Соня Йончева: „Там, където ме чакат децата ми, е моят дом“
„ Преди да реша да бъда актьор, аз взех решение да бъда майка. “ С тези думи Соня Йончева разкрива най-съкровената си истина в прочувствено изявление пред Мон Дьо. Световноизвестното сопрано приказва искрено за цената на триумфа, компликациите на фамилията, психологичното здраве на децата и борбата да останеш себе си измежду „ аватарите “ на актуалния свят.
Йончева признава, че сцената постоянно гълтам актьора до степен, в която функциите стартират да въздействат на персоналния живот. Спомняйки си първото си преобразяване като Норма, тя споделя по какъв начин драмата на героинята се е пренесла и в личните ѝ страсти:
„ Персонажът някак си навлиза в твоето тяло. Но моето тяло е употребявано като инструмент, с цел да разкажеш историята. “
Тя не крие, че при започване на кариерата си от време на време се е „ губила “ в функциите:
„ Случвало ми се е, когато играех за първи път Норма, да бъда доста по-негативно предразположена към моя брачен партньор. “
Въпреки международната популярност, Йончева е безапелационна, че най-важната ѝ роля остава тази на майката. Именно децата ѝ я карат да стартира своята идея за психологичното здраве на младежите.
„ Имаше един миг, в който синът ми сподели: ‘Аз ненавиждам музиката, тъй като музиката ни разделя.’ “
Тези думи я раздрусват надълбоко. Певицата признава, че постоянно плаче, когато напуща дома си за следващото пътешестване:
„ Всеки път, като си потегли от къщи, имам тези 50 минути, в които се управлявам да не се разплача. “
Според нея точно изкуството може да помогне на децата да намерят себе си:
„ Изкуството е проводник на нашите страсти и за децата е от изключителна значимост. “
В диалога Йончева визира и тематиката за изкуствения разсъдък – нещо, което съгласно нея не би трябвало да бъде одобрявано със боязън, а с разсъдък.
Оперната звезда е уверена, че машините в никакъв случай няма да заменят същинския актьор:
„ Какво в никакъв случай няма да може да изпее изкуственият разсъдък? Емоцията. “
Тя счита, че обществото от ден на ден губи идентичността си зад „ аватари “ и наложени облици:
„ Опитвайки се да бъдем самостоятелни, в действителност потискаме новото потомство да наподобява на нещо, което някой е определил като норма. “
Йончева приказва и за упоритостта си да трансформира България в международен културен център посредством огромните концерти пред Храм-паметник „ Александър Невски “. Тя споделя по какъв начин е съумяла да притегли международни звезди като Йонас Кауфман и Дейвид Гарет към плана Gala in Sofia.
„ Казвам на света, че България е културен център на класическата музика. И това е единствено началото. “
Певицата признава, че неведнъж е получавала оферти да влезе в политиката, в това число за „ още по-високи длъжности “ от министър на културата. Но отхвърля изрично:
„ Като актьор бих могла да направя доста повече, в сравнение с като политик. “
В края на диалога Соня Йончева оставя може би най-личното си самопризнание – какво за нея значи домът.
„ Там, където ме чакат. Това са моите две сладки, незабравими бебета. “
Йончева признава, че сцената постоянно гълтам актьора до степен, в която функциите стартират да въздействат на персоналния живот. Спомняйки си първото си преобразяване като Норма, тя споделя по какъв начин драмата на героинята се е пренесла и в личните ѝ страсти:
„ Персонажът някак си навлиза в твоето тяло. Но моето тяло е употребявано като инструмент, с цел да разкажеш историята. “
Тя не крие, че при започване на кариерата си от време на време се е „ губила “ в функциите:
„ Случвало ми се е, когато играех за първи път Норма, да бъда доста по-негативно предразположена към моя брачен партньор. “
Въпреки международната популярност, Йончева е безапелационна, че най-важната ѝ роля остава тази на майката. Именно децата ѝ я карат да стартира своята идея за психологичното здраве на младежите.
„ Имаше един миг, в който синът ми сподели: ‘Аз ненавиждам музиката, тъй като музиката ни разделя.’ “
Тези думи я раздрусват надълбоко. Певицата признава, че постоянно плаче, когато напуща дома си за следващото пътешестване:
„ Всеки път, като си потегли от къщи, имам тези 50 минути, в които се управлявам да не се разплача. “
Според нея точно изкуството може да помогне на децата да намерят себе си:
„ Изкуството е проводник на нашите страсти и за децата е от изключителна значимост. “
В диалога Йончева визира и тематиката за изкуствения разсъдък – нещо, което съгласно нея не би трябвало да бъде одобрявано със боязън, а с разсъдък.
Оперната звезда е уверена, че машините в никакъв случай няма да заменят същинския актьор:
„ Какво в никакъв случай няма да може да изпее изкуственият разсъдък? Емоцията. “
Тя счита, че обществото от ден на ден губи идентичността си зад „ аватари “ и наложени облици:
„ Опитвайки се да бъдем самостоятелни, в действителност потискаме новото потомство да наподобява на нещо, което някой е определил като норма. “
Йончева приказва и за упоритостта си да трансформира България в международен културен център посредством огромните концерти пред Храм-паметник „ Александър Невски “. Тя споделя по какъв начин е съумяла да притегли международни звезди като Йонас Кауфман и Дейвид Гарет към плана Gala in Sofia.
„ Казвам на света, че България е културен център на класическата музика. И това е единствено началото. “
Певицата признава, че неведнъж е получавала оферти да влезе в политиката, в това число за „ още по-високи длъжности “ от министър на културата. Но отхвърля изрично:
„ Като актьор бих могла да направя доста повече, в сравнение с като политик. “
В края на диалога Соня Йончева оставя може би най-личното си самопризнание – какво за нея значи домът.
„ Там, където ме чакат. Това са моите две сладки, незабравими бебета. “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ