Преди да тръгнем от Истанбул разговарях с чичко Хамди от ...

Преди да тръгнем от Истанбул разговарях с чичко Хамди от

Оцелял в трагедията на Струма видял дупка в предната гума на автобуса

Преди да тръгнем от Истанбул разговарях с чичко Хамди от Студеничани и изпушихме по една цигара. Той ми сподели, че на предната дясна гума забелязал, че нещо тече. Отидохме и видяхме с фенерчето на телефона - изгледаше като дупка под гумата. Казах му на чичко Хамди, че може да е глицерин, само че си мислех, че не нищо ужасно, тъй като в този миг нищо не капеше. Това споделя Орхан Алити, един от седмината оживели при жестоката покруса с македонския рейс на автомагистрала " Струма ", пред македонското издание

Орхан пътува дружно със сина си Висар (23 г.) на тази екскурзия, само че не съумява да го избави при случая.

Пред изданието Орхан, който е настанен в столичната болница " Пирогов ", споделя, че е в положително здраве и към момента не може да повярва по какъв начин нещастието се е случила толкоз бързо.

" Аз съм в положително здраве. Първият ден ми направиха интервенция на десния крайник. Вчера имах интервенция на гърба и в този момент съм по-добре. Днес направих още една рентгенова фотография и мисля, че до вторник ще изляза от болничното заведение, само че лекарите не ми споделиха тъкмо по кое време ", споделя той.

" Преди да тръгнем от Истанбул бяхме в комерсиалния център " 212 ", а екскурзоводът Мусин Широки сподели в 15:45 часа да сме в рейса, с цел да тръгнем за Македония. Потеглихме в 17 часа. Стигнахме до границата с България. След като минахме, спряхме, ядохме и тръгнахме още веднъж. Трагедията стана след два часа шофиране в България ", споделя още Орхан, който е бил безсънен по време на случая и видял по какъв начин рейсът се е блъснал в бариерата.

" Мислех, че водачът е задремал и по тази причина му избяга кормилото и се удари, само че в същото време избухна пожар и това не ми изгледаше обикновено. Автобусът забави малко, след това отново продължи да се движи, само че имаше пламък ", спомня си мъжът.

" Всички се паникьосаха и никой не знаеше какво да каже. В този миг човек бързо мисли, тъй като в случай че рейсът се възпламени, вратите не се отварят. И в този миг се сетих да скоча с двата крайници, с цел да счупя задното стъкло, само че първият ми опит беше несполучлив. Втория път с Лулзим от Прешево скочихме още веднъж с двата крайници и в този миг успяхме да излезем от рейса. Единственото, за което можех да мисля, бе да стана и да извикам останалите през прозореца, от който излязохме. Опитах се да стана, само че тогава разбрах, че кръстът ми е строшен, не можех да се изправя. Имах и строшен крайник. Когато се видях на асфалта от отсрещната страна, си помислих, че в случай че пристигна кола, може да пострадам още по-зле. Обърнах се, прекосих от другата страна на пътя и започнах да викам на сина ми Висар. Крещях колкото може по-силно, тъй като мислех, че и той е скочил след мен, само че Висар не отговори. За страдание той умря ", споделя още оживелият.

Орхан споделя още, че гърмежът е станал толкоз бързо, че не може да го опише.

" Когато към този момент бяхме на открито, видях, че рейсът се е запалил откъм гърба. Видях хора да скачат зад мен. Лулзим и аз бяхме първите избавени, чух Лулзим да вика жена си Медина. Опитах се да се изправя, само че не съумях. Видях, че след нас излязоха едни пасажери от Долно Количане, Зюлихай, 17-годишното момиче, доста плачеше. След това около нас мина различен рейс, коства ми се, че беше от Тетово, и пасажерите стопираха да ни оказват помощ. Автобусът спря евентуално след 20 минути. Те ни помогнаха да избягаме от мястото, където беше нашият рейс, тъй като мислехме, че може да има нова детонация ", спомня се още той.

Източник: trud.bg