Истината и само истината
Публикуваме елементи от записките на Стефан Стайков - дезертьор от българския социализъм, редактор в радио " Свободна Европа " до 90-та година, деен участник в интервала на прехода. Книгата му " Истината и единствено истината! " предстои да излезе.
Глава пета
На идната заран, рано и без предварителна спогодба, се срещнахме на мюнхенското летище. Стоян беше някак необичайно умислен, само че щом ме видя, се усмихна необятно и сподели: „ Както виждаш, когато се постанова, и аз мога да ставам рано. “
Настанихме се в бизнес класата. В началото бяхме единствено двамата. Малко по-късно започнаха да се качват и останалите пасажери. Стоян наблюдаваше с напрежение кой влиза в самолета. В един миг сведе взор.
На вратата се появи относително млада жена, омотана като монахиня – с големи черни очила, очевидно за отбрана от жаркото февруарско слънце, което на вятъра се опитваше да пробие тъмните облаци над летище „ Франц Йозеф Щраус “. Веднага след „ монахинята “, бодро и с усмивка, се появи професор Чирков – също с очила, само че не черни. Той намигна заговорнически на външния министър, и странната двойка се насочи към задната част на самолета.
„ Хм… “ – измърморих аз. – „ Значи, Стоянчо, това е била значимата задача, която щеше да ти попречи да се срещнеш с по-ниския по сан баварски вътрешен министър Щойбер. “
„ Как отгатна? “ – възкликна откровено изумен министърът на външните работи на Република България.
„ Питах Google “, изкусно се измъкнах аз, макар че по това време Гугъл още не се беше родил.
Не желая и не е в характера ми да встъпвам в Радините безредици на Стоян. Никога не съм бъркал под непознати юргани – както не желая да бъркат под моите.
Полетът съвсем мина в безмълвие. Не неудобно. Просто всеки от нас мислеше за нещо свое. Нещо персонално.
След към тридесет минути стюардесата ни уведоми, че самолетът наближава Виена, да сложим коланите и да се подготвим за кацане. Стоян се стресна:
„ Каца ли към този момент? Не е ли доста бързо? Мюнхен – Виена…, това е като София – Варна! “
Очевидно географията е била измежду мощните предмети в учебно заведение на бъдещия български външен министър...
Тук си дадох сметка, че в предходната глава съм позволил сериозен пропуск. Чудех се за какво Стоян беше самичък на конференцията в Мюнхен – без вярната си говорителка Венета Момчева, и без началника на кабинета си Елена Шекерлетова?
Всъщност Шекерлетова към този момент беше пълномощен министър и краткотрайно ръководещ българското посолство във Виена.
Същият ден, когато Стоян дойде във Виена, с Елена прекарахме към половин час в общителен диалог в хотелската ми стая на летището. За повече мухабети нямаше време. Всеки от нас имаше значима работа.
Със Силвия взехме решение, че е най-разумно да обмислим кого да поканим от наша страна на сватбата по пътя от Маями към Кий Уест. Разстоянието е към 165 благи и при обикновено каране се изминава за четири часа – без прекъсвания, без философстване и без непотребни страсти.
Не умувахме доста. От околните ни хора в Съединени американски щати по това време бяха Стоян, Марина и щерка им Мария. Профсъюзният водач доктор Константин Тренчев беше в Ню Йорк при брачната половинка си Кояна. Имах и други познати – по̀ на север от Маями – само че не държах да участват на сватбата на щерка ни. По всичко личеше, че желанието е взаимно.
Така поканихме петимата. Кояна не пристигна – евентуално беше служебно ангажирана. Не си припомням точната причина, само че и не е толкоз значимо.
По това време бях специфичен консултант за България на Marriott International – най-голямата хотелска компания в света по брой стаи. Още в края на 1994 компанията подава публично писмо в Агенцията за приватизация в София, с което съобщи ясно желанието си да придобие напълно „ Шератон София Хотел Балкан “, или най-малко 67% от капитала му при възможна продажба.
По това време бях в София дружно с вицепрезидента на Marriott International господин Крис Дибенедето. Успях да му уредя среща със служебния министър председател Ренета Инджова, която до неотдавна беше изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация. И пред нея бе декларирано твърдото желание на „ Мериот “ да купи „ Шератон “.
Да, но не!
Държавата – към момента мислеща в категориите на Народна република България – очевидно не беше намерила подобаващия министър председател и „ верния “ шеф на Агенцията, с цел да продаде стратегически актив на международно приета хотелска верига.
Тогава на сцената се появи Жан Виденов – млад, упорит, с комсомолско минало и биография, която заслужава обособена глава. За изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация беше определен Веселин Благоев – след това професор по мениджмънт.
Приватизационната договорка за „ Шератон София Балкан “ беше подписана през септември 1996. Месец по-рано 67,05% от хотела бяха добити от южнокорейската компания Daewoo Engineering & Construction против 22,3 милиона $ в брой, плюс ангажимент за вложения от 5 милиона $ в границите на пет години.
„ Мериот “ също беше формален претендент. Г-н Дибенедето и аз внесохме документално предложение в Агенцията за приватизация за закупуване на 67% от капитала на „ Шератон София Балкан “ АД за 40 милиона $. Копие беше входирано и в Министерския съвет с молба да бъде предадено персонално на премиера Виденов. Пряк контакт с него нямах – и нямаше по какъв начин да имам. Още преди ноември 1989 година комунистическата власт беше лишила българското ни поданство със Силвия като „ врагове на народа “. Дано Бог им елементарни – аз не съумях.
Разликата сред двете предложения беше 17 милиона и 700 хиляди $. Сравнението сред „ Мериот “ и „ Деу “ като хотелиерски опит беше, меко казано, несъизмеримо. И въпреки всичко страната избра „ Деу “.
Странно, нали?
Тогава започнаха да се носят клюки – че действителната сума по договорката била по-висока от публично оповестената, че част от разликата е потънала някъде по пътя към бюджета. Нямам доказателства. Само въпроси. И един остарял табиет да се запитвам къде е ключът за чекмеджето, в което някой държи непознатите пари.
Може би тук е подходящо да отбележа и нещо друго. Международното съглашение за мениджмънт сред българската страна – в лицето на „ Шератон София Балкан “, подписано от ръководителя на Съвета на шефовете Румен Балабанов – и „ Sheraton Reservations Corp. “, подписано от вицепрезидента по употребата Роналд Ейм на 12 септември 1985, беше извънредно неподходящо за българската страна и прекомерно преференциално за американската компания. Очевидно и тогава някой е намазал дебело филията...
...В Кий Уест естествено се настанихме в Marriott Beachside Resort & Residences. На идващия ден младите подписаха в Key West Clerk’s Office. Църковният брак беше в Church of Christ на Whitehead Street 530.
Ритуалът беше извънредно радостен – песни след песни, повече въодушевление, в сравнение с тържествена суровост. Ще отбележа единствено, че единствените бели в църквата бяхме ние, сватбарите. Всички останали бяха доста по-тъмни от нас – и надалеч по-музикални.
След церемонията направихме самобитен „ тур за аплодисменти “ из хотела – за наслаждение на останалите курортисти.
Стоян Ганев още веднъж показва забележителни географски знания. По телефона обясняваше на майка си в Пазарджик, че се намира в американско градче, което е по-близо до Хавана, в сравнение с до Маями. Този път беше прав.
На идващия ден всеки пое по своя път. Стоян със фамилията си отпътува за едно градче край Ню Йорк. Константин Тренчев – при Кояна в Манхатън. Младоженците отпътуваха на меден месец из Карибите. Силвия и аз тръгнахме на обиколка из Флорида.
Този път бях твърдо решил – ще купим къща тук.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Глава пета
На идната заран, рано и без предварителна спогодба, се срещнахме на мюнхенското летище. Стоян беше някак необичайно умислен, само че щом ме видя, се усмихна необятно и сподели: „ Както виждаш, когато се постанова, и аз мога да ставам рано. “
Настанихме се в бизнес класата. В началото бяхме единствено двамата. Малко по-късно започнаха да се качват и останалите пасажери. Стоян наблюдаваше с напрежение кой влиза в самолета. В един миг сведе взор.
На вратата се появи относително млада жена, омотана като монахиня – с големи черни очила, очевидно за отбрана от жаркото февруарско слънце, което на вятъра се опитваше да пробие тъмните облаци над летище „ Франц Йозеф Щраус “. Веднага след „ монахинята “, бодро и с усмивка, се появи професор Чирков – също с очила, само че не черни. Той намигна заговорнически на външния министър, и странната двойка се насочи към задната част на самолета.
„ Хм… “ – измърморих аз. – „ Значи, Стоянчо, това е била значимата задача, която щеше да ти попречи да се срещнеш с по-ниския по сан баварски вътрешен министър Щойбер. “
„ Как отгатна? “ – възкликна откровено изумен министърът на външните работи на Република България.
„ Питах Google “, изкусно се измъкнах аз, макар че по това време Гугъл още не се беше родил.
Не желая и не е в характера ми да встъпвам в Радините безредици на Стоян. Никога не съм бъркал под непознати юргани – както не желая да бъркат под моите.
Полетът съвсем мина в безмълвие. Не неудобно. Просто всеки от нас мислеше за нещо свое. Нещо персонално.
След към тридесет минути стюардесата ни уведоми, че самолетът наближава Виена, да сложим коланите и да се подготвим за кацане. Стоян се стресна:
„ Каца ли към този момент? Не е ли доста бързо? Мюнхен – Виена…, това е като София – Варна! “
Очевидно географията е била измежду мощните предмети в учебно заведение на бъдещия български външен министър...
Тук си дадох сметка, че в предходната глава съм позволил сериозен пропуск. Чудех се за какво Стоян беше самичък на конференцията в Мюнхен – без вярната си говорителка Венета Момчева, и без началника на кабинета си Елена Шекерлетова?
Всъщност Шекерлетова към този момент беше пълномощен министър и краткотрайно ръководещ българското посолство във Виена.
Същият ден, когато Стоян дойде във Виена, с Елена прекарахме към половин час в общителен диалог в хотелската ми стая на летището. За повече мухабети нямаше време. Всеки от нас имаше значима работа.
Със Силвия взехме решение, че е най-разумно да обмислим кого да поканим от наша страна на сватбата по пътя от Маями към Кий Уест. Разстоянието е към 165 благи и при обикновено каране се изминава за четири часа – без прекъсвания, без философстване и без непотребни страсти.
Не умувахме доста. От околните ни хора в Съединени американски щати по това време бяха Стоян, Марина и щерка им Мария. Профсъюзният водач доктор Константин Тренчев беше в Ню Йорк при брачната половинка си Кояна. Имах и други познати – по̀ на север от Маями – само че не държах да участват на сватбата на щерка ни. По всичко личеше, че желанието е взаимно.
Така поканихме петимата. Кояна не пристигна – евентуално беше служебно ангажирана. Не си припомням точната причина, само че и не е толкоз значимо.
По това време бях специфичен консултант за България на Marriott International – най-голямата хотелска компания в света по брой стаи. Още в края на 1994 компанията подава публично писмо в Агенцията за приватизация в София, с което съобщи ясно желанието си да придобие напълно „ Шератон София Хотел Балкан “, или най-малко 67% от капитала му при възможна продажба.
По това време бях в София дружно с вицепрезидента на Marriott International господин Крис Дибенедето. Успях да му уредя среща със служебния министър председател Ренета Инджова, която до неотдавна беше изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация. И пред нея бе декларирано твърдото желание на „ Мериот “ да купи „ Шератон “.
Да, но не!
Държавата – към момента мислеща в категориите на Народна република България – очевидно не беше намерила подобаващия министър председател и „ верния “ шеф на Агенцията, с цел да продаде стратегически актив на международно приета хотелска верига.
Тогава на сцената се появи Жан Виденов – млад, упорит, с комсомолско минало и биография, която заслужава обособена глава. За изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация беше определен Веселин Благоев – след това професор по мениджмънт.
Приватизационната договорка за „ Шератон София Балкан “ беше подписана през септември 1996. Месец по-рано 67,05% от хотела бяха добити от южнокорейската компания Daewoo Engineering & Construction против 22,3 милиона $ в брой, плюс ангажимент за вложения от 5 милиона $ в границите на пет години.
„ Мериот “ също беше формален претендент. Г-н Дибенедето и аз внесохме документално предложение в Агенцията за приватизация за закупуване на 67% от капитала на „ Шератон София Балкан “ АД за 40 милиона $. Копие беше входирано и в Министерския съвет с молба да бъде предадено персонално на премиера Виденов. Пряк контакт с него нямах – и нямаше по какъв начин да имам. Още преди ноември 1989 година комунистическата власт беше лишила българското ни поданство със Силвия като „ врагове на народа “. Дано Бог им елементарни – аз не съумях.
Разликата сред двете предложения беше 17 милиона и 700 хиляди $. Сравнението сред „ Мериот “ и „ Деу “ като хотелиерски опит беше, меко казано, несъизмеримо. И въпреки всичко страната избра „ Деу “.
Странно, нали?
Тогава започнаха да се носят клюки – че действителната сума по договорката била по-висока от публично оповестената, че част от разликата е потънала някъде по пътя към бюджета. Нямам доказателства. Само въпроси. И един остарял табиет да се запитвам къде е ключът за чекмеджето, в което някой държи непознатите пари.
Може би тук е подходящо да отбележа и нещо друго. Международното съглашение за мениджмънт сред българската страна – в лицето на „ Шератон София Балкан “, подписано от ръководителя на Съвета на шефовете Румен Балабанов – и „ Sheraton Reservations Corp. “, подписано от вицепрезидента по употребата Роналд Ейм на 12 септември 1985, беше извънредно неподходящо за българската страна и прекомерно преференциално за американската компания. Очевидно и тогава някой е намазал дебело филията...
...В Кий Уест естествено се настанихме в Marriott Beachside Resort & Residences. На идващия ден младите подписаха в Key West Clerk’s Office. Църковният брак беше в Church of Christ на Whitehead Street 530.
Ритуалът беше извънредно радостен – песни след песни, повече въодушевление, в сравнение с тържествена суровост. Ще отбележа единствено, че единствените бели в църквата бяхме ние, сватбарите. Всички останали бяха доста по-тъмни от нас – и надалеч по-музикални.
След церемонията направихме самобитен „ тур за аплодисменти “ из хотела – за наслаждение на останалите курортисти.
Стоян Ганев още веднъж показва забележителни географски знания. По телефона обясняваше на майка си в Пазарджик, че се намира в американско градче, което е по-близо до Хавана, в сравнение с до Маями. Този път беше прав.
На идващия ден всеки пое по своя път. Стоян със фамилията си отпътува за едно градче край Ню Йорк. Константин Тренчев – при Кояна в Манхатън. Младоженците отпътуваха на меден месец из Карибите. Силвия и аз тръгнахме на обиколка из Флорида.
Този път бях твърдо решил – ще купим къща тук.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ