Имаме необходимост от допълнителна информация, за да подозираме Норвежките служби, че с умисъл взимат децата ни!
„ Преди да забележим всички гледни точки, ние няма по какъв начин да имаме визия за цялата картина. В Норвегия има доста развита система за протекция на детето. Не можем авансово да подозираме, че с предумисъл и дискриминационно се подхожда в съответния случай. Имаме нужда от спомагателна информация “. Това разяснява по БНР Радиона Никова, специалист в ДАЗД, по отношение на проблема в Норвегия с изведени и настанени в разнообразни приемни фамилии две деца.
Тя уточни, че има информация и за други сходни случаи, съобщи БНР.
„ Бяхме сезирани от майката за случая. Те с изключение на с норвежко поданство, са и български жители. Вчера бе извършена среща на извънредно високо равнище. Първо майката съумя да се убеди персонално, че всички институции в България биха желали да й оказват помощ, доколкото разрешават пълномощията им, и тя да получи убеденост и упътвания по какъв начин да продължи своята борба за децата. В момента обаче ние имаме единствено гледната точка на майката. Ние нямаме визия какво е решението на съда, за какво са изведени децата от фамилията. Предположението ми е, че евентуално е преценено, че това е в техния най-хубав интерес. Преди да забележим всички гледни точки, ние няма по какъв начин да имаме визия за цялата картина. Майката беше посъветвана час по-скоро да апелира решението, да се свърже с управляващите в Норвегия, да откри добър юрист “.
„ В Норвегия излиза наяве, че при минимум подозрение за опасност за здравето и душeвността на детето, то може да бъде отнето, само че това не е трайно. В над 70% децата се връщат в своите фамилии. Не бива да прехвърляме този боязън в нашата действителност “, разяснява от своя страна Весела Банева, клиничен психолог и учител в Нов български университет. Тя уточни, че в България обществените служби имат доста малко пълномощия и се намесват в доста крайни случаи.
„ Много е комплицирано просто въз основата на дейностите единствено на системата за протекция да направиш извод кое е потребно и кое стресира детето. Родителите, когато четат сходни вести, незабавно присъщо на човешката душeвност – рефлексът е да си помислиш какво правиш ти и да вземем за пример се сещаш, че ти се е случило да плеснеш шамарче на детето си и оттова се разпростира твоята фикция по какъв начин на теб биха ти лишили обществените служби детето. Това работи на душeвността на човек и това пречи да се отнесем задоволително обективно и аналитично към сходна информация. Другото, което прави нещата доста комплицирани за разбор, е, че родителите в България не вършат доста ясна разлика сред правата на детето – правата на детето, в случай че ги приемеш като законодателство и идея, те са контраст на това, че детето е благосъстоятелност на родителите и те могат да си вършат каквото си желаят с него. Или избираш едното, или другото. Нашето общество от дълго време се е съгласило да избере да подпише Конвенцията за правата на детето и да има вяра, че детето, въпреки че се грижиш за него и влагаш доста очаквания и усеща, въпреки всичко то е независимо създание, което има права. Родителите бъркат тези права и тяхното съблюдаване с построяването на граници на душeвността на детето. Наказанията – в аспекта на вкарване на пауза, усмиряване на това, което е нездравословно за детето, те са свързани с построяването на граници. Те са невидими и те зависят от метода, по който докосваш детето, по който разговаряш с него. Когато разясняваме проблем като този в Норвегия, тези неща се объркват и забравяме защо приказваме – дали за правата на детето, съгласни ли сме, че то не е благосъстоятелност на родителите и те не могат да вършат с него каквото си желаят, или приказваме за образование, в което се построяват граници.
По думите на д-р Иван Тенев– учител в Софийския университет, няма покачване на тези случаи в Норвегия. Той уточни, че в норвежкото общество правата на дамите и децата са издигнати в фетиш. Цялата тази система има име – „ общество на благоденствието “, акцентира доктор Тенев.
Тя уточни, че има информация и за други сходни случаи, съобщи БНР.
„ Бяхме сезирани от майката за случая. Те с изключение на с норвежко поданство, са и български жители. Вчера бе извършена среща на извънредно високо равнище. Първо майката съумя да се убеди персонално, че всички институции в България биха желали да й оказват помощ, доколкото разрешават пълномощията им, и тя да получи убеденост и упътвания по какъв начин да продължи своята борба за децата. В момента обаче ние имаме единствено гледната точка на майката. Ние нямаме визия какво е решението на съда, за какво са изведени децата от фамилията. Предположението ми е, че евентуално е преценено, че това е в техния най-хубав интерес. Преди да забележим всички гледни точки, ние няма по какъв начин да имаме визия за цялата картина. Майката беше посъветвана час по-скоро да апелира решението, да се свърже с управляващите в Норвегия, да откри добър юрист “.
„ В Норвегия излиза наяве, че при минимум подозрение за опасност за здравето и душeвността на детето, то може да бъде отнето, само че това не е трайно. В над 70% децата се връщат в своите фамилии. Не бива да прехвърляме този боязън в нашата действителност “, разяснява от своя страна Весела Банева, клиничен психолог и учител в Нов български университет. Тя уточни, че в България обществените служби имат доста малко пълномощия и се намесват в доста крайни случаи.
„ Много е комплицирано просто въз основата на дейностите единствено на системата за протекция да направиш извод кое е потребно и кое стресира детето. Родителите, когато четат сходни вести, незабавно присъщо на човешката душeвност – рефлексът е да си помислиш какво правиш ти и да вземем за пример се сещаш, че ти се е случило да плеснеш шамарче на детето си и оттова се разпростира твоята фикция по какъв начин на теб биха ти лишили обществените служби детето. Това работи на душeвността на човек и това пречи да се отнесем задоволително обективно и аналитично към сходна информация. Другото, което прави нещата доста комплицирани за разбор, е, че родителите в България не вършат доста ясна разлика сред правата на детето – правата на детето, в случай че ги приемеш като законодателство и идея, те са контраст на това, че детето е благосъстоятелност на родителите и те могат да си вършат каквото си желаят с него. Или избираш едното, или другото. Нашето общество от дълго време се е съгласило да избере да подпише Конвенцията за правата на детето и да има вяра, че детето, въпреки че се грижиш за него и влагаш доста очаквания и усеща, въпреки всичко то е независимо създание, което има права. Родителите бъркат тези права и тяхното съблюдаване с построяването на граници на душeвността на детето. Наказанията – в аспекта на вкарване на пауза, усмиряване на това, което е нездравословно за детето, те са свързани с построяването на граници. Те са невидими и те зависят от метода, по който докосваш детето, по който разговаряш с него. Когато разясняваме проблем като този в Норвегия, тези неща се объркват и забравяме защо приказваме – дали за правата на детето, съгласни ли сме, че то не е благосъстоятелност на родителите и те не могат да вършат с него каквото си желаят, или приказваме за образование, в което се построяват граници.
По думите на д-р Иван Тенев– учител в Софийския университет, няма покачване на тези случаи в Норвегия. Той уточни, че в норвежкото общество правата на дамите и децата са издигнати в фетиш. Цялата тази система има име – „ общество на благоденствието “, акцентира доктор Тенев.
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ