Вижте уникални кадри от съветската лунна ракета Н1!
Преди броени дни в Интернет беше оповестено видео с фрагменти от руската лунна ракета “Н1 ”. Ако сте почитател на историята на космонавтиката, поучавам ви да го изгледате безусловно!
През 60-те години на предишния век две руски бюра работят настойчиво по задачи, свързани с пращане на хора до Луната, ръководени надлежно от Сергей Корольов и Владимир Челомей. Корольов преглежда разновидности да се употребяват общоприети ракети с керосин и О2 – първата му концепция е да се изстрелят няколко ракети “Союз ”, които да сглобят лунната архитектура в орбита. Този проект е зарязан в интерес на огромната ракета “Н1 ”, която би трябвало да изведе на път към луната кораба “Л3 ”. Челомей редом работи по ракетата “УР-500 ” ( “Протон ”) и кораба “ЛК ”. Нито един от проектите не приключва с пилотиран полет до Луната. С течение на годините градежът на ракетата “Н1 ” е преустановен, до момента в който “Протон ” оцелява и се употребява до ден сегашен за комерсиални полети. Да, това е същата ракета, която след пет дни ще се опита да изстреля руско-европейската задача до Марс “ЕкзоМарс ”.
“Н1 ” е чудовищно огромна ракета. Въпреки дългите години на разработка тя не съумява да извърши нито един сполучлив полет и руските инженери и учени губят лунната конкуренция. Ето какви са аргументите за това:
През 60-те години американците сполучливо създават първата степен на “Сатурн 5 ” с мощни мотори “Ф1 ”, работещи с течен керосин и О2. Общо пет мотора “Ф1 ” зареждат тази първа степен, които се отличават с висока степен на надеждност и на процедура нито един от полетите на “Сатурн 5 ” не приключва с неуспех. Освен лунните експедиции, “Сатурн 5 ” сполучливо извежда в орбита и първата станция на Съединени американски щати “Скайлаб ”. Освен това на втората и третата степен “Сатурн 5 ” се употребяват криогенни мотори с течен водород и О2.
За сметка на това Съюз на съветските социалистически републики няма опит нито с огромни керосинови мотори, нито опит с криогенни мотори по това време (такъв опит е придобит едвам две десетилетия по-късно, при създаването на ракетата “Енергия ”). Поради тази причина “Н1 ” има по-голям диаметър по отношение на “Сатурн 5 ” (17 по отношение на 10 метра), само че товароподемността й е по-ниска. Това се отразява и на проекта за лунната задача. Знаете, че при задачите “Аполо ” се употребява команден модул с трима астронавти, от които двама влизат в спускаемия модул и стигат до повърхността на Луната. При руската архитектура се планува екипаж единствено от двама души, от които единствено един стига до повърхността на Луната. Нещо повече – при “Аполо ” има тунел сред командния модул и лунния модул, какъвто липсва при “Н1 ”- “Л3 ”. Наместо това лунният астронавт на Съюз на съветските социалистически републики (за тази задача е подготвян Алексей Леонов) би трябвало да извърши рискована галактическа разходка със скафандър сред командния и лунния модул.
Но за разлика от програмата “Аполо ”, която е сполучлива, руският лунен проект не съумява – в интервала сред 1969 и 1972 година са извършени четири изстрелвания на ракети “Н1 ”. И четирите приключват с неуспех. И четирите неуспеха се случват още на равнище първа степен, преди отделянето сред обособените степени. Защо “Н1 ” има 100%-ова неуспешност? Както загатнах нагоре, тъй като Съюз на съветските социалистически републики няма опит с огромни мотори, е взето решение да се употребяват 30 дребни двигателчета “НК-15 ” за първата степен. Множеството мотори изискват сложна структура на системата от тръбопроводи, които водят горивото от резервоарите към моторите. Това не е нужно за ракета от вида на “Сатурн 5 ”, която има единствено пет мотора на първата степен, пък въпреки и огромни. Тридесет, въпреки и дребни, се оказват прекалено много и тръбопроводната система се оказва слабото звено. Освен това, въпреки и инженерите да тестват моторите на “Н1 ” самостоятелно, обособените степени в никакъв случай не са тествани като комплекс. Вече като комплекс системата се държи непредсказуемо, мощни трептения унищожават горивните тръби и турбините.
Тази история не става обществено притежание до епохата на “перестройка ” и “гласност ”, чак през 80-те години. През 60-те години Съюз на съветските социалистически републики създава лунната си ракета в строга секретност.
