Ванга казала: България ке се оправи, кога приеме еврото!
Преди да си отиде, дядо Добрин разкри значима за страната загадка
Дядо Добрин се гърчеше измежду възглавниците като отпаднал октопод в пантоф. Беше жилест дъртак – доживял осемдесет и девет, без да си смени нито водомера, нито мнението за дамите в политиката.
Синът му Генади клечеше до леглото с очи, зачервени от рев и недоспиване. Или от препиване, мъчно беше да се каже.
– Тате... – прошепна Генади, – ще се оправиш, ще видиш... Ще ти сменим системата, ще ти включим някакви витамини...
Дядото се усмихна, все едно слуша остарял анекдот на Слави, само че му е неловко да не се засмее.
– Спокойно, момче... Аз си изживях живота. Ядох, пих, любих... два пъти дори имах касетофон, преди да ми го откраднат. Добре беше... Не скърбя за нищо.
Очите му помътняха за момент. Зад тях като че ли мина сянка.
– Само едно нещо има...
Генади наостри уши.
– Цял живот вардя една загадка... Не желая да я отнеса със себе си – изхриптя дядо Добрин и стисна ръката му, все едно е печеливш фиш от тотото.
– Кажи, тате... кажи я, бе! – примоли се синът.
– Някога... преди години... аз бях непосредствен с баба Ванга.
– С коя Ванга?
– Абе, с същинската! Помагах ѝ – носех дърва, косех ливадата, хранех коза̀та... Преди да стане известна, преди да почнат да идват големците от Българска комунистическа партия и дипломатите. После се появиха и ония от службите. Първо с шушу-мушу, след това напряко си имаха стаичка там. Ама аз мълчах. Всички мълчахме.
– И?
– И... – дядото се закашля. Пауза. Уж инцидентна, а в действителност театрална. – Веднъж я чух. В една от тези вечери, когато очите ѝ бяха напълно празни, а гласът ѝ тежък като влажен юрган. Каза: „ България ке се оправи, по кое време одобри еврото! “
– Чакай, какво? – Генади направи физиономия, като че ли му сервират леден качамак с мастика.
– Това е истината. Чух я. А и още няколко души. Обаче службите ни заплашиха. Веднъж даже ми сложиха жаба в пощенската кутия. ЖИВА! Оттогава мълча.
– Ама... ти в действителност ли вярваш, че... че приемането на еврото е ключът?
– Не знам, моето момче. Аз единствено предавам нататък. Ти решаваш какво да правиш с тайната. Аз ходя на място, дето левове няма. Нито инфлация.
Дядото се усмихна с онази характерна усмивка, дето човек я прави, когато си спомня по какъв начин е избягал от данъчен контрольор, преоблечен като лелка от детската градина.
После затвори очи.
*
Генади взе телефона, отвори „ Facebook “ и написа:
„ Истина е! Баба Ванга го е споделила: България ще се оправи, когато одобри еврото. Споделете, до момента в който не са го изтрили! “
Погледна към натрупа на татко си. Изтри една сълза.
– Тате... в случай че на следващия ден съм по „ Панорама “ – да знаеш, ще те загатна.
Още политическа ирония от създателя:
Дядо Добрин се гърчеше измежду възглавниците като отпаднал октопод в пантоф. Беше жилест дъртак – доживял осемдесет и девет, без да си смени нито водомера, нито мнението за дамите в политиката.
Синът му Генади клечеше до леглото с очи, зачервени от рев и недоспиване. Или от препиване, мъчно беше да се каже.
– Тате... – прошепна Генади, – ще се оправиш, ще видиш... Ще ти сменим системата, ще ти включим някакви витамини...
Дядото се усмихна, все едно слуша остарял анекдот на Слави, само че му е неловко да не се засмее.
– Спокойно, момче... Аз си изживях живота. Ядох, пих, любих... два пъти дори имах касетофон, преди да ми го откраднат. Добре беше... Не скърбя за нищо.
Очите му помътняха за момент. Зад тях като че ли мина сянка.
– Само едно нещо има...
Генади наостри уши.
– Цял живот вардя една загадка... Не желая да я отнеса със себе си – изхриптя дядо Добрин и стисна ръката му, все едно е печеливш фиш от тотото.
– Кажи, тате... кажи я, бе! – примоли се синът.
– Някога... преди години... аз бях непосредствен с баба Ванга.
– С коя Ванга?
– Абе, с същинската! Помагах ѝ – носех дърва, косех ливадата, хранех коза̀та... Преди да стане известна, преди да почнат да идват големците от Българска комунистическа партия и дипломатите. После се появиха и ония от службите. Първо с шушу-мушу, след това напряко си имаха стаичка там. Ама аз мълчах. Всички мълчахме.
– И?
– И... – дядото се закашля. Пауза. Уж инцидентна, а в действителност театрална. – Веднъж я чух. В една от тези вечери, когато очите ѝ бяха напълно празни, а гласът ѝ тежък като влажен юрган. Каза: „ България ке се оправи, по кое време одобри еврото! “
– Чакай, какво? – Генади направи физиономия, като че ли му сервират леден качамак с мастика.
– Това е истината. Чух я. А и още няколко души. Обаче службите ни заплашиха. Веднъж даже ми сложиха жаба в пощенската кутия. ЖИВА! Оттогава мълча.
– Ама... ти в действителност ли вярваш, че... че приемането на еврото е ключът?
– Не знам, моето момче. Аз единствено предавам нататък. Ти решаваш какво да правиш с тайната. Аз ходя на място, дето левове няма. Нито инфлация.
Дядото се усмихна с онази характерна усмивка, дето човек я прави, когато си спомня по какъв начин е избягал от данъчен контрольор, преоблечен като лелка от детската градина.
После затвори очи.
*
Генади взе телефона, отвори „ Facebook “ и написа:
„ Истина е! Баба Ванга го е споделила: България ще се оправи, когато одобри еврото. Споделете, до момента в който не са го изтрили! “
Погледна към натрупа на татко си. Изтри една сълза.
– Тате... в случай че на следващия ден съм по „ Панорама “ – да знаеш, ще те загатна.
Още политическа ирония от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ




