ЧРД, Мечо Пух! Колкото повече, толкова повече
Преди 90 година от щемпел излиза една брошура, която понася на крилете на въображението всеки собствен четец. Неин създател е Алън Милн. Той е британски публицист, прочут с книгите си за говорещото плюшено мече Мечо Пух и с детски стихотворения, някои от които също са за Мечо Пух и неговите другари. С тези истории той приспивал своя наследник Кристофър.
На читателите на Факти.бг отпущам един от обичаните ми фрагменти...
Един прекрасен зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато подвигна глава, видя наоколо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, надълбоко умислен. Когато Прасчо му се обади, той отново продължи да крачи, вторачен в снега.
— Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?
— На лов — сподели Пух.
— На лов защо?
— По следите съм на нещо — сподели Пух тайнствено.
— Следи на какво? — приближи се Прасчо.
— И аз това се запитвам: какво ли ще е?
— И по какъв начин мислиш да си отговориш?
— Ще би трябвало да се срещна с това животно — сподели Мечо Пух. — Погледни тук! — и той сподели снега пред себе си. — Какво виждаш?
— Следи! — сподели Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е — е Невестулка?
— Може би — сподели Пух. — Понякога е, а от време на време не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!
След тези думи Пух продължи по следите, а Прасчо го погледа минута-две и хукна след него.
Изведнъж Пух спря разчувствуван и се наведе над следите.
— Какво има? — изквича Прасчо.
— Смешна работа! — сподели Пух. — Виждам в този момент следи от две животни: тези тук — на каквото и да са били, и тези тук — на друго. Продължили са дружно като приятели! Искаш ли да дойдеш с мен, Прасчо, ако те се окажат Опасни Животни?
Прасчо усърдно си почеса ухото…
На читателите на Факти.бг отпущам един от обичаните ми фрагменти...
Един прекрасен зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато подвигна глава, видя наоколо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, надълбоко умислен. Когато Прасчо му се обади, той отново продължи да крачи, вторачен в снега.
— Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?
— На лов — сподели Пух.
— На лов защо?
— По следите съм на нещо — сподели Пух тайнствено.
— Следи на какво? — приближи се Прасчо.
— И аз това се запитвам: какво ли ще е?
— И по какъв начин мислиш да си отговориш?
— Ще би трябвало да се срещна с това животно — сподели Мечо Пух. — Погледни тук! — и той сподели снега пред себе си. — Какво виждаш?
— Следи! — сподели Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е — е Невестулка?
— Може би — сподели Пух. — Понякога е, а от време на време не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!
След тези думи Пух продължи по следите, а Прасчо го погледа минута-две и хукна след него.
Изведнъж Пух спря разчувствуван и се наведе над следите.
— Какво има? — изквича Прасчо.
— Смешна работа! — сподели Пух. — Виждам в този момент следи от две животни: тези тук — на каквото и да са били, и тези тук — на друго. Продължили са дружно като приятели! Искаш ли да дойдеш с мен, Прасчо, ако те се окажат Опасни Животни?
Прасчо усърдно си почеса ухото…
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




