Защо е важно да се чувствам виновна
Преди да имам деца, понякога усещах виновност по някакви мотиви.
Откакто имам деца, не съм спряла да се усещам виновна…
Не си играх задоволително с децата.
Не почистих къщата, тъй като си играх с децата.
Почистих къщата и не разреших на децата да си играят, с цел да не я омажат още веднъж.
Не ги изведох на открито, а времето беше толкоз хубаво.
Изведох ги на открито и задачите са нахапани от комари.
Чета на по-голямото си дете по-често, в сравнение с по-малкото.
Не съм задоволително строга.
Бях прекомерно строга.
Позволявам им да ядат бонбони.
Крия бонбоните от тях, а самата аз си похапвам.
Не съм поредна с ежедневните просветителни интензивности, които толкоз желая да вършим.
Кого подлъгвам? Изобщо не възнамерявам такива интензивности.
Не ги кърмих задоволително дълго.
Вероятно детето ми има хранителни алергии поради нещата, които ядох по време на бременността ми.
Позволявам им да гледат прекалено много телевизия.
Понякога употребявам тв приемника вместо детегледачка.
Отидох до магазина без тях, макар че те плачеха жално на вратата и ме умоляваха да ги взема със себе си.
Би трябвало да съм непрестанно щастлива, тъй като си заставам у дома с децата и има доста други майки, които биха желали да могат да си го разрешат.
Викам прекалено много.
ВСИЧКО ме кара да се усещам отговорна.
Повечето хора ще кажат: „ Прекрати с тази майчина виновност – от нея няма никаква изгода “ . Но казусът е, че това в действителност е невероятно. Затова аз вземам решение да я приема.
Защото, както аз виждам нещата, в случай че не изпитвам майчина виновност, това ще значи 2 неща:
1. Че съм постигнала съвършенството (което, както знаем, не може да стане).
2. Че съм спряла да се интересувам (което се надявам в никакъв случай да не стане).
И по този начин, аз одобрявам възприятието си на виновност, тъй като то ми разрешава 2 неща:
1. Да приема, че не съм съвършена.
О, аз ще се опитам да бъда, само че не съм. И когато най-сетне съумея да го приема, ще мога да се съсредоточвам върху значимите неща, като това да обичам децата си. Искам да ги науча, че не трябва да чакат съвършенство от несъвършени хора, както и че би трябвало да си разрешат да бъдат несъвършени. Да им покажа модели за справяне с минусите и проблемите, които от време на време произтичат от несъвършенството.
2. Да осъзная, че ми пука.
Ако не ми пукаше, аз нямаше да се усещам отговорна. Фактът, че по този начин неуместно усещам виновност за всичко, потвърждава, че в действителност желая да направя най-хубавото за моите деца. Дори единствено това осъзнаване ми разрешава да въздъхна облекчено.
Така че идващия път, когато майчината виновност се промъкне в мозъка и сърцето ми, аз ще я посрещна и прегърна. Ще ѝ благодаря, тъй като тя ми припомня какъв брой доста обичам децата си.
Лорън е трийсет и няколко годишна майка, която гледа 3-те си деца вкъщи. Не съумява да е съвършена във всичко, само че е сигурна, че и вие не успявате. Надява се, че като споделя своята действителност (а не излъсканата й версия), ще ви окуражи да зарежете преструвките и да харесате живота си подобен, какъвто е. Вижте повече за нея в блога й:
http://ohhonestly.net/
