Преди Дейвид Шарп да напусне Англия, за да покори Еверест,

Преди Дейвид Шарп да напусне Англия, с цел да покори Еверест, той твърди разтревожената си майка, че в планината „ в никакъв случай не си самичък – на всички места има алпинисти. “

Въпреки че десетките други катерачни екипи, които се пробват да доближат върха всеки ден, фактически оферират чувство за сигурност, телата на повече от 200 души в снеговете около пътеките тъмно припомнят, че тази сигурност е заблуда.

Сър Едмънд Хилари, първият човек, който изкачва Еверест

Дейвид Шарп към този момент се е опитвал да изкачи най-високата планина в света два пъти, само че е бил заставен да се върне, преди да стигне до върха. Този път обаче думите към майка му щяха да се окажат злокобно оракулски, защото близо 40 други алпинисти ще станат очевидци на неговата гибел на Еверест.

Шарп не е дилетант в алпинизма: 34-годишният британец към този момент е видял върховете на най-високите планини в Европа и Африка – надлежно Елбрус (зависи по какъв начин чертаете границата сред Европа и Азия) и Килиманджаро – и е персонално поканен на първия си опит за Еверест от началник на експедиция, който е впечатлен от лекотата, с която той бе изкачил Чо Ою, друга планина в Хималаите.

При този собствен трети опит Дейвид Шарп взема решение, че ще се изправи против планината самичък и без да взема със себе си бутилки с О2 – различен катерач му споделя, че тегленето на тежки бутилки нагоре в планината единствено ще го измори (въпреки че неналичието на спомагателен О2 към този момент е причина за гибелта на няколко други алпинисти). И този път Шарп е решен да доближи върха!

Той стартира своето съдбовно нанагорнище вечерта на 13 май; други групи по-късно ще рапортуват, че са видели самотния катерач на разнообразни точки по-високо в планината през идващия ден. Никой не съумява да ревизира дали е стигнал до върха на 14-ти, само че в един миг през този ден той стартира да се спуска.

Зелените ботуши

„ Зелените ботуши “ е може би най-известният мъртвец, който почива на Еверест: хората употребяват индийския планинар, който замръзва до гибел през 1996 година като тип ориентир, с цел да преценяват напредъка си. Шарп вижда злокобно лежащото тяло, вечно облечено в планинската си екипировка и зелени ботуши, когато прави първия си опит да доближи върха през 2003 година

През нощта на 15 май, когато група алпинисти стигат до варовиковата пещера, където Зелените ботуши маркира пътя, те са шокирани. Когато поглеждат вътре, схващат, че от дълго време умрелият планинар има компания – Дейвид Шарп. Изглежда, че на слизане, той е спрял да си почине в прословутата пещера.

Според групата Шарп седи с ръце, обгърнати към коленете, а ледени висулки висят от миглите му. Той не дава отговор на техните крясъци. Алпинистите вземат решение, че към този момент е в кома, само че не изпращат сигнал до базовия лагер за помощ. Вместо това го изоставиха.

Само 20 минути по-късно друга група се натъква на Шарп в пещерата; те още веднъж му викат да стане и да продължи, само че този път Шарп им махва, без да каже нито дума. Още тридесет и шест алпинисти вървят към върха в този ден, някои от които се пробват да приказват с Шарп. Някои несъответствия в разказите им за положението му пораждат несъгласията след неговата гибел.

Телата, които лежат замръзнали на върха на планината, демонстрират какъв брой мъчно може да бъде спасяването: те постоянно лежат там, където са паднали, защото тези над избрана височина са прекомерно сложни за унищожаване.

Същото важи и за борещите се алпинисти, които доближават „ зоната на гибелта “ на планината. Когато Максим Чая и неговият екип откриват Дейвид Шарп към момента в пещерата при личното им слизане от върха, те знаят, че не могат да създадат нищо. По това време лицето на англичанина към този момент почерняваше и Чая застава до него и се моли, до момента в който не е заставен да напусне или да рискува личния си живот; тези, които чуват обезверените му радио известия в базовия лагер, могат единствено да слушат и да тъжат…

†2 бележи мястото, където Шарп умира

Смъртта на Шарп провокира доста несъгласия, основно заради огромния брой хора, които са го видели, до момента в който към момента е бил жив – минимум 40 катерачи минават около него в пещерата и не му оказват помощ.

Все още не е ясно дали той евентуално би могъл да бъде избавен, в случай че някой от катерачите му беше дал медикаменти или О2 първия ден, когато е седял заледен. Има и спорни сведения от другите алпинисти по отношение на това дали известията с молба за помощ фактически са били изпращани по радиото и дали фактически в отговор получени указания алпинистите да го оставят и да продължат по пътя си.

Сър Едмънд Хилари, първият планинар, достигнал върха Еверест, е изключително погнусен от отношението на алпинистите, които подминават Шарп. Хилари осъжда сегашния фанатизъм на „ хора, които просто желаят да стигнат до върха “ и декларира, че „ при моята експедиция нямаше метод да оставиш човек под канара да почине. “