Преди десетина дни народните представители приеха на първо четене Законопроект

Преди десетина дни народните представители одобриха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина (ЗИД на ЗЛПХМ). Сега му беше времето, след месец идват избори и би трябвало да се притеглят гласове (мислим за народа).

Законопроектът съдържа промени, препоръчани от Маргарита Генчева и група народни представители от " Възраждане " и беше признат с болшинство при първото гласоподаване - поддържаха го ГЕРБ, ИТН, Българска социалистическа партия, самостоятелни депутати. Движение за права и свободи гласоподаваха срещу, а ПП-ДБ се въздържаха.

Още по време на дебатите преобладаващото мнение бе, че сред двете четения има много неща за прецизиране. Извън мненията в пленарната зала настроенията бяха доста по-крайни. Фармацевти и аптечен отрасъл се сплотиха, както сами оповестиха " невиждано ", с цел да се опълчват на плана.

Какво в действителност плануват предложенията на " Възраждане "?

С измененията се регламентира прибавянето на денонощните аптеки в Националната аптечна карта; въвеждането на стопански тласъци за откриване на аптеки в отдалечени райони; държавно финансиране там, където аптеките са в дефицит. Според вносителите по този начин ще се реши казусът с неналичието на денонощни аптеки в 13 регионални града и доста общини.

От " Възраждане " обаче оферират и слагане на вендинг машини за медикаменти отвън аптеките. Точно тази смяна " взриви " сектора и фармацевти, и притежатели на аптеки оповестиха подготвеност за митинги, в случай че предлагането бъде признато.

Защо са срещу?

Според фармацевтите продажбата на медикаменти отвън контрола на аптеките ще нанесе непоправими вреди на здравето на пациентите, ще се утежни достъпът до медикаменти, защото ще разреши безконтролното пазаруване на лекарства без професионална консултация. Те считат, че слагането на автомати за медикаменти без вярна регулация е в полза на съществуващите отвесни структури и вериги аптеки - вносител или производител на медикаменти, който в същото време посредством свързани лица е и притежател на верига аптеки.

Съществува и още един мотив - законопроектът не съдържа гаранции, че в предстоящ миг в автоматите няма да се продават и медикаменти с рецепта. За здравните опасности от сходна свободна продажба към този момент е казано задоволително.

През февруари тази година Министерството на здравеопазването също предложи законопроект, обвързван с слагането на вендинг машини за медикаменти отвън аптеките. До разглеждането му по този начин и не се стигна, беше изтеглен съвсем незабавно след публикуването.

В него най-малко бяха посочени групите медикаменти, които могат да се продават посредством такива автомати - болкоуспокояващи, температуропонижаващи, медикаменти против киселини, против запек и диария; противовъзпалителни; антихистаминови и антисептици; дезинфектанти.

Фармацевтите и тогава не бяха съгласни, защото предлагането будеше съмнения за лобизъм в интерес на наедрял състезател от сектора.

Вторият опит за налагане на вендинг продажбите на медикаменти е даже по-неаргументиран от първия, като изключим популисткия детайл. Затова откакто се видяха в знамение от неналичието на потенциал за законодателна активност у депутатите, от сектора излязоха с оферти. Оттам упорстват да се планува, че автоматите ще обезпечават денонощен достъп до лекарствени артикули без рецепта и ще са сложени в пространствата на аптеките. Поставянето на автоматите да се прави на районен принцип, съгласно данните за липса на достъп в Националната аптечна карта при непоколебим правилник.

От Фармацевтичния съюз желаят ясни критерии за финансиране на търговците, които ще разкриват аптеки в неатрактивни региони. Настояват и за съставяне на работна група, в която да вземат присъединяване при доработването на плана сред първо и второ четене.

Ще решат ли автоматите за медикаменти казуса с достъпа в дребните отдалечени общини?

В по-голямата си част в тези региони живее възрастно население, което страда от хронични болести - хипертония, други сърдечносъдови заболявания, диабет и така нататък, за които медикаментите се отпускат единствено по лекарско наставление - т.е. с рецепта. В този случай автоматите не са от изгода и кметовете, както постоянно се случва, отново ще би трябвало да събират предписания и персонални карти, с цел да купуват медикаменти в близкия град.

Медикаментите би трябвало постоянно да се зареждат, да се съхраняват при избрани условия и това е развой, който предстои на надзор - доста по-сигурно е, че това ще се случи, в случай че машината е в аптека. Иначе не е ясно кой по какъв начин ще носи отговорността за годността на медикаментите и тяхната наличност.

Автоматът изключва опцията от консултация с фармацевт дали медикаментът е подобаващ за признаците, възрастта, наличните хронични болести и други одобрявани медикаменти, даже за тежестта и пола на пациента. Колко постоянно се случва да влезеш в аптеката и да поискаш да ти " дадат нещо " за съответни недоволства? Това е алтернатива единствено когато има фармацевт.

Освен това автоматът не слага ограничавания пред възрастта на този, който ще купува медикаменти - това може да е дете. И най-накрая какъв брой от възрастните хора в едно отдалечено село да вземем за пример могат да боравят с вендинг машина?

Тези въпроси не намират отговор в оферти законопроект. Вероятно по тази причина хората от сектора го дефинират като писан " на коленце ".