Преди близо месец ръководството на Многопрофилна болница за активно лечение

Преди близо месец управлението на Многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Д-р Братан Шукеров “- Смолян разгласи, че ще затвори краткотрайно педиатричното си поделение заради неналичието на експерти, които да работят в него. По-късно въпреки всичко се откри решение на казуса, за наслада на доста родители, чийто деца се лекуват в лечебното заведение. Недостигът на квалифицирани фрагменти, които да поемат щафетата от по-опитните, е реалност в доста лечебни заведения в страната. И с годините пораства от ден на ден.

Натовареният график, неприятните условия на труд и ниското възнаграждение са главните аргументи, които карат доста одеве дипломирали се медици да търсят прехранване

в чужбина. На 7-ми април -Световният ден на здравето и Денят на здравния служащ, ще ви разкажем за едно изключение - 25-годишната Анна Стратева, която е решила да се осъществя в Смолян и регионалната болница.

След като приключва природо-математическата гимназия в Смолян, Анна се чуди на къде да продължи. Въпреки че цели 12 години танцува национални танци, тя взема решение да кандидатсва в Медицински университет-Пловдив, като първото й предпочитание не било да учи за здравна сестра. Но по стичане на събитията я приели това и решила да запише специалността. Сега, връщайки се обратно във времето, момичето не съжалява за своя избор. „ Обичам да оказвам помощ на хората, не по обвързване или тъй като няма кой различен, просто съпреживявам тяхната болежка. Вероятно и поради това работя със сърцето си “, изяснява тя.

Преди близо 3 години Ани получава тапия за здравна сестра

и с огромно предпочитание се връща в родния град, с цел да стартира първата си работа. Назначават я в Ортопедо-травматологичното поделение , чийто екип я посреща доста задушевно. “Безспорно по-добрата реализация и професионалното ми израстване щяха да са факт в огромния град или в чужбина, както е съвременно в този момент. Но истината е в спокойствието, което ми дава моят роден Смолян. Никъде другаде не бих могла да го намеря. Тук е моят дом и не мога да го напусна, а и желая да дам своя принос за развиването на града “, изяснява здравната сестра, съгласно която все по-малко младежи се връщат в дребния град. „ Не бива да позволяваме това прелестно място да опустее. Освен това хората тук също се нуждаят от грижи, както и от задоволително положителни експерти “, споделя смолянчанката.

Свързани публикации.. Смолянската болница затваря краткотрайно педиатрията си 0 Лекари от Пирогов прегледаха над 160 деца в Смолян 0 Шантавите чорапи на Джон 0

За здравната сестра работата в екип е доста значима, а пациентите и сътрудниците й са хората, дали й доста скъпи уроци за живота. В началото тя не предполагала какво я чака в отделението, само че с времето схванала, че би трябвало да бъде по-търпелива и да има вяра в себе си: „ Научих се, че усмивката на тръгващият си пациент и благодарността в очите му са най-голямата премия и че всичко си е заслужавало “. Момичето към този момент не е „ заекът “ в екипа, само че към момента не може да се премири с малодушието, надменността, безхаберието и неналичието на човешко отношение от страна на хората. Понякога безсилието я обезкуражава, само че всякога, когато помогне на пациент, се усеща по-полезна и удовлетворена от специалността и задачата, която е избрала.

„ Ако приемем, че парите са финансовото отражение на свършената от нас работа и грижа за пациента, картинката няма да е лицеприятна за никого. Истината си остава заключена в клишето, че не всичко е пари “, изяснява Ани, за която заплащането в МБАЛ „ Д-р Братан Шукеров “ не е най-важното. Но тя е на мнение, че доста медицински служащи с богат опит, които избавят човешки животи всеки ден, остават недооценени от страната.

В момента Анна Стратева съвместява работата като здравна сестра с учене по магистърска стратегия „ Управление на здравните грижи “. Мъжът й също работи в Смолян. Двамата обичат да гледат филми, да пътуват и се забаляват дружно. И не желаят и да си помислят, че биха могли да живеят на друго място. „ Чужбина постоянно си остава краен вид, до който се надявам да не стигнем. Там постоянно ще си непознат и няма да си у дома. Вярвам, че тук има бъдеще и развиване за младежите и нещата ще се оправят, само че би трябвало да се потрудим всички за това. Докато има хора, на които да оказваме помощ, оставам тук “, изяснява усмихнатата Ани, тръгвайки за следващата промяна в болничното заведение.