Трите основни урока от сталинската епоха! Предателството доведе до разпада на държавата и до агресия на Запада
Преди 70 години, на 5 март 1953 година, умря Йосиф Сталин. Ден по-късно вестник „ Правда ” написа: „ Скъпи приятели и другари! Централният комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, Министерският съвет на Съюз на съветските социалистически републики и Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики с възприятие на огромна тъга оповестяват на партията и на всички трудещи се на Съветския съюз, че на 5 март от 9 ч. и 50 минути спря да бие сърцето на съратника и гениалния последовател на делото на Ленин, мъдрия лидер и преподавател на Комунистическата партия и руския народ Йосиф Висарионович Сталин. Безсмъртното име на Сталин постоянно ще живее в сърцата на руския народ и на цялото прогресивно човечество ".
За това какво значи фигурата на Сталин през днешния ден и какви уроци би трябвало да извлечем от сталинската ера, Генадий Зюганов, ръководител на Централния комитет на Комунистическата партия на Руската федерация, приказва в изявление за " Свободная Пресса ".
- " На 5 март се навършват тъкмо 70 години от гибелта на Йосиф Висарионович Сталин. Той си отиде, само че великата му идея продължава да живее - в нашите сърца, мисли и желания, в нашата историческа памет ", споделя водачът на Комунистическата партия Генадий Зюганов.
" Тогава, през март 1953 година, страната потъна в печал за четири дни. Хората плачеха, знаейки добре, че индивидът, от който зависеше тяхната орис, тяхното настояще и бъдеще, си отиде.
По-голямата част от руските хора не бяха виждали Сталин – тогава е нямало телевизия. Някои четяха за него във вестниците, други слушаха радио. Но руските жители са били наясно, че той съществува, мисли, грижи се за тях. И го усещахме всеки ден. "
Три дни и три нощи хората отиваха в Залата на колоните, с цел да се сбогуват със Сталин. От седемте милиона московчани към два милиона пристигнаха там през тези дни. Всички се сбогуваха - заводите и фабриките потънаха в тишина, концертите и представленията стопираха. Страната скърбеше за напускането на своя водач и водач.
СП: Вие самият помните ли този ден?
- Да. Бях на осем години. Баща ми сложи вестник на масата с дребен портрет на Сталин в траурна рамка и сподели: „ Помнете, индивидът, който ни оказа помощ да оцелеем, да победим и с помощта на който цялата планета се съобразяваше с нас, умря “.
Години по-късно, когато стартира вакханалията Горбачов-Яковлев-Елцин по очерняне на великата руска ера, аз още веднъж се обърнах към документите. Мислех си: в действителност ли всички сгрешиха - тези, които бяха до него, които под негово командване осигуриха Победата, които дружно с него построиха и опазиха нашата велика Родина?
И ето какво споделят документите. Пет месеца преди гибелта на Сталин, през октомври 1952 година, се състоя 19-ият конгрес на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките. В него вземат участие 43 представители на задгранични комунистически работен партии. Други 20 страни бяха принудени да се лимитират до приветствени послания, защото Студената война към този момент беше избухнала и за доста беше просто невероятно да дойдат на конвенцията.
Трябва да кажа, че това бяха въодушевени поздрави, невероятни пожелания. Те бяха безусловно откровени и идваха от сърце. Неискрено, единствено за протокола, не се приказва по този начин.
Всички благодариха на Сталин за руския образец за грижа към трудовия човек, за успеха над фашизма, за освобождението от колониалното робство. За това, че се е борил за същинска независимост, същинска народна власт и заслужен живот на трудещите се.
Бих желал нашето държавно управление да препечата тези отговори през днешния ден. И ще покаже какво е било същинското отношение към Сталин измежду същите европейци. Поздравления към руския водач пристигнаха от 24 европейски страни. Бях шокиран какъв брой откровени, с какъв възторг са изпълнени.
Днес полудялите европейци афишират война на съветския свят – великата просвета, нашите изключителни победи – и поддържат нацизма и Бандера. Подобна липса на историческа памет и почитание е просто удивителна!
" СП ": - Как са се изказвали съвременниците за Сталин?
- В ръцете си държа книга " Сталин " от поредицата ЖЗЛ. Ето изявленията на съвсем всички, които са го познавали приживе, разбирали и надълбоко усещали същинския смисъл на активността му. Сред създателите на тези записки няма да намерите някой, който да ругатни Сталин, който да сложи под подозрение величието на неговото завещание.
Освен това съставът на тези, които приказват тук за Сталин, е доста цветен. От думите им следва извънредно значим извод: престижът на руския водач остава непроменяемо висок даже в най-трудните времена, когато вярата в жизнеспособността на нашата страна беше подложена на сериозен тест за мощ. В тежки времена, когато Червената войска се оттегляше към Москва, към Волга, човек можеше да се отпусне, да изпадне в суматоха, да каже всичко. Но не, нищо сходно не се случи.
Четох записките на Жуков, Василевски, Конев, Рокосовски. Никъде няма неприятна дума за Сталин. Като в записките на Иван Христофорович Баграмян, който командваше фронта и освободи моя роден Орел, изключително безценен за мен.
Аз персонално се срещнах с Баграмян и го разпитах за Сталин. Той сподели: „ Сталин постоянно се е вслушвал и в случай че сте упорствали – в случай че сте убеждавали, в случай че сте били сигурни – като предписание, той е проявявал схващане. Той се отнесе с огромно схващане към нашите съответни оферти. И в случай че е казвал да вземем за пример, че ще ни дадат спомагателен корпус, тогава бях безусловно сигурен, че ще получа подкрепление в точния момент ".
Днес, когато има война против нацизма и фашизма, когато организираме специфична. военна интервенция в Украйна, време е да препрочетем Сталин и да се поучим от него!
" СП ": - Как се отнасяха чужденците към Сталин?
- Чърчил през 1918 година приканва за репресии против Ленин и Сталин, като изискваше да се удуши Съветската република. Но по-късно същият Чърчил оставя записки за Сталин, изпълнени с извънредно високи оценки.
Говорейки за водача на руската страна, той призна, че даже и самият той, учтив в английския парламент, няма какво да опълчва на неговата мъдра желязна логичност и жлъч.
И прочетете де Гол - същата висока оценка!
Още на 4 февруари 1944 година, доста преди края на войната, списание Time признава Сталин за човек на годината. А английският крал Джордж VI изпрати меч, прочетена на конференция в Техеран: „ На жителите на Сталинград, мощен като стомана “. Това е най-високата оценка за смелостта на руския боец и неговия висш главнокомандващ.
Много задгранични делегации пристигнаха да изпратят Сталин в последния му път. За тях в Московския живописен спектакъл - единственият спектакъл в страната, който работи този ден - беше показан спектакълът " Залп на Аврора ". А когато Ленин, съпроводен от Сталин, излезе на сцената, украсена като площад пред Финландската гара, публиката ръкопляска през сълзи.
Публиката не можеше да бъде успокоена дълго време, представлението съвсем се разпадна, надали беше допустимо да се докара до края. Това бяха откровени съболезнования, откровено предпочитание да продължим великото дело за създаване на заслужено и в действителност прогресивно общество. Делото, на което Сталин посвети живота си.
" СП ": - Какви поучения би трябвало да се извлекат от наследството на Сталин?
- Издадохме многосериен документален филм за Червената линия, отдаден на модернизацията на Сталин. Ако бях на мястото на Путин, щях да събера държавното управление да гледаме и да обсъдим този филм.
Ясно демонстрира по какъв начин се е събрала разрушената империя. Как под знамето на труда, справедливостта и дружбата тя победи. Като страна, която до неотдавна нямаше всеобщо произвеждане на самолети, коли и танкове, до 1941 година тя се трансформира в индустриална мощ - мощна, софтуерна, образована и смела.
Днес има три съществени поучения, които би трябвало да се научат от политиката на Сталин.
Първата е напреднало развиване. Модернизацията на Ленин-Сталин предложи социалистически строй, комунистическа идеология, висока нематериалност и класно обучение. И всичко това не с цел да настигнем капиталистическия Запад, а с цел да го изпреварим! И казусът беше решен ослепително - бяхме пред Европа, пред фашисткия райх!
Същността на изпреварващото развиване се показваше в темпа на стопански напредък: 14% растеж на Брутният вътрешен продукт приблизително на година за 30 години ръководство на Сталин! Нищо сходно не е познавала историята на човечеството.
Икономиката, която се развиваше с толкоз фантастични темпове, обслужваше не група новобогаташи, а обществото. Същите хора, които на 5 март оплакваха Сталин и схванаха: индивидът, на който дължат всичко в този живот, си отиде.
Вторият урок е сплотеността и единството. Раните от Гражданската война - раните от борбата - не заздравяваха дълго време. Сталин разбра това - един от първите. Той поддържа всички, които правдиво демонстрираха нещастието на тази борба в литературата, в театъра, в киното.
И в това време той направи всичко, с цел да се роди нова интелигенция, ново потомство спечелили - хора, способни да пазят обичаната страна и ползите на трудещите се.
Основното за Сталин постоянно е бил индивидът на труда. Той носеше с горделивост златна звезда на Героя на социалистическия труд. Когато Президиумът на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките, по предложение на Калинин, го награди със звездата на Герой на Съветския съюз, той порица Калинин. И сподели: не трябваше да го правиш! Решението за награждаване беше взето, само че Сталин съвсем в никакъв случай не носеше звездата на Герой на Съветския съюз.
И когато предложиха да се учреди медал Сталин - тестът към този момент беше донесена - той погледна и сподели: ще награждаваме с медал Ленин и го постави в архива. Виждал съм тази премия. В Ермитажа има затворен раздел " Световни награди " - там в един образец лежи орденът на Сталин.
Единството и сплотеността, които ставаха все по-силни в руското общество, се демонстрираха и в достигането до тези, които пострадаха по време на интервала на революционната промяна на страната. Казашките полкове и дивизии са възобновени, правата са върнати на тези, които са лишени от благосъстоятелност и са се озовали в заточение.
До огромна степен с помощта на това се образува обединен руски народ, който през годините на Великата отечествена война се бори против фашизма и го победи. Никой не разделя хората на руснаци, украинци, беларуси, узбеки, азербайджанци. Всички се биеха за Родината, за Сталин – биеха се обезверено и безстрашно.
Това би трябвало да научат и Путин, и Шойгу през днешния ден. Учете се, а не да държите към себе си петата колона, която към момента приказва през зъби за епохата на Сталин. Те даже нямаха смелостта да върнат на Сталинград същинското му героично име! Те се опасяват от великия героизъм на народа ни. А без почитание към този героизъм, без предпочитание за възобновление на главните полезности и правила, на които той се основава, през днешния ден е невероятно да победим!
Третият урок е стратегическият паритет. Когато Сталин умря, ние към този момент имахме нуклеарни оръжия, а ракетните и галактически технологии се развиваха с цялостна скорост. Той направи всичко, с цел да укрепи нашата сигурност.
През юли 1945 година, по време на Потсдамската конференция, Труман афишира, че американците са тествали нуклеарни оръжия. Тогава той написа, че в този миг „ нито един мускул не трепна на лицето на Сталин, струваше ми се, че той не схваща, че оттук насетне ще има нуклеарна дипломация, а ние ще диктуваме условия “.
Но Сталин разбираше всичко прелестно. И разбра за това доста по-рано. Още през 1943 година той подписва съвсем хиляда документа за основаването и развиването на нуклеарни ракетни оръжия.
Всички тези документи имаха на себе си визата на Курчатов - Сталин разчиташе на науката, направи всичко, с цел да насърчи, възнагради и поддържа учените по всевъзможен вероятен метод. Защото тяхната колосална роля в развиването на страната, в обезпечаването на нейното почтено и несъмнено бъдеще не беше явна единствено за руския водач. Това беше една от най-важните насоки в неговата политика.
Курчатов, Королев и Келдиш са трима гении, с помощта на които към момента имаме нуклеарен ракетен капацитет, който ни разрешава да отблъснем офанзива на всеки агресор. Те бяха насърчавани и подкрепяни от руската страна.
Същият Курчатов си отиде на 57-годишна възраст, притежател на Ленинска премия, четири Сталински награди, пет ордена на Ленин и три пъти Герой на социалистическия труд. Ето по какъв начин се славеха заслугите на великите учени - и по какъв начин се разчиташе на тях!
Крайно време е президентът, държавното управление, Володин и Матвиенко да разчитат на огромната отечествена просвета, на нашите надарени хора, а не просто да ги канят понякога на публични събития! Всяко решение би трябвало да бъде премислено и изчислено - тогава ще бъде обезпечен същински паритет с нашите стратегически съперници, тогава ще стартираме да печелим и ще реализираме нужните резултати!
" СП ": - Сталин готвеше ли кой да го смени?
- Той разбираше, че е належащо да се извърши актуализация в партията, и направи всичко за това. Подготвяше промяната и то доста деликатно. Ако погледнем последната позиция на Сталин – Президиума на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз – ще забележим, че той е определен на 16 октомври 1952 година
Тогава бяха определени 25 членове на Президиума, в състава му бяха включени надарени и прогресивни хора. Между другото бяха определени и 11 претенденти за членове на Президиума. Сред тях са Брежнев и Косигин.
Още тогава беше изработен залог на актуалните хора, минали през войната. Между другото, Косигин, дружно с Шверник, се занимава с евакуацията на руски предприятия по време на войната. През Волга са пренесени 1500 завода - цяла руска цивилизация! И два-три месеца по-късно тези фабрики в Урал, Сибир, Централна Азия започнаха да създават най-хубавите самолети, танкове и оръдия.
Сталин оценяваше надарените експерти. Говорейки на Октомврийския пленум от 1952 година, пет месеца преди гибелта си, той особено акцентира: " Конгресът на партията мина добре, има единение, само че някои показват противоречие с нашите решения. Трябва да издигаме ролята на партията, на партийните комитети, да укрепваме връзките с народа, да работим измежду националните маси — всичко това изисква приток на млади, свежи сили в Централния комитет ".
Смятам, че две-три години не бяха задоволителни на Сталин, с цел да приключи нужните трансформации и да изведе на напред във времето нова плеяда от управителни фрагменти. А идването на власт на Хрушчов обърна политиката на 90 градуса. Всъщност това докара до измяната на великите идеали на ленинско-сталинската рационализация.
И тогава Елцини, Горбачови и Яковлеви се държаха като откровени американски марионетки, които напълно намерено предадоха страната и партията. И те просто вградиха Русия в опашката на Чичо Сам.
Сега, 30 години по-късно, следствията от тази отвратителна и предателска политика са ясни. Цялата тази глутница антисъветски русофоби не можа да предложи на страната нищо потребно и перспективно. А и не са имали и желание да го вършат.
След Карибската рецесия за американците стана ясно, че имаме паритет с тях. Тогава те сътвориха към 100 институции, които разработваха проекти за унищожаването на страната ни. Те започнаха да образуват американизирана пета колона. Те разчитаха на промиване на мозъци посредством осведомителната война, на реанимацията на нацистите, фашистите, бандеровците.
Днес би трябвало да разберем: епохата на Сталин донесе изключителни резултати. А измяната и унищожаването на нейното завещание докара до разпадането на страната и до сегашната експанзия на глобалисткия Запад против нас. Днес англосаксонците са решили да открият своя световен диктат - електронно-дигитален концлагер, който ще бъде по-лош от този на Хитлер.
Хитлер не криеше, че ще ни унищожи - това беше непосредствено записано в проектите " Барбароса ", " Ост ", " Глад ". Днес почитателите на фашистите в Америка и Европа намерено декларират същото. Те даже не считат за нужно да маскират желанието си да унищожат съветския свят, да унищожават съветската цивилизация! И непосредствено декларират, че главната им цел е точно това.
Нищо няма да излезе от това! Но настоящето държавно управление би трябвало да помни: комунистите победиха фашизма. От седеммилионната войска, която се биеше против Хитлер и неговите прислужници, 3,5 милиона бяха комунисти. А останалите – комсомолци и върли последователи на руската власт – даже да нямаха партийни и комсомолски книжки.
Нашата задача в този момент е да създадем всичко, с цел да обединим съветската концепция, националния национализъм със руската правдивост. Тогава ще дойдат нови победи.
Прекланяйки се пред светлата памет на великия водач, чието сърце спря да бие преди 70 години, още веднъж приканвам за правдива и обективна оценка на нашата история. Трябва да извлечем три съществени урока от великата ера на Сталин, да се обединим и да спечелим нова победа над нацизма, фашизма и американския глобализъм.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
За това какво значи фигурата на Сталин през днешния ден и какви уроци би трябвало да извлечем от сталинската ера, Генадий Зюганов, ръководител на Централния комитет на Комунистическата партия на Руската федерация, приказва в изявление за " Свободная Пресса ".
- " На 5 март се навършват тъкмо 70 години от гибелта на Йосиф Висарионович Сталин. Той си отиде, само че великата му идея продължава да живее - в нашите сърца, мисли и желания, в нашата историческа памет ", споделя водачът на Комунистическата партия Генадий Зюганов.
" Тогава, през март 1953 година, страната потъна в печал за четири дни. Хората плачеха, знаейки добре, че индивидът, от който зависеше тяхната орис, тяхното настояще и бъдеще, си отиде.
По-голямата част от руските хора не бяха виждали Сталин – тогава е нямало телевизия. Някои четяха за него във вестниците, други слушаха радио. Но руските жители са били наясно, че той съществува, мисли, грижи се за тях. И го усещахме всеки ден. "
Три дни и три нощи хората отиваха в Залата на колоните, с цел да се сбогуват със Сталин. От седемте милиона московчани към два милиона пристигнаха там през тези дни. Всички се сбогуваха - заводите и фабриките потънаха в тишина, концертите и представленията стопираха. Страната скърбеше за напускането на своя водач и водач.
СП: Вие самият помните ли този ден?
- Да. Бях на осем години. Баща ми сложи вестник на масата с дребен портрет на Сталин в траурна рамка и сподели: „ Помнете, индивидът, който ни оказа помощ да оцелеем, да победим и с помощта на който цялата планета се съобразяваше с нас, умря “.
Години по-късно, когато стартира вакханалията Горбачов-Яковлев-Елцин по очерняне на великата руска ера, аз още веднъж се обърнах към документите. Мислех си: в действителност ли всички сгрешиха - тези, които бяха до него, които под негово командване осигуриха Победата, които дружно с него построиха и опазиха нашата велика Родина?
И ето какво споделят документите. Пет месеца преди гибелта на Сталин, през октомври 1952 година, се състоя 19-ият конгрес на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките. В него вземат участие 43 представители на задгранични комунистически работен партии. Други 20 страни бяха принудени да се лимитират до приветствени послания, защото Студената война към този момент беше избухнала и за доста беше просто невероятно да дойдат на конвенцията.
Трябва да кажа, че това бяха въодушевени поздрави, невероятни пожелания. Те бяха безусловно откровени и идваха от сърце. Неискрено, единствено за протокола, не се приказва по този начин.
Всички благодариха на Сталин за руския образец за грижа към трудовия човек, за успеха над фашизма, за освобождението от колониалното робство. За това, че се е борил за същинска независимост, същинска народна власт и заслужен живот на трудещите се.
Бих желал нашето държавно управление да препечата тези отговори през днешния ден. И ще покаже какво е било същинското отношение към Сталин измежду същите европейци. Поздравления към руския водач пристигнаха от 24 европейски страни. Бях шокиран какъв брой откровени, с какъв възторг са изпълнени.
Днес полудялите европейци афишират война на съветския свят – великата просвета, нашите изключителни победи – и поддържат нацизма и Бандера. Подобна липса на историческа памет и почитание е просто удивителна!
" СП ": - Как са се изказвали съвременниците за Сталин?
- В ръцете си държа книга " Сталин " от поредицата ЖЗЛ. Ето изявленията на съвсем всички, които са го познавали приживе, разбирали и надълбоко усещали същинския смисъл на активността му. Сред създателите на тези записки няма да намерите някой, който да ругатни Сталин, който да сложи под подозрение величието на неговото завещание.
Освен това съставът на тези, които приказват тук за Сталин, е доста цветен. От думите им следва извънредно значим извод: престижът на руския водач остава непроменяемо висок даже в най-трудните времена, когато вярата в жизнеспособността на нашата страна беше подложена на сериозен тест за мощ. В тежки времена, когато Червената войска се оттегляше към Москва, към Волга, човек можеше да се отпусне, да изпадне в суматоха, да каже всичко. Но не, нищо сходно не се случи.
Четох записките на Жуков, Василевски, Конев, Рокосовски. Никъде няма неприятна дума за Сталин. Като в записките на Иван Христофорович Баграмян, който командваше фронта и освободи моя роден Орел, изключително безценен за мен.
Аз персонално се срещнах с Баграмян и го разпитах за Сталин. Той сподели: „ Сталин постоянно се е вслушвал и в случай че сте упорствали – в случай че сте убеждавали, в случай че сте били сигурни – като предписание, той е проявявал схващане. Той се отнесе с огромно схващане към нашите съответни оферти. И в случай че е казвал да вземем за пример, че ще ни дадат спомагателен корпус, тогава бях безусловно сигурен, че ще получа подкрепление в точния момент ".
Днес, когато има война против нацизма и фашизма, когато организираме специфична. военна интервенция в Украйна, време е да препрочетем Сталин и да се поучим от него!
" СП ": - Как се отнасяха чужденците към Сталин?
- Чърчил през 1918 година приканва за репресии против Ленин и Сталин, като изискваше да се удуши Съветската република. Но по-късно същият Чърчил оставя записки за Сталин, изпълнени с извънредно високи оценки.
Говорейки за водача на руската страна, той призна, че даже и самият той, учтив в английския парламент, няма какво да опълчва на неговата мъдра желязна логичност и жлъч.
И прочетете де Гол - същата висока оценка!
Още на 4 февруари 1944 година, доста преди края на войната, списание Time признава Сталин за човек на годината. А английският крал Джордж VI изпрати меч, прочетена на конференция в Техеран: „ На жителите на Сталинград, мощен като стомана “. Това е най-високата оценка за смелостта на руския боец и неговия висш главнокомандващ.
Много задгранични делегации пристигнаха да изпратят Сталин в последния му път. За тях в Московския живописен спектакъл - единственият спектакъл в страната, който работи този ден - беше показан спектакълът " Залп на Аврора ". А когато Ленин, съпроводен от Сталин, излезе на сцената, украсена като площад пред Финландската гара, публиката ръкопляска през сълзи.
Публиката не можеше да бъде успокоена дълго време, представлението съвсем се разпадна, надали беше допустимо да се докара до края. Това бяха откровени съболезнования, откровено предпочитание да продължим великото дело за създаване на заслужено и в действителност прогресивно общество. Делото, на което Сталин посвети живота си.
" СП ": - Какви поучения би трябвало да се извлекат от наследството на Сталин?
- Издадохме многосериен документален филм за Червената линия, отдаден на модернизацията на Сталин. Ако бях на мястото на Путин, щях да събера държавното управление да гледаме и да обсъдим този филм.
Ясно демонстрира по какъв начин се е събрала разрушената империя. Как под знамето на труда, справедливостта и дружбата тя победи. Като страна, която до неотдавна нямаше всеобщо произвеждане на самолети, коли и танкове, до 1941 година тя се трансформира в индустриална мощ - мощна, софтуерна, образована и смела.
Днес има три съществени поучения, които би трябвало да се научат от политиката на Сталин.
Първата е напреднало развиване. Модернизацията на Ленин-Сталин предложи социалистически строй, комунистическа идеология, висока нематериалност и класно обучение. И всичко това не с цел да настигнем капиталистическия Запад, а с цел да го изпреварим! И казусът беше решен ослепително - бяхме пред Европа, пред фашисткия райх!
Същността на изпреварващото развиване се показваше в темпа на стопански напредък: 14% растеж на Брутният вътрешен продукт приблизително на година за 30 години ръководство на Сталин! Нищо сходно не е познавала историята на човечеството.
Икономиката, която се развиваше с толкоз фантастични темпове, обслужваше не група новобогаташи, а обществото. Същите хора, които на 5 март оплакваха Сталин и схванаха: индивидът, на който дължат всичко в този живот, си отиде.
Вторият урок е сплотеността и единството. Раните от Гражданската война - раните от борбата - не заздравяваха дълго време. Сталин разбра това - един от първите. Той поддържа всички, които правдиво демонстрираха нещастието на тази борба в литературата, в театъра, в киното.
И в това време той направи всичко, с цел да се роди нова интелигенция, ново потомство спечелили - хора, способни да пазят обичаната страна и ползите на трудещите се.
Основното за Сталин постоянно е бил индивидът на труда. Той носеше с горделивост златна звезда на Героя на социалистическия труд. Когато Президиумът на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките, по предложение на Калинин, го награди със звездата на Герой на Съветския съюз, той порица Калинин. И сподели: не трябваше да го правиш! Решението за награждаване беше взето, само че Сталин съвсем в никакъв случай не носеше звездата на Герой на Съветския съюз.
И когато предложиха да се учреди медал Сталин - тестът към този момент беше донесена - той погледна и сподели: ще награждаваме с медал Ленин и го постави в архива. Виждал съм тази премия. В Ермитажа има затворен раздел " Световни награди " - там в един образец лежи орденът на Сталин.
Единството и сплотеността, които ставаха все по-силни в руското общество, се демонстрираха и в достигането до тези, които пострадаха по време на интервала на революционната промяна на страната. Казашките полкове и дивизии са възобновени, правата са върнати на тези, които са лишени от благосъстоятелност и са се озовали в заточение.
До огромна степен с помощта на това се образува обединен руски народ, който през годините на Великата отечествена война се бори против фашизма и го победи. Никой не разделя хората на руснаци, украинци, беларуси, узбеки, азербайджанци. Всички се биеха за Родината, за Сталин – биеха се обезверено и безстрашно.
Това би трябвало да научат и Путин, и Шойгу през днешния ден. Учете се, а не да държите към себе си петата колона, която към момента приказва през зъби за епохата на Сталин. Те даже нямаха смелостта да върнат на Сталинград същинското му героично име! Те се опасяват от великия героизъм на народа ни. А без почитание към този героизъм, без предпочитание за възобновление на главните полезности и правила, на които той се основава, през днешния ден е невероятно да победим!
Третият урок е стратегическият паритет. Когато Сталин умря, ние към този момент имахме нуклеарни оръжия, а ракетните и галактически технологии се развиваха с цялостна скорост. Той направи всичко, с цел да укрепи нашата сигурност.
През юли 1945 година, по време на Потсдамската конференция, Труман афишира, че американците са тествали нуклеарни оръжия. Тогава той написа, че в този миг „ нито един мускул не трепна на лицето на Сталин, струваше ми се, че той не схваща, че оттук насетне ще има нуклеарна дипломация, а ние ще диктуваме условия “.
Но Сталин разбираше всичко прелестно. И разбра за това доста по-рано. Още през 1943 година той подписва съвсем хиляда документа за основаването и развиването на нуклеарни ракетни оръжия.
Всички тези документи имаха на себе си визата на Курчатов - Сталин разчиташе на науката, направи всичко, с цел да насърчи, възнагради и поддържа учените по всевъзможен вероятен метод. Защото тяхната колосална роля в развиването на страната, в обезпечаването на нейното почтено и несъмнено бъдеще не беше явна единствено за руския водач. Това беше една от най-важните насоки в неговата политика.
Курчатов, Королев и Келдиш са трима гении, с помощта на които към момента имаме нуклеарен ракетен капацитет, който ни разрешава да отблъснем офанзива на всеки агресор. Те бяха насърчавани и подкрепяни от руската страна.
Същият Курчатов си отиде на 57-годишна възраст, притежател на Ленинска премия, четири Сталински награди, пет ордена на Ленин и три пъти Герой на социалистическия труд. Ето по какъв начин се славеха заслугите на великите учени - и по какъв начин се разчиташе на тях!
Крайно време е президентът, държавното управление, Володин и Матвиенко да разчитат на огромната отечествена просвета, на нашите надарени хора, а не просто да ги канят понякога на публични събития! Всяко решение би трябвало да бъде премислено и изчислено - тогава ще бъде обезпечен същински паритет с нашите стратегически съперници, тогава ще стартираме да печелим и ще реализираме нужните резултати!
" СП ": - Сталин готвеше ли кой да го смени?
- Той разбираше, че е належащо да се извърши актуализация в партията, и направи всичко за това. Подготвяше промяната и то доста деликатно. Ако погледнем последната позиция на Сталин – Президиума на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз – ще забележим, че той е определен на 16 октомври 1952 година
Тогава бяха определени 25 членове на Президиума, в състава му бяха включени надарени и прогресивни хора. Между другото бяха определени и 11 претенденти за членове на Президиума. Сред тях са Брежнев и Косигин.
Още тогава беше изработен залог на актуалните хора, минали през войната. Между другото, Косигин, дружно с Шверник, се занимава с евакуацията на руски предприятия по време на войната. През Волга са пренесени 1500 завода - цяла руска цивилизация! И два-три месеца по-късно тези фабрики в Урал, Сибир, Централна Азия започнаха да създават най-хубавите самолети, танкове и оръдия.
Сталин оценяваше надарените експерти. Говорейки на Октомврийския пленум от 1952 година, пет месеца преди гибелта си, той особено акцентира: " Конгресът на партията мина добре, има единение, само че някои показват противоречие с нашите решения. Трябва да издигаме ролята на партията, на партийните комитети, да укрепваме връзките с народа, да работим измежду националните маси — всичко това изисква приток на млади, свежи сили в Централния комитет ".
Смятам, че две-три години не бяха задоволителни на Сталин, с цел да приключи нужните трансформации и да изведе на напред във времето нова плеяда от управителни фрагменти. А идването на власт на Хрушчов обърна политиката на 90 градуса. Всъщност това докара до измяната на великите идеали на ленинско-сталинската рационализация.
И тогава Елцини, Горбачови и Яковлеви се държаха като откровени американски марионетки, които напълно намерено предадоха страната и партията. И те просто вградиха Русия в опашката на Чичо Сам.
Сега, 30 години по-късно, следствията от тази отвратителна и предателска политика са ясни. Цялата тази глутница антисъветски русофоби не можа да предложи на страната нищо потребно и перспективно. А и не са имали и желание да го вършат.
След Карибската рецесия за американците стана ясно, че имаме паритет с тях. Тогава те сътвориха към 100 институции, които разработваха проекти за унищожаването на страната ни. Те започнаха да образуват американизирана пета колона. Те разчитаха на промиване на мозъци посредством осведомителната война, на реанимацията на нацистите, фашистите, бандеровците.
Днес би трябвало да разберем: епохата на Сталин донесе изключителни резултати. А измяната и унищожаването на нейното завещание докара до разпадането на страната и до сегашната експанзия на глобалисткия Запад против нас. Днес англосаксонците са решили да открият своя световен диктат - електронно-дигитален концлагер, който ще бъде по-лош от този на Хитлер.
Хитлер не криеше, че ще ни унищожи - това беше непосредствено записано в проектите " Барбароса ", " Ост ", " Глад ". Днес почитателите на фашистите в Америка и Европа намерено декларират същото. Те даже не считат за нужно да маскират желанието си да унищожат съветския свят, да унищожават съветската цивилизация! И непосредствено декларират, че главната им цел е точно това.
Нищо няма да излезе от това! Но настоящето държавно управление би трябвало да помни: комунистите победиха фашизма. От седеммилионната войска, която се биеше против Хитлер и неговите прислужници, 3,5 милиона бяха комунисти. А останалите – комсомолци и върли последователи на руската власт – даже да нямаха партийни и комсомолски книжки.
Нашата задача в този момент е да създадем всичко, с цел да обединим съветската концепция, националния национализъм със руската правдивост. Тогава ще дойдат нови победи.
Прекланяйки се пред светлата памет на великия водач, чието сърце спря да бие преди 70 години, още веднъж приканвам за правдива и обективна оценка на нашата история. Трябва да извлечем три съществени урока от великата ера на Сталин, да се обединим и да спечелим нова победа над нацизма, фашизма и американския глобализъм.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ