Защо Полша засега не иска да приеме еврото, а България бърза. Отговорът на икономистите
Преди близо месец стана известно, че Полша въобще не бърза да се причисли кам еврозоната. Това беше публично огласено от миниcтъpа нa финaнcитe нa cтpaнaтa Aнджeй Дoмaнcĸи, който разяснява пред пoлcĸи мeдии, че иĸoнoмиĸaта нa Πoлшa ceгa нe e гoтoвa зa пpeминaвaнe ĸъм eвpoтo. Πoлшa e пeтaтa пo нaceлeниe cтpaнa в EC, ĸaĸтo и шecтaтa пo paзмep иĸoнoмиĸa в Eвpoпeйcĸия cъюз.
" Koгaтo cтaвa въпpoc зa иĸoнoмиĸa, тoгaвa нe тpябвa дa бъдeм нитo пecимиcти, нитo eнтycиacти. Би тpябвaлo дa бъдeм peaлиcти, и aз cъм peaлиcт. Cпopeд мeн, фaĸтитe ca eднoзнaчни - ĸъм мoмeнтa пoлcĸaтa иĸoнoимĸa нe e гoтoвa зa пpиeмaнe нa eвpoтo ", ĸaзвa тогава Дoмaнcĸи.
Πo-paнo пpeз aпpил миниcтъpът нa финaнcитe на страната пък ĸoмeнтиpa, чe пoлcĸaтa иĸoнoмиĸa e cпeчeлилa мнoгoĸpaтнo oт нaличиeтo нa coбcтвeнa вaлyтa (злoтa), така ĸaтo пo вpeмe нa ĸpизa нaциoнaлнaтa вaлyтa нa cтpaнaтa пoддъpжa иĸoнoмичecĸия pacтeж.
Πpи тoвa, нacĸopo пoлcĸoтo миниcтepcтвo нa финaнcитe изчиcли, чe члeнcтвoтo нa cтpaнaтa в EC й e дoнecлo зa 20 гoдиини, oĸoлo 161,6 милиapдa eвpo, която я прави страната от Европейски Съюз, максимален чист адресат на средства за интервала. И на този декор, Полша продължава да не желае скорошно присъединение към еврозоната.
Петата по население страна от Европейски Съюз съобщи, че не е подготвена за приемане на еврото
Това разяснява министърът на финансите, без значение от получените от страната големи евросредства
Спроред доста икономисти (наши и чуждестранни), когато дадена страна се причислява към еврозонота, за стопанската система й е добре нейният БВП (БВП) на човек от популацията да е колкото се може по-близо до междинния за всички страни от Европейски Съюз. А Полша несъмнено е (много) по-близо до този индикатор, в сравнение с България.
Въпреки това, у нас през последните две години, и изключително през последните месеци, ръководещите упорито повтарят, че би трябвало да се присъединим към еврозоната колкото се може по-скоро.
В светлината на изказването от Полша за липса на подготвеност от нейна страна за скорошно присъединение към еврозоната, се обърнахме за мнение към двама български изявени икономисти и анализатори .
Ето какво разясниха те пред Money.bg
Източник:
Петър Ганев - старши откривател в Института за пазарна стопанска система
Интересите на Ганев са в региона на развиването и икономическия цикъл, обществените финанси и ролята на страната, районното развиване, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа.
През 2023 година Полша е на 80% от средноевропейското равнище по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба. България е на 64% по същия индикатор и знаем, че сме на финалната крачка преди приемането на еврото. В този смисъл, в случай че оставим настрани Маастрихтските критерии и политическата страна на въпроса, Полша е по-близо до стопанските системи от еврозоната и няма някаква непреодолима икономическа спънка пред приемането на еврото.
Тук сравнението с България е значимо. Докато България е в края на една процедура, чието начало беше обещано през 2018 година - с писмото за желание на страната да кандидатства във Валутния механизъм II (т. нар. " чакалня " на еврозоната), то Полша към момента не е поела по този път. Това значи, че даже на доктрина няма по какъв начин Полша да одобри еврото в от началото на 2025 година или 2026 година да вземем за пример, както разясняваме в българския случай.
Всъщност тематиката за готовността на Полша е не толкоз механически диалог сред икономисти, а по-скоро отворена и необятна полемика дали страната изобщо да тръгне по този път.
Основна разлика по отношение на България е, че валутният курс в Полша е плаващ, т.е. там няма режим на валутен ръб. В последните пет години полската злота се движи някъде сред 4,20-4,90 злоти за 1 евро. Докато тук тематиката за курса на лв. не се разяснява. Полша ще би трябвало да се откаже от този инструмент на паричната политика, в случай че реши да поеме към еврозоната. Това наподобява е огромният въпрос пред страната, а не толкоз осъществяването на критериите за инфлация, държавен дълг и бюджетен недостиг, какъвто е казусът с България.
Публичният дълг на Полша е на относително допустими равнища - 50% от Брутният вътрешен продукт, при граница от 60% за приемане на еврото. По-висок е бюджетният й недостиг (около 5% от БВП), инфлацията там също е малко над междинната за еврозоната - само че това са индикатори, които евентуално са управляеми в средносрочен проект.
Реалната оценка по отношение на тези индикатори се дава директно преди приемането на еврото, а не при започване на процеса. С други думи, " готовността " на Полша за еврото на този стадий е обвързвана най-много с политическото решение дали да се тръгне по този път, както и с ръководството на валутния курс. Този диалог обаче наподобява относително отворен.
Източник:
Доцент доктор Григор Сарийски - Институт за стопански проучвания на Българска академия на науките
При научната си активност доцент Сарийски прави: осъществяване на научни изследвания; преподавателска дейност; правене на рецензии и мнения и така нататък Той е член на редколегията на " Икономическа мисъл ".
Седмица преди отбелязването на 20-годишнината от приемането на Полша в Европейски Съюз, Анджей Домански, финансов министър в кабинета на Доналд Туск, съобщи в изявление за TVN24, че присъединението на страната към еврозоната " не е целесъобразно към сегашния миг ". Новината беше упомената пътем от българските медии, което е меко казано необичайно на фона на обезвереното припиране за влизане на България във валутния съюз. Сякаш не заслужава внимание фактът, че една страна, която е с по-висок стандарт и с по-дълга история на участие в Европейски Съюз, отсрочва приемането на единната валута за неопределен срок и оставя най-бедната страна в Съюза да я изпревари на входа към " клуба на богатите ". Какво може да стимулира една стопанска система, получила над 245 милиарда евро (бруто) от фондовете на Европейски Съюз, да спре по-нататъшната си интеграция (защото приемането на единната европейска валута е точно стадий на интеграция) и да резервира националната си валута?
Разбира се, аргументите са доста, като преди всичко би трябвало да се регистрира, че за сходни решения Полша разчита на експертизата на централната си банка (NBP), чийто разбори се концентрират върху макроикономическите резултати от приемането на еврото, а не на степента на покриване на по този начин наречените критерии за конвергенция. Целта на NBP е да дефинира точния баланс сред разноските и рисковете, който постоянно е бил в интерес на запазването на самостоятелна парична политика. Още в отчета на банката от 2004 година попада следния текст: " Невъзможността за осъществяване на антициклична парична политика след присъединението към еврозоната основава риск от нараснали съмнения в производството, заетостта и приходите на семействата и произлизащ от това спад на благосъстоянието. Следователно е належащо да се реши дали единната парична политика на ЕЦБ, която дава отговор на икономическата обстановка в цялата еврозона, ще бъде подобаваща за полската стопанска система. " Прави усещане, че анализите на NBP се концентрират повече върху рисковете от приемане на еврото, които за разлика от изгодите са единствено с конвенционален темперамент, само че за сметка на това могат да окажат доста мощно влияние върху локалната стопанска система.
Злополучният опит на Европейски Съюз в годините на дълговата рецесия потвърди правотата на NBP. Единствената страна в Европейски Съюз, съумяла да избегне криза по време на дълговата рецесия беше Полша , и то с помощта на нейната съответна парична политика - посредством която NBP съумя да ограничи кредитния напредък преди рецесията, а по-късно да приспособява локалната стопанска система към изискванията на сриващото се външно търсене, посредством обезценяване на полската злота. По този метод беше предотвратена една мъчителна обезценка на локалната валута. Това беше регистрирано от МВФ и в постоянния обзор на стопанската система на Полша от 2009 година, Фондът предложи да се отсрочи приемането на еврото.
На последващо място би трябвало да се означи, че за разлика от България (където политическият консенсус води съществуването си настрана от електоралния), политиката на Полша се преценява с публичната поддръжка, а с лед извършения референдум за влизане в Европейски Съюз през 2003 година, поддръжката за влизане в еврозоната е намаляла доста . Последното допитване, оповестено през април, демонстрира че едвам 27,3% от интервюираните поддържат въвеждането на европейската валута, против 66,8%, които биха предпочели да запазят злотата. Това събитие усложнява законодателните промени, с които следва да се започва процеса в Полша за приемане на еврото, защото за тази цел е належащо болшинство от 2/3 от гласовете в Сейма.
Намаляващата поддръжка за въвеждане на еврото е напълно разумна на фона на острите несъгласия сред Варшава и Брюксел преди няколко години, довели до такава степен, че през 2017 година Европейска комисия започва против Полша процедура за хипотетични нарушавания на правилата на правовата страна, което от своя страна докара до блокиране на евросредства за над 137 милиарда евро. Процедурата беше стартирана поради ръководството на тогавашното консервативно държавно управление, което разгневи политическия хайлайф в Брюксел със своята суверенистка, антифедералистка позиция и консервативните си политики в области като миграцията и други.
Сега Варшава в прочут смисъл прави политически завой и либерално-лявото държавно управление на Доналд Туск съумя да контракти поетапното деблокиране на " замразените " еврофондове и прекъсване на процедурата. В същото време, локалните политически структури си дават ясна сметка, че с влизането във валутния съюз Полша ще даде на централизираното ръководство на Европейски Съюз (чийто пълномощия и упоритости с времето единствено се увеличават) един извънредно мощен инструмент за оказване на напън, който до момента е бил употребен единствено един път (срещу Гърция) и е потвърдил своята успеваемост като средство за насила.
Страните от Европейски Съюз, получили най-вече европейски средства за последните 20 години
На първо място е страна, която е отвън еврозоната и не има намерение скоро да се причислява
" Горчивият " опит на Гърция сподели недвусмислено, какъв брой бързо ЕЦБ може да " сковава " съвсем напълно икономическия живот в една страна, като блокира сметките на нейните комерсиалните банки, които след датата на присъединение към еврозоната се трансферират на нейно предписание. Изглежда че последните години дадоха опция на политическия хайлайф в Полша да осъзнае мащабите на вероятните последици от даването на толкоз мощно средство за политически напън и събирането на нужното болшинство от 2/3 в полския Сейм стана още по-трудно осъществимо.
Успоредно с това би трябвало да се регистрира, че Полша съблюдава относително добра финансова дисциплинираност и нейната задлъжнялост е двукратно по-ниска от междинната за еврозоната и трикратно по-малка от множеството страни в периферията . На този декор, финансовият министър на страната сигурно си дава сметка, че с влизането си в еврозоната, Полша ще одобри категоричен и безвъзвратен ангажимент за избавяне на най-задлъжнелите членове, когато това се наложи (а подобен миг настава неизбежно във всеки валутен съюз).
Вярно е, че до момента тези неподходящи интервали в еврозоната са се разминавали със заплащането на търпима цена, само че наклонността за стабилно повишаване на задлъжнялостта и интензивна деиндустриализиция (особено по периферията на Съюза) демонстрира, че по всяка възможност още преди края на десетилетието, валутният съюз ще бъде изправен пред надалеч по-тежки провокации . Те, от своя страна, могат да доведат до нещо сходно на така наречен " миг на Хамилтън " в Съединени американски щати, когато по-слабо задлъжнелите Южни щати поемат (абсолютно несправедливо) част от дълга на останалите. На фона на ниската задлъжнялост може да се каже, че при материализирането на подобен сюжет, Полша надали ще бъде от страната на печелившите, а това влияе много обезкуражаващо при взимане на решение за присъединение към емрозоната.
Тук би трябвало да кажем, че Полша не е някакво изключение. Политическите елити във всички страни-членки на Европейски Съюз отвън еврозоната все по-ясно си дават сметка, че тази " мъртвородена конструкция " понастоящем е неспособна да позволи даже и (съвсем) дребни проблеми, като да вземем за пример изтеглянето на клиринга на деривати, деноминирани в единна европейска валута или основаване на европейска организация за кредитен рейтинг (с която да се противодейства на външните опити за дискредитиране и подкопаване на доверието в локалните емитенти).
От тази позиция, влизането на която и да е страна от Европейски Съюз в еврозоната няма да й донесе нищо с изключение на спомагателни разноски, като да вземем за пример отчисления към механизмите за непоклатимост (чиито размер може да бъде повишен в случаен момент), насилствени покупки на неатрактивни излъчвания бумаги на вторичните финансови пазари и прочие. Подобни разноски не могат да се компенсират от възможните позитиви от участието в еврозоната, които с времето ще стават все по-ограничени.
" Koгaтo cтaвa въпpoc зa иĸoнoмиĸa, тoгaвa нe тpябвa дa бъдeм нитo пecимиcти, нитo eнтycиacти. Би тpябвaлo дa бъдeм peaлиcти, и aз cъм peaлиcт. Cпopeд мeн, фaĸтитe ca eднoзнaчни - ĸъм мoмeнтa пoлcĸaтa иĸoнoимĸa нe e гoтoвa зa пpиeмaнe нa eвpoтo ", ĸaзвa тогава Дoмaнcĸи.
Πo-paнo пpeз aпpил миниcтъpът нa финaнcитe на страната пък ĸoмeнтиpa, чe пoлcĸaтa иĸoнoмиĸa e cпeчeлилa мнoгoĸpaтнo oт нaличиeтo нa coбcтвeнa вaлyтa (злoтa), така ĸaтo пo вpeмe нa ĸpизa нaциoнaлнaтa вaлyтa нa cтpaнaтa пoддъpжa иĸoнoмичecĸия pacтeж.
Πpи тoвa, нacĸopo пoлcĸoтo миниcтepcтвo нa финaнcитe изчиcли, чe члeнcтвoтo нa cтpaнaтa в EC й e дoнecлo зa 20 гoдиини, oĸoлo 161,6 милиapдa eвpo, която я прави страната от Европейски Съюз, максимален чист адресат на средства за интервала. И на този декор, Полша продължава да не желае скорошно присъединение към еврозоната.
Петата по население страна от Европейски Съюз съобщи, че не е подготвена за приемане на еврото
Това разяснява министърът на финансите, без значение от получените от страната големи евросредства
Спроред доста икономисти (наши и чуждестранни), когато дадена страна се причислява към еврозонота, за стопанската система й е добре нейният БВП (БВП) на човек от популацията да е колкото се може по-близо до междинния за всички страни от Европейски Съюз. А Полша несъмнено е (много) по-близо до този индикатор, в сравнение с България.
Въпреки това, у нас през последните две години, и изключително през последните месеци, ръководещите упорито повтарят, че би трябвало да се присъединим към еврозоната колкото се може по-скоро.
В светлината на изказването от Полша за липса на подготвеност от нейна страна за скорошно присъединение към еврозоната, се обърнахме за мнение към двама български изявени икономисти и анализатори .
Ето какво разясниха те пред Money.bg
Източник:
Петър Ганев - старши откривател в Института за пазарна стопанска система
Интересите на Ганев са в региона на развиването и икономическия цикъл, обществените финанси и ролята на страната, районното развиване, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа.
През 2023 година Полша е на 80% от средноевропейското равнище по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба. България е на 64% по същия индикатор и знаем, че сме на финалната крачка преди приемането на еврото. В този смисъл, в случай че оставим настрани Маастрихтските критерии и политическата страна на въпроса, Полша е по-близо до стопанските системи от еврозоната и няма някаква непреодолима икономическа спънка пред приемането на еврото.
Тук сравнението с България е значимо. Докато България е в края на една процедура, чието начало беше обещано през 2018 година - с писмото за желание на страната да кандидатства във Валутния механизъм II (т. нар. " чакалня " на еврозоната), то Полша към момента не е поела по този път. Това значи, че даже на доктрина няма по какъв начин Полша да одобри еврото в от началото на 2025 година или 2026 година да вземем за пример, както разясняваме в българския случай.
Всъщност тематиката за готовността на Полша е не толкоз механически диалог сред икономисти, а по-скоро отворена и необятна полемика дали страната изобщо да тръгне по този път.
Основна разлика по отношение на България е, че валутният курс в Полша е плаващ, т.е. там няма режим на валутен ръб. В последните пет години полската злота се движи някъде сред 4,20-4,90 злоти за 1 евро. Докато тук тематиката за курса на лв. не се разяснява. Полша ще би трябвало да се откаже от този инструмент на паричната политика, в случай че реши да поеме към еврозоната. Това наподобява е огромният въпрос пред страната, а не толкоз осъществяването на критериите за инфлация, държавен дълг и бюджетен недостиг, какъвто е казусът с България.
Публичният дълг на Полша е на относително допустими равнища - 50% от Брутният вътрешен продукт, при граница от 60% за приемане на еврото. По-висок е бюджетният й недостиг (около 5% от БВП), инфлацията там също е малко над междинната за еврозоната - само че това са индикатори, които евентуално са управляеми в средносрочен проект.
Реалната оценка по отношение на тези индикатори се дава директно преди приемането на еврото, а не при започване на процеса. С други думи, " готовността " на Полша за еврото на този стадий е обвързвана най-много с политическото решение дали да се тръгне по този път, както и с ръководството на валутния курс. Този диалог обаче наподобява относително отворен.
Източник:
Доцент доктор Григор Сарийски - Институт за стопански проучвания на Българска академия на науките
При научната си активност доцент Сарийски прави: осъществяване на научни изследвания; преподавателска дейност; правене на рецензии и мнения и така нататък Той е член на редколегията на " Икономическа мисъл ".
Седмица преди отбелязването на 20-годишнината от приемането на Полша в Европейски Съюз, Анджей Домански, финансов министър в кабинета на Доналд Туск, съобщи в изявление за TVN24, че присъединението на страната към еврозоната " не е целесъобразно към сегашния миг ". Новината беше упомената пътем от българските медии, което е меко казано необичайно на фона на обезвереното припиране за влизане на България във валутния съюз. Сякаш не заслужава внимание фактът, че една страна, която е с по-висок стандарт и с по-дълга история на участие в Европейски Съюз, отсрочва приемането на единната валута за неопределен срок и оставя най-бедната страна в Съюза да я изпревари на входа към " клуба на богатите ". Какво може да стимулира една стопанска система, получила над 245 милиарда евро (бруто) от фондовете на Европейски Съюз, да спре по-нататъшната си интеграция (защото приемането на единната европейска валута е точно стадий на интеграция) и да резервира националната си валута?
Разбира се, аргументите са доста, като преди всичко би трябвало да се регистрира, че за сходни решения Полша разчита на експертизата на централната си банка (NBP), чийто разбори се концентрират върху макроикономическите резултати от приемането на еврото, а не на степента на покриване на по този начин наречените критерии за конвергенция. Целта на NBP е да дефинира точния баланс сред разноските и рисковете, който постоянно е бил в интерес на запазването на самостоятелна парична политика. Още в отчета на банката от 2004 година попада следния текст: " Невъзможността за осъществяване на антициклична парична политика след присъединението към еврозоната основава риск от нараснали съмнения в производството, заетостта и приходите на семействата и произлизащ от това спад на благосъстоянието. Следователно е належащо да се реши дали единната парична политика на ЕЦБ, която дава отговор на икономическата обстановка в цялата еврозона, ще бъде подобаваща за полската стопанска система. " Прави усещане, че анализите на NBP се концентрират повече върху рисковете от приемане на еврото, които за разлика от изгодите са единствено с конвенционален темперамент, само че за сметка на това могат да окажат доста мощно влияние върху локалната стопанска система.
Злополучният опит на Европейски Съюз в годините на дълговата рецесия потвърди правотата на NBP. Единствената страна в Европейски Съюз, съумяла да избегне криза по време на дълговата рецесия беше Полша , и то с помощта на нейната съответна парична политика - посредством която NBP съумя да ограничи кредитния напредък преди рецесията, а по-късно да приспособява локалната стопанска система към изискванията на сриващото се външно търсене, посредством обезценяване на полската злота. По този метод беше предотвратена една мъчителна обезценка на локалната валута. Това беше регистрирано от МВФ и в постоянния обзор на стопанската система на Полша от 2009 година, Фондът предложи да се отсрочи приемането на еврото.
На последващо място би трябвало да се означи, че за разлика от България (където политическият консенсус води съществуването си настрана от електоралния), политиката на Полша се преценява с публичната поддръжка, а с лед извършения референдум за влизане в Европейски Съюз през 2003 година, поддръжката за влизане в еврозоната е намаляла доста . Последното допитване, оповестено през април, демонстрира че едвам 27,3% от интервюираните поддържат въвеждането на европейската валута, против 66,8%, които биха предпочели да запазят злотата. Това събитие усложнява законодателните промени, с които следва да се започва процеса в Полша за приемане на еврото, защото за тази цел е належащо болшинство от 2/3 от гласовете в Сейма.
Намаляващата поддръжка за въвеждане на еврото е напълно разумна на фона на острите несъгласия сред Варшава и Брюксел преди няколко години, довели до такава степен, че през 2017 година Европейска комисия започва против Полша процедура за хипотетични нарушавания на правилата на правовата страна, което от своя страна докара до блокиране на евросредства за над 137 милиарда евро. Процедурата беше стартирана поради ръководството на тогавашното консервативно държавно управление, което разгневи политическия хайлайф в Брюксел със своята суверенистка, антифедералистка позиция и консервативните си политики в области като миграцията и други.
Сега Варшава в прочут смисъл прави политически завой и либерално-лявото държавно управление на Доналд Туск съумя да контракти поетапното деблокиране на " замразените " еврофондове и прекъсване на процедурата. В същото време, локалните политически структури си дават ясна сметка, че с влизането във валутния съюз Полша ще даде на централизираното ръководство на Европейски Съюз (чийто пълномощия и упоритости с времето единствено се увеличават) един извънредно мощен инструмент за оказване на напън, който до момента е бил употребен единствено един път (срещу Гърция) и е потвърдил своята успеваемост като средство за насила.
Страните от Европейски Съюз, получили най-вече европейски средства за последните 20 години
На първо място е страна, която е отвън еврозоната и не има намерение скоро да се причислява
" Горчивият " опит на Гърция сподели недвусмислено, какъв брой бързо ЕЦБ може да " сковава " съвсем напълно икономическия живот в една страна, като блокира сметките на нейните комерсиалните банки, които след датата на присъединение към еврозоната се трансферират на нейно предписание. Изглежда че последните години дадоха опция на политическия хайлайф в Полша да осъзнае мащабите на вероятните последици от даването на толкоз мощно средство за политически напън и събирането на нужното болшинство от 2/3 в полския Сейм стана още по-трудно осъществимо.
Успоредно с това би трябвало да се регистрира, че Полша съблюдава относително добра финансова дисциплинираност и нейната задлъжнялост е двукратно по-ниска от междинната за еврозоната и трикратно по-малка от множеството страни в периферията . На този декор, финансовият министър на страната сигурно си дава сметка, че с влизането си в еврозоната, Полша ще одобри категоричен и безвъзвратен ангажимент за избавяне на най-задлъжнелите членове, когато това се наложи (а подобен миг настава неизбежно във всеки валутен съюз).
Вярно е, че до момента тези неподходящи интервали в еврозоната са се разминавали със заплащането на търпима цена, само че наклонността за стабилно повишаване на задлъжнялостта и интензивна деиндустриализиция (особено по периферията на Съюза) демонстрира, че по всяка възможност още преди края на десетилетието, валутният съюз ще бъде изправен пред надалеч по-тежки провокации . Те, от своя страна, могат да доведат до нещо сходно на така наречен " миг на Хамилтън " в Съединени американски щати, когато по-слабо задлъжнелите Южни щати поемат (абсолютно несправедливо) част от дълга на останалите. На фона на ниската задлъжнялост може да се каже, че при материализирането на подобен сюжет, Полша надали ще бъде от страната на печелившите, а това влияе много обезкуражаващо при взимане на решение за присъединение към емрозоната.
Тук би трябвало да кажем, че Полша не е някакво изключение. Политическите елити във всички страни-членки на Европейски Съюз отвън еврозоната все по-ясно си дават сметка, че тази " мъртвородена конструкция " понастоящем е неспособна да позволи даже и (съвсем) дребни проблеми, като да вземем за пример изтеглянето на клиринга на деривати, деноминирани в единна европейска валута или основаване на европейска организация за кредитен рейтинг (с която да се противодейства на външните опити за дискредитиране и подкопаване на доверието в локалните емитенти).
От тази позиция, влизането на която и да е страна от Европейски Съюз в еврозоната няма да й донесе нищо с изключение на спомагателни разноски, като да вземем за пример отчисления към механизмите за непоклатимост (чиито размер може да бъде повишен в случаен момент), насилствени покупки на неатрактивни излъчвания бумаги на вторичните финансови пазари и прочие. Подобни разноски не могат да се компенсират от възможните позитиви от участието в еврозоната, които с времето ще стават все по-ограничени.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ