Преди 86 години, на 12 ноември, в Бавария, е роден

Преди 86 години, на 12 ноември, в Бавария, е роден Михаел Енде - един от най-вълшебните основатели на приказни светове. Подобно на Толкин, той построява фантастични вселени, в които положителното и злото биват ясно разграничени и дава на дребни и огромни сериозна база за разсъждения. В " Приказка до безкрайност " и " Момо " основните герои са деца, които имат тежката задача да спасят света на възрастните. Момиченцето Момо би трябвало да върне откраднатото време на хората, които заради безконечното бързане, са решили да стартират да го икономисват във Времеспестовната каса и колкото повече го пестят, толкоз по-малко имат. Момченцето Бастиян е призвано да избави страната Фантазия, застрашена от заличаване, тъй като хората употребяват въображението си да измислят неистини, вместо да творят чудеса, а " Хора без фикция елементарно се ръководят, а този, който ги ръководи е всесилен. "

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

На него ме бе станало ясно, че заболяването е обхванала освен Фантазия, само че и света на хората. Тези неща бяха свързани едно с друго. Всъщност той го бе почувствал от дълго време, без да може да си изясни за какво е по този начин. Никога не можеше да се помири, че животът би трябвало да бъде толкоз сив и неопределен, ей по този начин, без секрети и чудеса, както настояват всички хора, които споделят: " Такъв е животът! "

И колкото повече заличаването превземаше Фантазия, толкоз повече светът на хората щеше да затъва в неистини.

Странно нещо са човешките пристрастености, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които в никакъв случай не са изпитвали сходно нещо, не могат да ги проумеят.

- Къде бяхме стигнали? - попита Енгивук.
- При Голямата врата на загадките - припомни Атрею.
- Вярно! Да допуснем, че ти се удаде да минеш през нея. Тогава, едвам тогава ще се появи пред теб втората врата - Вратата на вълшебното огледало. Както към този момент споделих, за нея не мога да ти приказвам по лични наблюдения, а единствено въз основа на сведенията, които съм събрал по този въпрос. Тази втора врата е по едно и също време и отворена, и затворена. Звучи необичайно, нали? Може би е по-добре да се каже, че не е нито затворена, нито отворена. Макар това да звучи не по-малко необичайно. Накратко казано, тук става дума за едно огромно огледало или нещо сходно, макар че то не е нито от стъкло, нито от метал. От какъв материал е, никой не можа да ми каже. Във всеки случай, като се изправиш пред него, виждаш себе си, само че, естествено, не както в нормално огледало. Виждаш не външността си, а своята същинска, най-съкровена същина, такава, каквато е в реалност. Който желае да премине през тази врата, би трябвало, по този начин да се каже, да влезе в личната си кожа.
- На мен най-малко ми се коства - рече Атрею, - че тази, Вратата на вълшебното огледало, може да се прекрачи по-лесно от първата.
- Лъжеш се! - извика Енгивук и стартира още веднъж да върви възбудено напред-назад. - Много се лъжеш, приятелче! Имал съм случаи, когато тъкмо тези гости, които се смятаха за изключително безупречни, надавайки писъци, избягваха от чудовището, което им се усмихваше от другата страна. Някои трябваше даже да лекуваме със седмици, до момента в който още веднъж бъдат в положение да си тръгнат към къщи.

- Това е омагьосана верига, която може да бъде отключена единствено от оня, който ме е вързал, само че той в никакъв случай към този момент няма да се върне.
- И кой те върза с нея?
Гморк стартира да скимти като пребито куче. Едва след известно време се успокои дотолкоз, че да може да отговори:
- Гая, Принцесата на мрака, го направи.
- А къде е тя?
- Тя се хвърли в Нищото, както и всички други от този град.
Атрею си спомни за безумните танцьори, които бе видял в мъглата отвън града.
- Защо? - промърмори той. - Защо не избягаха?
- Вече нямаха ни капка вяра. Това ви прави слаби. Нищото ви притегля със страшна мощ и никой от вас няма към този момент да му устои за дълго.

Само когато те повярват, че Фантазия не съществува, единствено тогава няма да им хрумва да идват при вас, а от това зависи всичко, тъй като, в случай че не познават същинския ви образ, с тях можеш да си правиш каквото щеш. Имаш власт над тях. А нищо не може да ти даде по-голяма власт над хората от лъжата. Защото индивидът, момчето ми, живее от визиите си. А тях можеш да ги насочваш. Тази власт е единственото, което има смисъл в живота. Затова и аз бях с властта и с цел да се възползвам от нея, й служех, въпреки и по-другояче от теб и тебеподобните.
- Аз не желая да имам нищо общо с това! - възрази Атрею.
- Не се сили, глупчо - изръмжа вълколакът, - когато ти пристигна редът да скочиш в Нищото, също ще се превърнеш в неопределен, слабоволев прислужник на властта. Кой знае защо ще й служиш и ти. Може би с твоя помощ ще карат хората да купуват това, което не им би трябвало, или да ненавиждат това, което не познават, да имат вяра, с цел да се подчиняват, или да се съмняват в това, което може да ги избави. В човешкия свят с вас, дребните фантазийци, се натрупат огромни облаги, разпалват се войни, основават се империи…
Гморк гледа известно време момчето с полузатворени очи, след това добави:
- Има, несъмнено, и много простаци, които се считат за доста умни и имат вяра, че служат на Истината. За тях най-важната работа е да избият Фантазия даже и от главите на децата. Може би ти ще помагаш точно на тях.

Има хора, които рискуват живота си, с цел да покорят един планински връх. Никак, даже и самите те, не могат тъкмо да обяснят за какво вършат това. Други се погубват, с цел да завоюват сърцето на дадена персона, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, тъй като не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си положение, с цел да завоюват в хазарта, или жертват всичко за фиксидея, която в никакъв случай не може да стане действителност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи единствено в случай че са някъде другаде, и цялостен живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора - толкова пристрастености.

Всяка същинска приказка е приказка без край… Има доста порти към Фантазия, момчето ми. Не по-малко са вълшебните книги. Доста хора по този начин и не разбират нищо за тях. Така че значимото е кой ще вземе в ръце една такава книга.

МОМО
Но времето е живот. А животът живее в сърцето. Затова колкото повече хората го пестяха, толкоз по-малко имаха.

- Добре - сподели Момо, - ще потегли. Но въпреки всичко не е ли по-добре да те нося, с цел да стане по-бързо?
" ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ " - можа да прочете Момо на гърба на костенурката.
- Защо безусловно ти самата би трябвало да пълзиш? - попита Момо.
Заблестя мистериозен отговор: " ПЪТЯТ Е В МЕНЕ "

Това бяха естествено доста скъпи играчки, каквито приятелите на Момо в никакъв случай не бяха имали, а самата Момо пък изобщо в никакъв случай. Преди всичко тези неща бяха толкоз съвършени до най-малките детайлности, че с тях човек нямаше какво да си показва. Често децата часове наред седяха и гледаха напрегнато и в същото време отегчено една такава движимост, която ръмжеше в близост, клатушкаше се или се въртеше в кръг, само че нищо повече не им хрумваше. Затова най-после още веднъж се връщаха при своите остарели игри, за които им бяха задоволителни единствено няколко кутийки, една скъсана завивка за маса, дребна къртичина или шепа камъчета. С тях човек можеше да си показа всичко.

Игрите им бяха предписани от надзиратели и бяха единствено такива игри, при които се научава нещо потребно. Разбира се, те губеха при тези игри и загубата се състоеше в следното: губеха умеенето да се радват, да се въодушевяват и да мечтаят.

Снимка ~ likesuccess.com