Притчата, която разкрива мисията ни на земята
Преди да слязат на земята душите се събрали, с цел да изберат роля, която да изиграят, въплъщавайки се в човешко тяло. Всяка от тях желала да усвои урок, чужд за нея до в този момент.
Една от душите поискала да слезе на земята, с цел да се научи да прости. Прошката щяла да я приближи до съвършенството и божественото, а в животите, които била изживяла до момента, не ѝ се случвало да прости.
За тази цел обаче ѝ трябвали помощници. Душата се обърнала към другите души, с които се обичали абсолютно и се чувствали едно цяло, и ги помолила да я съпровождат по пътя ѝ към урока.
Всяка от душите дала обещание да ѝ сътвори условия, посредством които да се научи на амнистия.
Една от душите дала обещание да влезе в ролята на погрешен брачен партньор, който я обича, само че непрестанно изневерявала. Другата от душите щяла да се въплъти в строгата майка, която подлага на критика, само че не хвали.
Третата душа щяла да бъде неблагодарният шеф, който потопен в личните си грижи, не обръща внимание на най-съвестната си служителка.
Тези души слезли на земята, с цел да изпълнят задачата си и да научат своята сестра на амнистия.
Но когато се въплътили в тяло, не запомнили за своята духовна цел, а почнали да обръщат повече внимание на материалния свят в близост.
Душата, която пристигнала на този свят, с цел да се научи на амнистия, се считала за осъдена, тъй като не запомнила за ролята, която сама си е избрала.
Смятала, че животът е неправдив към нея, защото ѝ изпраща единствено хора, които не я обичат. Но в действителност с тези души са се обичали абсолютно и те са към нея, с цел да ѝ оказват помощ да реализира концепцията, с която е пристигнала на земята.
