Метаморфозата на Джей Ди Ванс: Какво пише в бестселъра му
Преди да стане политик, Джей Ди Ванс се прочува с автобиографичния си разказ " Елегия за планинците ", който става бестселър. В него той споделя тежката история на фамилията си, заяви.
Случайна ли е кариерата му по-късно?
" Не съм сенатор, губернатор или някогашен държавен секретар " , написа преди съвсем десетилетие Джей Ди Ванс в първите страници на автобиографичния си разказ " Елегия за планинците " . Тогава той към момента не знае, въпреки евентуално да се надява, че единствено няколко години по-късно това ще се промени. Променя се и самият той – от човек, анализиращ триумфа на дяснопопулистки хрумвания измежду бялата работническа класа в " Ръждивия пояс " на Съединени американски щати, до вицепрезидент, който въплъщава тези възгледи.
Трамплин към политическата му кариера?
Случайна ли е тази трансформация, или изначално " Елегия за планинците " е била замислена като трамплин към политическа кариера? Спорно е. Годината е 2016. Мемоарът на Ванс жъне величествен триумф – въпреки и не толкоз като литературно достижение, колкото като " настоящ социологически текст ", който даже става част от литературната стратегия в някои университети в Съединени американски щати. Книгата предлага просто – съгласно някои критици даже прекомерно опростено – пояснение по какъв начин по този начин тогавашните твърдо уверени демократи от бялата работническа класа в Средния Запад внезапно са се обърнали към Доналд Тръмп на президентските избори същата година. Дали това е реакция на расова основа против президентството на Барак Обама? Дали е поради премахването на индустриалните работни места в огромни елементи от Средния Запад и Горния Юг? Или пък е отменяне на изменящите се обществени и културни правила, поради което общността на " планинците " се усеща забравена и непредставлявана в политиката?
" В това има липса на отговорност - чувството, че нямаш надзор върху живота си и желанието да обвиняваш всички с изключение на себе си " - по този начин Ванс обобщава наблюденията си върху настройката на хората от района. Около себе си той вижда отвращение за работа, безконтролно отношение към отговорностите, липса на финансова просвета и затрупване с задължения. И освен това – примирие с това, че в случай че си се родил на това място, си жертван. " За тези хора бедността е фамилна традиция. "
Жестока баба, дядо пияч и наркозависима майка
Сред американците жителите на избрани територии в щатите към планината Апалачи са познати още като " hillbillies ", " rednecks " и " white trash ".
" Баба ми идваше от семейство, в което по-скоро ще те гръмнат, в сравнение с да спорят с теб ", спомня си Ванс и споделя по какъв начин тя един път даже заляла с бензин и запалила брачна половинка си, тъй като още веднъж се бил прибрал пийнал. Въпреки това жестоката му баба " mamaw " и дядо му пияч " papaw " се оказват по-добри настойници на младежа Джей Ди, в сравнение с наркозависимата му майка, живееща на обществени помощи и заплашила да го убие в умишлена злополука. Баба му е тази, която го окуражава да продължи образованието си и тази, с чиято помощ той се измъква от " предопределената си орис на адресат на обществени помощи или наркозависим ". Баба му му предава и патриотичното замайване, че живеят в " най-великата страна на Земята ".
Трогателната история за избавление обаче не е толкоз почтена, колкото може да наподобява на пръв взор. Макар през цялото време Ванс да се обръща към читателя с ангажимента, че не цели да убеждава в същестуването на казуса, а да опише какво е възприятието да го преживяваш, той не страни от политически подмятания, рецензия към Демократическата партия (която неговото семейство в действителност подкрепя), като визира тематики за класова принадлежност и раса. Макар по това време Ванс да се дефинира като критик на Доналд Тръмп, сред редовете на описаните мемоари в книгата постоянно се четат тръмпистки хрумвания. Така да вземем за пример той назовава свои другари и комшия и " welfare queens " – пренебрежителен термин, който допуска, че те злоупотребяват със средствата за обществено подкрепяне, въпреки че оцеляването на фамилията му също до огромна част да се дължи на обществени помощи. По-нататък в книгата Ванс си спомня по какъв начин негов наркозависим прочут на обществени помощи си купувал постоянно пържоли, а Джей Ди – който работил в магазин Dillman's и на който удържали федерални и щатски подоходни налози, нямал тази опция.
" Това беше първата ми индикация, че политиките на " партията на работещите " – Демократите – не са това, което се твърди, че са ", написа той. Обяснението на Ванс – че хората в района просто са доста мързеливи, пият доста и бият дамите си – се харесва на необятната аудитория, тъй като е извънредно просто, въпреки и да е прекомерно обобщаващо, непрецизно и без по-дълбок подтекст.
Ванс - един от дребното, имал волята да реализира нещо?
На фона на покъртителната картина за района в Апалачи, която рисува " Елегия на планинците ", Джей Ди Ванс акцентира себе си като един от дребното, имали волята да реализират нещо в живота. " Пиша тази книга не тъй като съм постигнал нещо неизмеримо. Пиша я точно тъй като съм постигнал нещо напълно нормално, което не се случва на множеството деца, пораснали като мен. " Четири години по-късно Ванс е изпълнителен продуцент на екранизацията на книгата, която критиците дефинират като неуспех макар присъединяване на Глен Клоуз и режисурата на Рон Хауърд. Твърди се, че ниската оценка от Холивуд и " демократичните елити " са съдействали за това Ванс дефинитивно да се обърне против " богатите елити " – ненавист, зародила се още в ранните му години и която разказва в " Елегия на планинците ".
В разказите на политика Джей Ди Ванс се случва границата сред действителността и измислицата да се размива. Такъв е да вземем за пример казусът от предизборната акция през 2024 с историята за мигрантите от Хаити в Охайо, които ядели кучета и котки, за която по-късно той загатна, че е измислена за медиите да извърнат внимание на наболелия проблем с имигрантите. Дали и никому непознатият правист от Охайо, написал " Елегия на планинците ", е правил същото? Отговорът на този въпрос е прочут евентуално само на вицепрезидента на Съединени американски щати.
Случайна ли е кариерата му по-късно?
" Не съм сенатор, губернатор или някогашен държавен секретар " , написа преди съвсем десетилетие Джей Ди Ванс в първите страници на автобиографичния си разказ " Елегия за планинците " . Тогава той към момента не знае, въпреки евентуално да се надява, че единствено няколко години по-късно това ще се промени. Променя се и самият той – от човек, анализиращ триумфа на дяснопопулистки хрумвания измежду бялата работническа класа в " Ръждивия пояс " на Съединени американски щати, до вицепрезидент, който въплъщава тези възгледи.
Трамплин към политическата му кариера?
Случайна ли е тази трансформация, или изначално " Елегия за планинците " е била замислена като трамплин към политическа кариера? Спорно е. Годината е 2016. Мемоарът на Ванс жъне величествен триумф – въпреки и не толкоз като литературно достижение, колкото като " настоящ социологически текст ", който даже става част от литературната стратегия в някои университети в Съединени американски щати. Книгата предлага просто – съгласно някои критици даже прекомерно опростено – пояснение по какъв начин по този начин тогавашните твърдо уверени демократи от бялата работническа класа в Средния Запад внезапно са се обърнали към Доналд Тръмп на президентските избори същата година. Дали това е реакция на расова основа против президентството на Барак Обама? Дали е поради премахването на индустриалните работни места в огромни елементи от Средния Запад и Горния Юг? Или пък е отменяне на изменящите се обществени и културни правила, поради което общността на " планинците " се усеща забравена и непредставлявана в политиката?
" В това има липса на отговорност - чувството, че нямаш надзор върху живота си и желанието да обвиняваш всички с изключение на себе си " - по този начин Ванс обобщава наблюденията си върху настройката на хората от района. Около себе си той вижда отвращение за работа, безконтролно отношение към отговорностите, липса на финансова просвета и затрупване с задължения. И освен това – примирие с това, че в случай че си се родил на това място, си жертван. " За тези хора бедността е фамилна традиция. "
Жестока баба, дядо пияч и наркозависима майка
Сред американците жителите на избрани територии в щатите към планината Апалачи са познати още като " hillbillies ", " rednecks " и " white trash ".
" Баба ми идваше от семейство, в което по-скоро ще те гръмнат, в сравнение с да спорят с теб ", спомня си Ванс и споделя по какъв начин тя един път даже заляла с бензин и запалила брачна половинка си, тъй като още веднъж се бил прибрал пийнал. Въпреки това жестоката му баба " mamaw " и дядо му пияч " papaw " се оказват по-добри настойници на младежа Джей Ди, в сравнение с наркозависимата му майка, живееща на обществени помощи и заплашила да го убие в умишлена злополука. Баба му е тази, която го окуражава да продължи образованието си и тази, с чиято помощ той се измъква от " предопределената си орис на адресат на обществени помощи или наркозависим ". Баба му му предава и патриотичното замайване, че живеят в " най-великата страна на Земята ".
Трогателната история за избавление обаче не е толкоз почтена, колкото може да наподобява на пръв взор. Макар през цялото време Ванс да се обръща към читателя с ангажимента, че не цели да убеждава в същестуването на казуса, а да опише какво е възприятието да го преживяваш, той не страни от политически подмятания, рецензия към Демократическата партия (която неговото семейство в действителност подкрепя), като визира тематики за класова принадлежност и раса. Макар по това време Ванс да се дефинира като критик на Доналд Тръмп, сред редовете на описаните мемоари в книгата постоянно се четат тръмпистки хрумвания. Така да вземем за пример той назовава свои другари и комшия и " welfare queens " – пренебрежителен термин, който допуска, че те злоупотребяват със средствата за обществено подкрепяне, въпреки че оцеляването на фамилията му също до огромна част да се дължи на обществени помощи. По-нататък в книгата Ванс си спомня по какъв начин негов наркозависим прочут на обществени помощи си купувал постоянно пържоли, а Джей Ди – който работил в магазин Dillman's и на който удържали федерални и щатски подоходни налози, нямал тази опция.
" Това беше първата ми индикация, че политиките на " партията на работещите " – Демократите – не са това, което се твърди, че са ", написа той. Обяснението на Ванс – че хората в района просто са доста мързеливи, пият доста и бият дамите си – се харесва на необятната аудитория, тъй като е извънредно просто, въпреки и да е прекомерно обобщаващо, непрецизно и без по-дълбок подтекст.
Ванс - един от дребното, имал волята да реализира нещо?
На фона на покъртителната картина за района в Апалачи, която рисува " Елегия на планинците ", Джей Ди Ванс акцентира себе си като един от дребното, имали волята да реализират нещо в живота. " Пиша тази книга не тъй като съм постигнал нещо неизмеримо. Пиша я точно тъй като съм постигнал нещо напълно нормално, което не се случва на множеството деца, пораснали като мен. " Четири години по-късно Ванс е изпълнителен продуцент на екранизацията на книгата, която критиците дефинират като неуспех макар присъединяване на Глен Клоуз и режисурата на Рон Хауърд. Твърди се, че ниската оценка от Холивуд и " демократичните елити " са съдействали за това Ванс дефинитивно да се обърне против " богатите елити " – ненавист, зародила се още в ранните му години и която разказва в " Елегия на планинците ".
В разказите на политика Джей Ди Ванс се случва границата сред действителността и измислицата да се размива. Такъв е да вземем за пример казусът от предизборната акция през 2024 с историята за мигрантите от Хаити в Охайо, които ядели кучета и котки, за която по-късно той загатна, че е измислена за медиите да извърнат внимание на наболелия проблем с имигрантите. Дали и никому непознатият правист от Охайо, написал " Елегия на планинците ", е правил същото? Отговорът на този въпрос е прочут евентуално само на вицепрезидента на Съединени американски щати.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ