелязва и края на спортната кариера на Никола Щерев. На 29 години, 15 от които във футбола, към него се обръщат като към „ състезател – педагог “ и му благодарят за дългогодишния „ непрестанен интензивен труд “. Старика продължава като ментор и оставя име на най-дългогодишния треньор в историята на клуб „ Ботев “. Държавните шампионати се броят от 1924 година (макар че тогава шампионатът не приключва и няма победител), а Щерев е официализиран като треньор в интервала 1924 – 30.09.1934 година и от 1941 до 1946 година В годините от 1917 до 1924 той е капитан и треньор на тима, само че и без този стаж е индивидът, държал най-дълго кормилото на представителния тим. Това надалеч не изчерпва работата му за клуба.
Баскетболът прохожда през 1922 година, като пътят на модерната за времето си игра проправя вездесъщият Никола Щерев – той е първият треньор на тим от осем дами, сред които сестра му Василка Щерева. По-дълбока следа тай оставя в… снега. Не единствено е влюбен в планината, само че прелестно знае универсалното й значение за подготовката на спортиста. През август 1926 година за първи път той извежда футболния тим, в който е играещ треньор, на високопланинска подготовка в родопския курорт „ Бяла църква “. Тренинг за начало на новия сезон. А още през 1921 година слага начало и на ски спорта, като се качва на „ Бяла църква “ с група запалянковци. На краката им са ски, направени от него. Ето я школовката по дървообработка. Създадена е и ски секция, потеглят вътрешни надпревари, редят се голям брой ски лагери и излети в Родопите.
Поколението на Старика не счита за грях помагането на други клубове. В началото на 1945 година името му попада в графика за тренировки на млади футболисти от ЖСК „ Левски “, оказва помощ и в лекоатлетически прояви. По това време той е треньор на представителния отбор на „ Ботев “. През 1954 - 1957 година Атанас Калинов играе в юношеска групировка на „ Локомотив “, водена от Щерев. Тогава момчето не подозира, че един ден ще стане шурей на треньора си. След края на Втората международна война Старика е треньор на футболистите в Перущица. Заниманията събират любопитна аудитория, измежду която и млади девойки. Тях пък гостът от Пловдив, който пътува с велосипед, вкарва в непознатия още спорт хазена. Но в треньорските митарства на този човек има специфичен случай, чието начало наподобява на холивудски екшън.
През есента на 1947 година след ред трансформации на футболната карта на Пловдив се появява „ Спартак “. Амбицията на управлението е тимът бързо да се изкачи до първа дивизия и най-подходящият човек да постави основите на перспективен състав е кой – Никола Щерев, несъмнено. Обаче той отхвърля. Поредица от „ мотивиращи “ диалози не дават резултат. Един ден в дома на Старика нахлуват униформени мъже, без пояснения го арестуват и го водят… право в кабинета на регионалния началник на Министерство на вътрешните работи. Началството сервира извинения за метода – просто няма различен метод да се води диалог по толкоз значимия въпрос. Може би „ арестантът “ си спомня сходна фамилна преживелица от времето преди да се роди и скланя с усмивка. За една година. Той е треньор на „ Спартак “ през сезон 1947/48 година След още няколко години под управлението на няколко треньори „ Спартак “ реализира задачата, а на първите наставници е изказана признателност за всеотдайния труд.
„ Енциклопедистът “ Никола Щерев е отличен плувец и е един от първите участници в маратона Галата – Варна. Всъщност, преди време това е било съревнование по „ далекоплуване от нос Галата до скочилната кула пред морските бани “. Разстоянието е 4 400 метра, само че морето не е басейн с обозначени коридори, състезателят преодолява към 5 000 м. Сред първите уредници е туристическо сдружение „ Родни балкани “, може би това е причина за присъединяване на пловдивчанина. Във Варна спорят дали първата демонстрация е през 1937 или 1939 година Връченият на Старика незабравим знак е умалено копие на щик за манлихера и на него едвам се разчита 1939 година Но напълно ясно от едната страна написа „ Никола Щерев “, а от другата „ I-ва премия – гръбно плуване ДВФ (държавна военна фабрика).
Ако плувният маратон си остава екзотично-единична демонстрация, кънките са трайно сезонно занятие. Замръзналото езеро в центъра на Пловдив е идеална пързалка. Кънките, които околните му пазят като родова светиня са австрийски, евентуално си идва с тях от Виена след футболния курс през 1924 година Планината му е уязвимост, дълги години води групи из Рила, Пирин, Родопите, само че връх Снежанка има особено място в биографията му.
След 1944 година Щерев дава отговор за ски спорта на армията, чийто щаб е в Пловдив. Връх Снежанка предлага идеални условия, пистата слиза от кота 1926 м надолу до 1400 – прилична денивелация. Трасето е просечено на два пъти, първо по-тясно, след това е разширено. При завършването на първата част първа се спуска Снежана, втората щерка на Старика, която е едвам на 6-7 години. Вечерта в хижата пловдивската група чества триумфа, с ръкопляскане се посреща хрумването, че на върха доста му наподобява името на дребната скиорка. В снега е заровена бутилка с незабравим текст. И това, че връх Снежанка е наименуван на името на щерката на Никола Щерев, става освен родова, само че и градска легенда.
Все още са " живи " виенските кънки от 1924 година Родова светиня
В навечерието на ХХХII ски надпревари на вестник „ Отечествен глас “, в броя от 04.02.1989 година четец прави забележка на редакцията, че в предварителните изявления не се загатва името на Никола Щерев – Старика, кръстника на връх Снежанка. Но чепеларци, в чието землище е върхът, имат напълно друга версия за наименованието, вестник „ 168 часа “ от 25-31.12.2009 година написа в тази посока. Тези редове нямат за цел да бъдат съдия, по-важно е да се знае, че Никола Щерев – Старика има значителен принос за построяването на ски център с наднационално значение, а околните му са в правото си да пазят и имат вяра в красивия спомен.
Той е същински работохолик. Сам майстори домашната покъщнина, само че в работилницата му се създават основно ски от акация. Търсят го и за обкантване на ски, услуга, за която не взема пари. През 1953 – 1955 година е инструменталчик в работилница на учебно заведение за трудови запаси, чиито ученици го помнят като контактен наивник. Други, на които е бил треньор, го намират за прекомерно придирчив, нетърпящ зле изиграно състояние. Бил е треньор на именития треньор Георги Генов – Джогата, само че отношението към него не е като към легенда.
На треньорски съвет и при вземането на решения за развиването на клуба не крие несъгласията си, а единоначалието под шапките на мъжете с пагони не позволява това. Неофициалната заповед гласи: „ Тоя няма място тук. “ Отнемат му специфичния пропуск и остава без достъп до стадиона…
Показателно е по какъв начин един перфекционист и като играч, и като треньор, гради персоналния си живот. Родителите му дават образец за топли брачен връзки. Майка му Евгения е учителка в Пазарджик, хубавица с доста обожатели. Баща му Щерю – жандарм, прави най-важния арест в живота си, по-популярния за времето бит просто я краде и с файтон – в Пловдив. Златното предписание: максимален комплимент за едно произведение на изкуството и за хубава жена е да бъдат откраднати. Примери – в обилие, само че „ задържан “, на процедура откраднат треньор, това сигурно е доста необичаен случай. Прави са били сътрудниците на татко му, към този момент под милиционерски пагон, да имат добра преценка за качествения човек. И „ Спартак “ потегля нагоре.
Ако съдим за него единствено по свидетелството за зряла възраст от столарското учебно заведение, издадено през юли 1925 година, той би трябвало да остане в по-ниските обществени пластове. Цели 11 години по-късно, на 05.03.1936 година получава и майсторско удостоверение. Разтеглените периоди демонстрират, че през това време е бил прекомерно предан на спорта, без да обръща тил на занаята. Освен него, родителите му имат и една щерка, а той – три. Съпругата му Мария е строгият домакински дух, бащата е първият другар на обичаните си щерки. Всички са отлични скиорки, идентични в планината, разнообразни по житейските пътеки. Голямата – Милена, свири на цигулка и акордеон, при Евгений Белий минава курс по балет, що се касае за вътрешни прояви по празници във френския лицей, приключва медицина и специализира организация на опазването на здравето към Организация на обединените нации. По-малката – Снежана, е невроложка, изцяло уверена, че родопският връх е кръстен на нея. Най-малката – Надежда, играе тенис на корт и не е медичка като сестрите си, а машинен инженер. Природно образован и самоук, бащата непрекъснато насърчава: „ Учете се, благи птички. “
Колко ли фамилно благополучие е побрала издигнатата от него къща на „ Константин Величков “ № 55? Времето му стига да се порадва на две внучки. Още в момчешка възраст наименуван Старика, той в действителност си отива като подобен.
Но си остава първостроител на Пловдив като състезателен Клондайк.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ