Георги Димитров и кучетата пазачи
Преди да пристигна демокрацията, в Димитровград имаше популярен монумент на Героя от Лайпциг Георги Димитров. Демонтираха го през 1991 година Знаете ли къде е пренебрегнат в този момент? Под купища пръст от здания за… развъждане на кучета. На 17 юни т.г. локални представители на БАС и Българска социалистическа партия на среща за 140-годишнината от рождението на Димитров още веднъж настояха паметникът да бъде възобновен на мястото му, за което има решение на Общинския съвет още от 2012 година – неизпълнено и до момента!
Когато приказваме за историческа персона от мащабите на Георги Димитров – индивидът, който пръв в света разгласи пердах на фашизма и изобличи неговата същина, няма по какъв начин да преглеждаме тематиката отвън подтекста на това, което се случи в България в последните 32 години. Става дума освен за унищожаването на стопанската система и селското стопанство в страната, само че на първо място – за подмяната на мисленето, за изличаването на паметта на нацията, осъществено методично и целеустремено под непознат диктат и в непознат интерес. Успешно. Ако преди 30 години всяко дете знаеше какво е Лайпцигски развой и кой е Георги Димитров, през днешния ден студенти първокурсници те гледат комплицирано и подвигат плещи, когато им зададеш въпрос за него. Защото ПРАВИЛНАТА настройка в руслото на новата ценностна система е никой да не помни това. През всичките 32 години левицата у нас не се опълчи на подмяната на историята, не противодейства на масираните опити да бъде очернено нейното минало. Помните ли по какъв начин не по този начин от дълго време по Българска национална телевизия ни посочваха Димитров с стомна в ръце, пеещ кръчмарска песничка? Било поднасяне на историята по нетрадиционен метод! Извадиха тялото му от мавзолея, след това взривиха (!) и самия пантеон, до момента в който по същото време НАТО бомбардираше Белград… Смениха табелките на улици, носещи неговото име, демонтираха негови монументи, заливаха ги с багра и драскаха свастики по камъка. Изопачиха биографията му, откровени неистини направиха от него подигравка и дявол на „ комунизма “, изменник на България. И тези дни още веднъж „ мастити учени “ заливаха ефира с небивалици, че бил насадил у нас македонизма, без да ги е еня, че му го приписват и на него, а той по това време е към момента в пандиза Моабит; че управлението на Българска комунистическа партия в Москва бойкотира съвещанието на Коминтерна по македонския въпрос и, че за осъществяването на това решение на Коминтерна, разхлабен през 1943 година, Димитров не подхваща безусловно нищо; че точно Димитров приживе съумя да се опълчи на Тито, спечелилия във Втората международна война, и на проектите му на за македонизиране на Пиринския край. За тези, които застанаха на страната на Хитлер и докараха България до злополука, дума неприятна няма, а за тези, които с цената на мъчителни отстъпки съумяха да опазят границите на България – кофи с мръсотия.
Но страната и нацията се разграждат не толкоз посредством ликвидиране на стопанската система, колкото посредством образованието. Икономика може да бъде възродена, въпреки и безпределно мъчно, само че погромът в образованието нанася дълготрайни и нелечими рани. Именно по тази причина трябваше да бъдат скопени образователните стратегии по история на България в учебно заведение. С помощта на соросоидни подлеци, подкрепени от просветителното ни министерство, от стратегиите бяха заличени всякакви " дреболии " като Септемврийско въстание или Лайпцигски развой, оня прелом на 9 юни и тези погроми през 1923-1925 година, избили, избесили, издушили хиляди земеделци и комунисти, десетки политици и интелигенти като Гео и Хербст! Това скопяване на историята направиха десните държавни управления и изключително на ГЕРБ след 2015 година И който спомене изхвърлените от историята обстоятелства, не е европеец, а е комунистическо мекере. Вижте тематиките в образователната стратегия по история за VІІ и Х клас – в които се учи предишното на България. Целият интервал „ сред двете международни войни “ е показан орязано, в сходство с новите идеологически схеми. Няма присъединение към Хитлеровия райх, няма Закон за нацията, няма Съпротива, няма окупационен корпус в Сърбия, няма партизани, 12 000 избити ятаци, ястребинчета, кой против кого води война, няма победа на Червената войска над нацизма! В седми клас от детето се изисква обтекаемата дефиниция да „ дава образци за вътрешнополитически спорове и противодействия през 20-те – 30-те години на XX век “. В десети клас пък целият трагизъм на интервала до 1944 година в историята на страната ни е обрисуван сред две тематики: „ Левият политически радикализъм “ и „ Кризата на демокрацията, превратът от 19 май 1934 г и безпартийният режим “. Новите понятия, които учениците би трябвало да усвоят са: „ Комунистически интернационал, гнет, атентат, безпартиен режим “. Явно левите радикалисти са нарязали Стамболийски на части и огромна народна власт се е вихрела по времето на Александър Цанков Кръволока! Преди в Х клас се изучаваха най-малко нацизмът и теорията за " чистата раса ". Вече не се учат. Е, няма друга страна, която да е стигнала до такава степен, че да се срами от битката си против фашизма! Авторите на учебници били свободни да разпрострат поставените идеологически тематики, пък учителите щели да намерят салдото. Та този баланс докара до нелепостта в учебниците по история още от 2001 година Георги Димитров да попада с една фотография като „ член на Централен комитет на Българска комунистическа партия (т.с.) “ – без пояснение, че БРСДП (т.с.) става Българска комунистическа партия в края на май 1919 година И толкоз – нито кой е Димитров, нито за какво е поместена фотографията му. Нито една писмен знак за Лайпцигския развой.
Няма национална просветителна система, в която знанията по история са оставени на инцидентна интервенция на учителя или на фамилията. И до ден сегашен целият свят тачи най-известния българин - Георги Димитров, в доста страни – даже в Африка, има негови монументи и улици, които носят неговото име. В Лайпциг има даже музей на Георги Димитров! А преди дни, на 17 юни т.г., пред неговия монумент в Москва пък бяха пристигнали да почетат юбилея му хора даже от Бразилия. А у нас Димитров е изпъден от всеобщото публично схващане и знанието за него се трансформира в апрокриф. И Лайпцигският развой изчезна от съзнанието ни за върховете в нашата история. Нищо, че още тогава, през 1933 година, светът въстава против незаслужено упрекнатите българи и се привиква Лондонски контрапроцес в тяхна отбрана, а през днешния ден в цяла Европа и в света Димитров е приет за мастит интелектуалец и политик на ХХ век, а речта му в Лайпциг продължава да бъде един от върховете в борбите против фашизма. Дотолкова, че когато през 2014 година кметът на френския град Сен-Сир-л’Екол реши да преименува улицата „ Георги Димитров “, локалните поданици се възпротивиха и не разрешиха това да бъде направено. Отидете в музея в Лайпциг пък и вижте акцента, подложен върху обстоятелството, че Димитров провежда в Амстердам европейския конгрес за просвета срещу войната…
Министър Николай Денков, в този момент в оставка, оповести желание през лятото да бъдат преразгледани всички образователни стратегии по всички образователни предмети. И по този мотив тази седмица заяви резултатите от анкети измежду учителите. Сред отговорите на учителите – най-малко съгласно МОН, няма искане да бъде върната историята в предмета история, да се поправи вандалщината в образователната стратегия. Само за началния курс предложили проучването на персони да приключва с героите до Освобождението. Страх ли ги е преподавателите да нарушат спуснатата от горната страна „ вярна “ линия, или към този момент дотолкоз привикнаха с насадената линия на обезбългаряване, та към този момент не им прави усещане?
Като се връщам към паметника в Димитровград, покрит от постройките за развъждане на кучета, се сещам за една книга на шефа на „ ЛьоМонд дипломатик “ Серж Алими, издадена у нас през 2008 година Заглавието й е „ Новите кучета пазачи “. Темата е, че в печатните и електронните медии господстват сервилна публицистика, индустриални и финансови групировки, пазарно мислене, мрежи от връзки. Поднасят се „ верните “ информации, нелепи звезди, изкуствени конфликти, взаимни услуги. Вездесъщи публицисти, чиято власт е подкрепена от закона на мълчанието, постановат дефинициите, а специалността става все по-уязвима поради страха от изхвърляне на улицата и безработица. Тези пазители на реда са новите кучета пазачи на политическата и икономическата ни система. Те се появиха и махат сити опашки и у нас към този момент три десетилетия, откогато даже в просветителното ни министерство считат, че „ думата Родина е натоварена с отрицателни конотации “.
Текст за конференцията на БАС и БСП-Софияза 140-та годишнина от рождението на Димитров, 23 юни 2022 г.
Когато приказваме за историческа персона от мащабите на Георги Димитров – индивидът, който пръв в света разгласи пердах на фашизма и изобличи неговата същина, няма по какъв начин да преглеждаме тематиката отвън подтекста на това, което се случи в България в последните 32 години. Става дума освен за унищожаването на стопанската система и селското стопанство в страната, само че на първо място – за подмяната на мисленето, за изличаването на паметта на нацията, осъществено методично и целеустремено под непознат диктат и в непознат интерес. Успешно. Ако преди 30 години всяко дете знаеше какво е Лайпцигски развой и кой е Георги Димитров, през днешния ден студенти първокурсници те гледат комплицирано и подвигат плещи, когато им зададеш въпрос за него. Защото ПРАВИЛНАТА настройка в руслото на новата ценностна система е никой да не помни това. През всичките 32 години левицата у нас не се опълчи на подмяната на историята, не противодейства на масираните опити да бъде очернено нейното минало. Помните ли по какъв начин не по този начин от дълго време по Българска национална телевизия ни посочваха Димитров с стомна в ръце, пеещ кръчмарска песничка? Било поднасяне на историята по нетрадиционен метод! Извадиха тялото му от мавзолея, след това взривиха (!) и самия пантеон, до момента в който по същото време НАТО бомбардираше Белград… Смениха табелките на улици, носещи неговото име, демонтираха негови монументи, заливаха ги с багра и драскаха свастики по камъка. Изопачиха биографията му, откровени неистини направиха от него подигравка и дявол на „ комунизма “, изменник на България. И тези дни още веднъж „ мастити учени “ заливаха ефира с небивалици, че бил насадил у нас македонизма, без да ги е еня, че му го приписват и на него, а той по това време е към момента в пандиза Моабит; че управлението на Българска комунистическа партия в Москва бойкотира съвещанието на Коминтерна по македонския въпрос и, че за осъществяването на това решение на Коминтерна, разхлабен през 1943 година, Димитров не подхваща безусловно нищо; че точно Димитров приживе съумя да се опълчи на Тито, спечелилия във Втората международна война, и на проектите му на за македонизиране на Пиринския край. За тези, които застанаха на страната на Хитлер и докараха България до злополука, дума неприятна няма, а за тези, които с цената на мъчителни отстъпки съумяха да опазят границите на България – кофи с мръсотия.
Но страната и нацията се разграждат не толкоз посредством ликвидиране на стопанската система, колкото посредством образованието. Икономика може да бъде възродена, въпреки и безпределно мъчно, само че погромът в образованието нанася дълготрайни и нелечими рани. Именно по тази причина трябваше да бъдат скопени образователните стратегии по история на България в учебно заведение. С помощта на соросоидни подлеци, подкрепени от просветителното ни министерство, от стратегиите бяха заличени всякакви " дреболии " като Септемврийско въстание или Лайпцигски развой, оня прелом на 9 юни и тези погроми през 1923-1925 година, избили, избесили, издушили хиляди земеделци и комунисти, десетки политици и интелигенти като Гео и Хербст! Това скопяване на историята направиха десните държавни управления и изключително на ГЕРБ след 2015 година И който спомене изхвърлените от историята обстоятелства, не е европеец, а е комунистическо мекере. Вижте тематиките в образователната стратегия по история за VІІ и Х клас – в които се учи предишното на България. Целият интервал „ сред двете международни войни “ е показан орязано, в сходство с новите идеологически схеми. Няма присъединение към Хитлеровия райх, няма Закон за нацията, няма Съпротива, няма окупационен корпус в Сърбия, няма партизани, 12 000 избити ятаци, ястребинчета, кой против кого води война, няма победа на Червената войска над нацизма! В седми клас от детето се изисква обтекаемата дефиниция да „ дава образци за вътрешнополитически спорове и противодействия през 20-те – 30-те години на XX век “. В десети клас пък целият трагизъм на интервала до 1944 година в историята на страната ни е обрисуван сред две тематики: „ Левият политически радикализъм “ и „ Кризата на демокрацията, превратът от 19 май 1934 г и безпартийният режим “. Новите понятия, които учениците би трябвало да усвоят са: „ Комунистически интернационал, гнет, атентат, безпартиен режим “. Явно левите радикалисти са нарязали Стамболийски на части и огромна народна власт се е вихрела по времето на Александър Цанков Кръволока! Преди в Х клас се изучаваха най-малко нацизмът и теорията за " чистата раса ". Вече не се учат. Е, няма друга страна, която да е стигнала до такава степен, че да се срами от битката си против фашизма! Авторите на учебници били свободни да разпрострат поставените идеологически тематики, пък учителите щели да намерят салдото. Та този баланс докара до нелепостта в учебниците по история още от 2001 година Георги Димитров да попада с една фотография като „ член на Централен комитет на Българска комунистическа партия (т.с.) “ – без пояснение, че БРСДП (т.с.) става Българска комунистическа партия в края на май 1919 година И толкоз – нито кой е Димитров, нито за какво е поместена фотографията му. Нито една писмен знак за Лайпцигския развой.
Няма национална просветителна система, в която знанията по история са оставени на инцидентна интервенция на учителя или на фамилията. И до ден сегашен целият свят тачи най-известния българин - Георги Димитров, в доста страни – даже в Африка, има негови монументи и улици, които носят неговото име. В Лайпциг има даже музей на Георги Димитров! А преди дни, на 17 юни т.г., пред неговия монумент в Москва пък бяха пристигнали да почетат юбилея му хора даже от Бразилия. А у нас Димитров е изпъден от всеобщото публично схващане и знанието за него се трансформира в апрокриф. И Лайпцигският развой изчезна от съзнанието ни за върховете в нашата история. Нищо, че още тогава, през 1933 година, светът въстава против незаслужено упрекнатите българи и се привиква Лондонски контрапроцес в тяхна отбрана, а през днешния ден в цяла Европа и в света Димитров е приет за мастит интелектуалец и политик на ХХ век, а речта му в Лайпциг продължава да бъде един от върховете в борбите против фашизма. Дотолкова, че когато през 2014 година кметът на френския град Сен-Сир-л’Екол реши да преименува улицата „ Георги Димитров “, локалните поданици се възпротивиха и не разрешиха това да бъде направено. Отидете в музея в Лайпциг пък и вижте акцента, подложен върху обстоятелството, че Димитров провежда в Амстердам европейския конгрес за просвета срещу войната…
Министър Николай Денков, в този момент в оставка, оповести желание през лятото да бъдат преразгледани всички образователни стратегии по всички образователни предмети. И по този мотив тази седмица заяви резултатите от анкети измежду учителите. Сред отговорите на учителите – най-малко съгласно МОН, няма искане да бъде върната историята в предмета история, да се поправи вандалщината в образователната стратегия. Само за началния курс предложили проучването на персони да приключва с героите до Освобождението. Страх ли ги е преподавателите да нарушат спуснатата от горната страна „ вярна “ линия, или към този момент дотолкоз привикнаха с насадената линия на обезбългаряване, та към този момент не им прави усещане?
Като се връщам към паметника в Димитровград, покрит от постройките за развъждане на кучета, се сещам за една книга на шефа на „ ЛьоМонд дипломатик “ Серж Алими, издадена у нас през 2008 година Заглавието й е „ Новите кучета пазачи “. Темата е, че в печатните и електронните медии господстват сервилна публицистика, индустриални и финансови групировки, пазарно мислене, мрежи от връзки. Поднасят се „ верните “ информации, нелепи звезди, изкуствени конфликти, взаимни услуги. Вездесъщи публицисти, чиято власт е подкрепена от закона на мълчанието, постановат дефинициите, а специалността става все по-уязвима поради страха от изхвърляне на улицата и безработица. Тези пазители на реда са новите кучета пазачи на политическата и икономическата ни система. Те се появиха и махат сити опашки и у нас към този момент три десетилетия, откогато даже в просветителното ни министерство считат, че „ думата Родина е натоварена с отрицателни конотации “.
Текст за конференцията на БАС и БСП-Софияза 140-та годишнина от рождението на Димитров, 23 юни 2022 г.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ