Преди 75 години Хилядолетният Райх на Адолф Хитлер рухна. На

Преди 75 години " Хилядолетният Райх " на Адолф Хитлер рухна. На 30 април 1945 година фюрерът извърши самоубийство в берлинския си бункер по време на щурма на руските войски против немската столица. Това откри пътя за капитулацията на нацистите седмица по-късно и за края на Втората международна война в Европа.

Но и през днешния ден Германия продължава да търси новата си роля на международната сцена, мъчи се да изживее унижението на пагубната война, която Хитлер разпали в Европа, бори се с ужасите на нацисткото си минало.

" Това хвърля дълга сянка,- сподели пред ДПА Арнд Бауеркемпер, професор по история в берлинския Свободен университет. - Нацисткото минало към момента настойчиво преследва нас, европейците и света. "

Да, десетилетия след безусловната капитулация на Германия пред съюзническите сили на 8 май, сегашните диспути за антисемитизма, расизма и възхода на десния популизъм към момента се коренят в 12-годишното ръководство на Хитлер. Същото се отнася и за имиграцията, за споровете сред европейските страни и опасността, пред която е изправен следвоенният мултилатерализъм - крайъгълният камък на модерното немско виждане за света. Този мултилатерализъм последователно се измества от националистически стратегии като тази, която се пробва да наложи президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп.

" Този Хитлер, той ще остане с нас до края на живота ни ", написа немският публицист Хорст Крюгер през 1966 година в романа си " Рухналата къща ".

Дори и в този момент, рестриктивните мерки върху всекидневния ни живот и дълбокото чувство за неустановеност поради рецесията с ковид наподобява са изключително травматични за германците от по-старото потомство.

" У доста възрастни хора сегашната пандемия връща спомените за нацисткото минало - сподели Бауеркемпер. - Карантината и пандемията им припомнят за Втората международна война и за опасността от гибел. "

Чак през 2006 година германците се почувстваха в положение да покажат на света новото си решително лице, когато за първи път след края на войната развяха своето знаме по време на проведеното от тях международно състезание по футбол. Десет години по-късно канцлерката Ангела Меркел взе противоречиво решение да избегне филантропично злополучие в Унгария, като позволи на 1 милион бежанци да дойдат в Германия - стъпка, която тя изясни с моралната и историческата отговорност на страната.

Но както Меркел по-късно откри по време на евродълговата рецесия през последното десетилетие, нацисткото минало на Германия елементарно може да бъде употребявано като оръжие против сегашните й водачи. Усилията й да наложи твърда фискална дисциплинираност на Гърция доведоха до поява на улични плакати, на които тя бе изобразена по този начин, че да припомня за нацистите и Хитлер. А някои гръцки политически водачи още веднъж насочиха претенции към Берлин за обезщетения поради безчинствата от военното време.

Много по-рано някогашният немски канцлер Хелмут Кол се бе опитал да разсее страховете на европейските водачи от появяването на една по-самоуверена и настъпателна Германия след един значим исторически миг - рухването на Берлинската стена през 1989 година

" Ние два пъти разгромихме германците! Сега те още веднъж се връщат ", споделила английската премиерка Маргарет Тачър, представена от Кол в записките му.

Той беше един от многото германци, които продължиха да бъдат доста резервирани и бдителни във връзка с войната и национализма. " Аз изпитах нацизма като дете - сподели починалият Кол в фамозно свое изказване. - Както мнозина от моето потомство, бях стимулиран от желанието да предотвратя нова война непременно. "

Най-дълго управлявалият след войната немски канцлер е бил на 15 години, когато военачалник Алфред Йодъл от името на висшото немско командване подписа капитулацията на всички немски военни сили в щаба на висшото съюзническо командване във френския град Реймс. Единственият съдружник на Хитлер във войната - Япония, капитулира 4 месеца по-късно, през септември 1945 година

Официалните церемонии, които трябваше да отбележат годишнината от немската капитулация на 8 май, бяха анулирани поради пандемията от ковид. Вместо това историческите събития ще бъдат отразени във виртуална галерия под наслов " До Берлин и оттатък ". Макар че Германия постоянно отбелязва мрачните годишнини от Холокоста за удостояване на паметта на над 6-те милиона души, множеството от тях евреи, изтребени от нацистите, страната към момента постоянно е разтърсвана от антисемитски и извънредно десни актове на тероризъм.

Мемориали за Холокоста и за годините на войната, както и еврейски церемонии постоянно стават прицел на вандали и са осквернявани с нацистки надписи. През октомври м.г., в деня на еврейския празник Йом Кипур, въоръжен мъж се опита да щурмува синагога в източния град Хале. Неотдавна той бе публично упрекнат за двойно ликвидиране и опит за ликвидиране на 68 души. Деянието му, съгласно прокурорите, е стимулирано от " антисемитски, расистки и ксенофобски настройки ".

А преди две години водеща фигура в извънредно дясната немска партия " Алтернатива за Германия " - Александер Гауланд, надменно назова годините на нацизма " единствено нищожен епизод " в 1000-годишната история на страната. Нарастват опасенията, че някои германци към този момент са придобили или ще придобият имунитет против поуките от тъмната страна в предишното на страната.

Кол умря през 2017 година на 87 години и доста от неговите съвременници последователно напущат този свят. " Ерата на очевидците последователно завършва ", предизвести Бауеркемпер.