Повече разходи и нови данъци. Какви са рисковете за бюджета през 2025 г. и след това
Положението с бюджета за 2025 година може да се овладее. Но който и да поеме отговорност за това, ще бъде осъден от гласоподавателите. Вместо да взимат сложни решения, депутатите разискват повдигане на налози или въвеждане на нови, написа Красен Станчев. Защо това е проблем?
„ Уважавам елементарните крадци доста повече от политиците… За разлика от политиците, те не ме отегчават с глупави пояснения за какво кражбите им са положително и не наскърбяват интелигентността ми, обявявайки че ще употребяват парите, взети от мен, с цел да създадат живота ми по-добър, в сравнение с бих го направил аз самият, в случай че тези пари не ми бяха откраднати. “
Уолтър Уилямс. Плач по насила (2015 г.)
Положението с бюджета за 2025 година е за преодоляване. Но който и да поеме отговорност за това, ще бъде осъден от гласоподавателите. Такова е предчувствието на народните представители, в случай че въобще някой схваща какво е на дневен ред.
Рискове, изразителност и незнание
Ако народните представители:
не съкратят и рационализират разходите;не отстранен автоматизираното повишаване на минималната и други заплати и привилегии;не възстановят универсалното облагане с ДДС;не вкарат нулев налог върху реинвестираната облага ине вкарат правилото 1/5 от директните налози върху прихода да остава където е произведен;и в случай че държавното управление не удължи периода на към този момент подписаните концесии и не даде нови такива контракти (т.е. не удължи хоризонта на предвидимост в стопанството),
рискът от неуправляем недостиг е изцяло евентуален.
Фискалният съвет на България не е изпълнявал своята да разяснява бюджети от юли тази година, а по общия бюджет – от ноември 2023 година Причината отчасти е в събитието, че държавното управление не си е свършило работата.
То чака законодателите да стартират работа.
Но приходите в бюджета за тази година () разрешават да държавното управление (което и да то) за интервал от към година и половина да се върне в ситуацията да не изразходва повече от това, което може да има като доходи.
Народните представители, както стана дума, няма да поемат отговорност за нищо или съвсем нищо от изброеното нагоре.
Опасността е от повдигане на директните налози и въвеждане на нови налози. Разумни на пръв взор икономисти все по-често повтарят тривиалното предписание, че щом не се съкращаваш разноски, че би трябвало да се повишаваш налози. Този примитив е към този момент поддръжка за неразумна фискална политика.
Повишаването на налозите е политически акт.
Той е доста друг от практическия акт на заплащането им от данъкоплатците и действителното увеличение на приходите в бюджета.
Никой не може да подсигурява или най-малко да формулира обосновано очакване, че това ще се случи – вложенията, запасите, износа и потреблението на машини и уреди понижават, до момента в който разноските за труд и броя на незаетите работни места се усилват. Само невежите не могат да прочетат в икономическата статистика.
Депутатска мизантропия
Към днешна дата депутати са внесли в Народното събрание тринадесет законопроекта. Качествата им не са висота. Няма нито една концепция за понижаване на разноските и стопанските опасности. Законопроектите за „ да се получат едни пари “ от Европейски Съюз са или нездравословни, или неприложими.
Общото въодушевление на националните избраници е да настъпват остарели мотики.
Както и в предходните четири Народното събрание, очаквайки избори, те желаят да покажат, че ще дадат всекиму нещо. Проблемът е, че няма от кого да го вземат. И този някой би трябвало да бъде фиктивен.
През 1995 и 2004 година парламентите стопираха събирането на неданъчни доходи в бюджета от раздържавяване, частно предложение на обществени богатства и приватизация. През 2012 година бе неразрешено търсенето на природен газ от шисти. През 2015 година депутатите избраха основният прокурор, а не съда, да продължи да дефинира кой е прав и кой не. След това последователно предадоха съдиите на назначенци. Междувременно биваха внасяни законопроекти за изземване на активи и бизнес – благосъстоятелност на европейски и североамерикански, само че не и съветски икономически деятели. Една от главните упоритости на партиите в Народното събрание от последните 10 години е разширението на намесата в частния бранш и размножаването на държавни предприятия.
Човеконенавистничеството на признати към този момент и предлагани за разискване закони (като да вземем за пример този за междинните учебни заведения или ) не е инцидентен феномен.
Той произтича от и цели да наложи на гласоподавателите илюзията, че отнемайки приход и имущество от някого с не-девиантно държание, държавното управление ще реши проблем на всички. Независимо от многочислените опити, експроприации,, геноцид и завземания на непознати територии и лишаване на човешки права, крайният резултат постоянно е бил негативен за болшинството.
За политическите деятели в такива случаи е значимо да убедят гласоподавателите, че някой различен е отговорен, да нарисуват публичен спор, който не съществува, само че оправдава техните инициативи.
Масажирането на въжделенията на гласоподавателите в тази конюнктура към този момент става основа на съревнованието сред политическите партии. Независимо къде се намират в политическия набор.
Фискални илюзии
Всеки държавен бюджет може да наподобява добре, когато в графата „ доходи “ запишете нов и повишен налог. Независимо от риска от неплащане, разноските за надзор и постоянно евентуалните в стопанска обстановка като сегашната негативните странични последствия.
В предишното, изключително от 2020 до 2023 година, бюджетите биваха изрисувани с невисок дефицит, тъй като неосъществените държавни разноски (за инфраструктура и т.н.) биваха разпределяни на Коледа и Нова година, само че на хартия включени в капиталови планове за след 1-ви януари. Поради доста механически и политически аргументи това в този момент не може да се случи.
Рискът е в преместването на разноските от тази в идната година. Депутатите към този момент са заложили автоматизирано им увеличение. Споменатите законодателни начинания и нови, от време на време наложителни, разноски, ще стимулират разкрасяване на приходната част от бюджета за идната година.
Идеи по какъв начин това да стане има доста.
Някои от тях са за увеличение на налог благосъстоятелност. Понякога биват предлагани от неразбиращи българската система отчети на Световната банка, МВФ и Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Например притежателите не върху нея, а съгласно прихода си.
Друга концепция на тези институции е увеличението на налог завещание. - до 0.8% за директните наследници и от 3.3 до 6.6% за други лица (ако цената на имуществото е над четвърт милион лева). Препоръката в действителност е освен да се усили, само че и да се централизират приходите от този налог.
В предизборна конюнктура това няма по какъв начин да се случи. Депутатите са „ другари на народа “ от времето на Марат и Дантон. Те няма да посмеят върнат остарялата процедура на използване на Данък добавена стойност или да замразят въведени от тях привилегии.
Остават обаче други благоприятни условия за нови налози.
Една от тях е „ налог подземни благосъстояния “. Пропагандира се от патриоти от 2005 година насам, от 2021 година и от реформатори. Обстоятелството, че част от потребните изкопаеми се изнасят за преправяне другаде (с което се губи бюджетен приход), е отпреди 17-18 години, не интересува никого.
Друга локална самодейност е облагането на различен „ зложелател “ – банките. Те били имали „ свърхпечалба “. Проблемът с този налог не е просто, че той ще се окаже налог върху кредиторите на банките, които са им поверили спестяванията си.
Този фискален филм към този момент е гледан.
В началото на май 1995 година на държавните предприятия е неразрешено да си връщат заемите към банките (и държавни, и частните). Плащания са на хартия ориентирани към страната. Мнозина си спомнят какво се случи след това. Но не и предлагащите този налог. Ако той бъде въведен, ще се разпусне въображението за други сходни, особено ориентирани налози в бъдеще.
Накъсо: избраниците на народа по-лесно вършат нездравословни за него неща, в сравнение с потребни. Това също е причинност, открита от Уолтър Уилямс.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Уважавам елементарните крадци доста повече от политиците… За разлика от политиците, те не ме отегчават с глупави пояснения за какво кражбите им са положително и не наскърбяват интелигентността ми, обявявайки че ще употребяват парите, взети от мен, с цел да създадат живота ми по-добър, в сравнение с бих го направил аз самият, в случай че тези пари не ми бяха откраднати. “
Уолтър Уилямс. Плач по насила (2015 г.)
Положението с бюджета за 2025 година е за преодоляване. Но който и да поеме отговорност за това, ще бъде осъден от гласоподавателите. Такова е предчувствието на народните представители, в случай че въобще някой схваща какво е на дневен ред.
Рискове, изразителност и незнание
Ако народните представители:
не съкратят и рационализират разходите;не отстранен автоматизираното повишаване на минималната и други заплати и привилегии;не възстановят универсалното облагане с ДДС;не вкарат нулев налог върху реинвестираната облага ине вкарат правилото 1/5 от директните налози върху прихода да остава където е произведен;и в случай че държавното управление не удължи периода на към този момент подписаните концесии и не даде нови такива контракти (т.е. не удължи хоризонта на предвидимост в стопанството),
рискът от неуправляем недостиг е изцяло евентуален.
Фискалният съвет на България не е изпълнявал своята да разяснява бюджети от юли тази година, а по общия бюджет – от ноември 2023 година Причината отчасти е в събитието, че държавното управление не си е свършило работата.
То чака законодателите да стартират работа.
Но приходите в бюджета за тази година () разрешават да държавното управление (което и да то) за интервал от към година и половина да се върне в ситуацията да не изразходва повече от това, което може да има като доходи.
Народните представители, както стана дума, няма да поемат отговорност за нищо или съвсем нищо от изброеното нагоре.
Опасността е от повдигане на директните налози и въвеждане на нови налози. Разумни на пръв взор икономисти все по-често повтарят тривиалното предписание, че щом не се съкращаваш разноски, че би трябвало да се повишаваш налози. Този примитив е към този момент поддръжка за неразумна фискална политика.
Повишаването на налозите е политически акт.
Той е доста друг от практическия акт на заплащането им от данъкоплатците и действителното увеличение на приходите в бюджета.
Никой не може да подсигурява или най-малко да формулира обосновано очакване, че това ще се случи – вложенията, запасите, износа и потреблението на машини и уреди понижават, до момента в който разноските за труд и броя на незаетите работни места се усилват. Само невежите не могат да прочетат в икономическата статистика.
Депутатска мизантропия
Към днешна дата депутати са внесли в Народното събрание тринадесет законопроекта. Качествата им не са висота. Няма нито една концепция за понижаване на разноските и стопанските опасности. Законопроектите за „ да се получат едни пари “ от Европейски Съюз са или нездравословни, или неприложими.
Общото въодушевление на националните избраници е да настъпват остарели мотики.
Както и в предходните четири Народното събрание, очаквайки избори, те желаят да покажат, че ще дадат всекиму нещо. Проблемът е, че няма от кого да го вземат. И този някой би трябвало да бъде фиктивен.
През 1995 и 2004 година парламентите стопираха събирането на неданъчни доходи в бюджета от раздържавяване, частно предложение на обществени богатства и приватизация. През 2012 година бе неразрешено търсенето на природен газ от шисти. През 2015 година депутатите избраха основният прокурор, а не съда, да продължи да дефинира кой е прав и кой не. След това последователно предадоха съдиите на назначенци. Междувременно биваха внасяни законопроекти за изземване на активи и бизнес – благосъстоятелност на европейски и североамерикански, само че не и съветски икономически деятели. Една от главните упоритости на партиите в Народното събрание от последните 10 години е разширението на намесата в частния бранш и размножаването на държавни предприятия.
Човеконенавистничеството на признати към този момент и предлагани за разискване закони (като да вземем за пример този за междинните учебни заведения или ) не е инцидентен феномен.
Той произтича от и цели да наложи на гласоподавателите илюзията, че отнемайки приход и имущество от някого с не-девиантно държание, държавното управление ще реши проблем на всички. Независимо от многочислените опити, експроприации,, геноцид и завземания на непознати територии и лишаване на човешки права, крайният резултат постоянно е бил негативен за болшинството.
За политическите деятели в такива случаи е значимо да убедят гласоподавателите, че някой различен е отговорен, да нарисуват публичен спор, който не съществува, само че оправдава техните инициативи.
Масажирането на въжделенията на гласоподавателите в тази конюнктура към този момент става основа на съревнованието сред политическите партии. Независимо къде се намират в политическия набор.
Фискални илюзии
Всеки държавен бюджет може да наподобява добре, когато в графата „ доходи “ запишете нов и повишен налог. Независимо от риска от неплащане, разноските за надзор и постоянно евентуалните в стопанска обстановка като сегашната негативните странични последствия.
В предишното, изключително от 2020 до 2023 година, бюджетите биваха изрисувани с невисок дефицит, тъй като неосъществените държавни разноски (за инфраструктура и т.н.) биваха разпределяни на Коледа и Нова година, само че на хартия включени в капиталови планове за след 1-ви януари. Поради доста механически и политически аргументи това в този момент не може да се случи.
Рискът е в преместването на разноските от тази в идната година. Депутатите към този момент са заложили автоматизирано им увеличение. Споменатите законодателни начинания и нови, от време на време наложителни, разноски, ще стимулират разкрасяване на приходната част от бюджета за идната година.
Идеи по какъв начин това да стане има доста.
Някои от тях са за увеличение на налог благосъстоятелност. Понякога биват предлагани от неразбиращи българската система отчети на Световната банка, МВФ и Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Например притежателите не върху нея, а съгласно прихода си.
Друга концепция на тези институции е увеличението на налог завещание. - до 0.8% за директните наследници и от 3.3 до 6.6% за други лица (ако цената на имуществото е над четвърт милион лева). Препоръката в действителност е освен да се усили, само че и да се централизират приходите от този налог.
В предизборна конюнктура това няма по какъв начин да се случи. Депутатите са „ другари на народа “ от времето на Марат и Дантон. Те няма да посмеят върнат остарялата процедура на използване на Данък добавена стойност или да замразят въведени от тях привилегии.
Остават обаче други благоприятни условия за нови налози.
Една от тях е „ налог подземни благосъстояния “. Пропагандира се от патриоти от 2005 година насам, от 2021 година и от реформатори. Обстоятелството, че част от потребните изкопаеми се изнасят за преправяне другаде (с което се губи бюджетен приход), е отпреди 17-18 години, не интересува никого.
Друга локална самодейност е облагането на различен „ зложелател “ – банките. Те били имали „ свърхпечалба “. Проблемът с този налог не е просто, че той ще се окаже налог върху кредиторите на банките, които са им поверили спестяванията си.
Този фискален филм към този момент е гледан.
В началото на май 1995 година на държавните предприятия е неразрешено да си връщат заемите към банките (и държавни, и частните). Плащания са на хартия ориентирани към страната. Мнозина си спомнят какво се случи след това. Но не и предлагащите този налог. Ако той бъде въведен, ще се разпусне въображението за други сходни, особено ориентирани налози в бъдеще.
Накъсо: избраниците на народа по-лесно вършат нездравословни за него неща, в сравнение с потребни. Това също е причинност, открита от Уолтър Уилямс.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ